Решение № 183 от 17.07.2025, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Девня, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ при участието на секретаря СВ. ЕМ. Г. като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20253120200033 по описа за 2025 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от А. Р. А., ЕГН: **********, срещу НП № 24 – 0253 – 000363 / 03. 10. 2024 г. на Началник група – РУ – Девня – ОД – МВР – Варна. Със същото на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 100. 00 лв. /сто лв./, Лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 /три/ месеца.

Жалбоподателят моли съда да отмени НП, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява лично, представлява се от процесуален представител. Поддържа жалбата. Претендира за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се 1 явява лично и не се представлява от процесуален представител. Депозира писмено становище. Претендира за присъждане на разноски, при прекомерност на такива за другата страна.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка :

На 15. 07. 2024 г. в землището на гр. Девня, обл. Варна, Автомагистрала Хемус, възз. А. Р. А. управлявал мотоциклет с ДК№ ****. При движение гумите попаднали във вдлъбнатина на пътното платно, вследствие на което водачът загубил контрол и паднал на прилежащата настилка, получавайки травматични увреждания.

Непосредствено след него се придвижвал свид. М. П. И., който с управляваното от него моторно превозно средство тръгнал с пострадалото лице към специализирано медицинско заведение. Поради затваряне на магистралата вследствие на възникнали в този ден около нея пожари, придвижването им било пренасочено в посока кв. Повеляново на гр. Девня, обл. Варна.

Оттам със специализирани екип и кола на Спешна медицинска помощ, пострадалото лице било транспортирано до МБАЛ Св. Анна АД.

Свид. Ц. О. Й. – служител при ОД – МВР – Варна приел, че въззивникът, като водач на пътно превозно средство и участник в пътнотранспортно произшествие с пострадали лица, не е изпълнил задължението си да остане на място и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР.

Съставен бил АУАН, предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелски показания, както и от приложените и приети по делото писмени материали. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда 2 фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Настоящият състав намира, че производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на съществените такива, даващи основание за отмяна. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчен. Фактическата обстановка и правната квалификация са еднакво отразени в АУАН и НП.

Съдът намира, че в случая не е осъществен състава на визираното нарушение.

От обективна страна за съда не остава съмнение, че въззивникът на 15.

07. 2024 г. в землището на гр. Девня, обл. Варна, Автомагистрала Хемус, управлявал мотоциклет с ДК№ ****, като при придвижването гумите попаднали във вдлъбнатина на пътното платно, вследствие на което водачът загубил контрол и паднал на прилежащата настилка, получавайки травматични увреждания. Спорен се явява въпроса следвало ли е водачът на мотоциклета да остане на мястото на произшествието до пристигането на компетентните органи на МВР.

С оглед претърпените от него травматични увреждания, нормално е лицето да потърси медицинска помощ, а не да остане на място. Нещо повече, този извод освен общоприет, се подкрепя и от действията на строго профилирани в тази област медици, а именно екип на Спешна медицинска помощ, не само оказали му първа помощ, но и транспортирали го до МБАЛ Св. Анна АД.

В този смисъл не е налице обективна съставомерност. Горното съдът прие въз основа на кредитирания доказателствен материал.

Горното е достатъчно основание за цялостна отмяна, доколкото не е 3 налице осъществяване на състава от обективна страна, но за пълнота следва да бъде отбелязано, че не е налице и субективна съставомерност. Въззивникът е нямало как дори да предвиди, че след претърпян пътен инцидент, при който е получил травматични увреждания, от него би се искало да остане на място, за да изчака пристигането на компетентните органи на МВР. Това противоречи на елементарна житейска логика, още по – малко волята на законодателя може да бъде такава. Въпрос на лична преценка на актосъставител и административно – наказващ орган е защо са ангажирали отговорността на въззивника в конкретния случай, нещо което съда не намира за необходимо да коментира отделно. Горното съдът извежда от цялостното поведение на въззивника, обективирано по делото, от вида и последователността на неговите действия, подкрепящи се от кредитирания доказателствен материал.

Предвид липсата на обективна и субективна съставомерност не се налага изследване на въпроса относно вид и размер на наложеното, маловажност.

Ноторно известно е, че ангажирането на административно – наказателната отговорност изисква категорично и безпротиворечиво доказване на извършеното нарушение, каквато безспорност в конкретния случай липсва. Напротив налице са такива, че въззивникът не е извършил твърдяното, от което следва резонния извод, че същия не следва да носи административно – наказателна отговорност за предявеното му.

Съгласно чл. 63 Д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени доказателства, в полза на А. Р. А., ЕГН: ********** следва да се присъди сумата от 400. 00 лв. /четиристотин лв./, представляваща направени по делото разноски.

С оглед изложеното съдът счита, че разглежданото НП следва да бъде отменено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 24 – 0253 – 000363 / 03. 10. 2024 г. на Началник група – РУ – Девня – ОД – МВР – Варна, с което на А. Р. А., ЕГН: **********:

4 за нарушаване разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 100. 00 лв. /сто лв./, Лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 /три/ месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция – Министерство на вътрешните работи – Варна да заплати на А. Р. А., ЕГН: ********** сумата от 400. 00 лв.

/четиристотин лв./, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 5