Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 7877 от 25.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 29886/2022
Вид
Определение № 7877
Подписан
25.02.2026
В сила
25.02.2026
Състав
ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 246 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 249 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 299 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 303 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 60, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7877 гр. София, 25.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20221110129886 по описа за 2022 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 25.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 29886/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 249 ГПК.

С Решение от 12.12.2025 г., постановено по гр. д. № 29886/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав, съдът е отхвърлил възлагателните претенции на Р. И. Л., и Т. К. Л., с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК по отношение на недвижим имот: Апартамент № 65, находящ се в гр. София, .........., с площ от 84,00 кв. м., състоящ се от три стаи и кухня, със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор:

***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на ИД на АГКК, който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище-апартамент, с площ от 84,00 кв. м., при съседи самостоятелно обекти в сграда с идентификатори: на същия етаж ***, под обекта ***, над обекта *** и недвижим имот: находящ се в югоизточната част от двуетажна жилищна сграда-близнак в горния край на парцела, находяща се в с. Златуша, община Божурище, обл. София, като тази югоизточна част се състои от сутерен, със застроена площ от 31,10 кв. м., първи жилищен етаж от 43,30 кв. м., втори жилищен етаж от 48,10 кв. м. и тавански етаж от 46,80 кв. м., която е построена в УПИ-III-2 от кв. 1 по плана на с. Златуша, съобразно документа за собственост, при съседи от три страни: УПИ-II-1, улица, УПИ-IV-22, като е постановено процесните имоти да бъдат изнесени на публина продан на основание чл. 348 ГПК.

1

От разписки към съобщение (л. 244-246 в кориците на делото) се изяснява, че ищцата е получила препис от съдебното решение на 13.01.2026 г., а ответниците на 09.01.2026 г.

Съдът констатира, че в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК нито една от страните не е подала въззивна жалба срещу първоинстанционното съдебно решение във фазата по извършването на делбата, поради което и при приложение на правилото на чл. 60, ал. 4 ГПК следва, че съдебното решение е влязло в сила на 28.01.2026 г.

Подадена е молба с вх. № 57707/23.02.2026 г. от ищцата и от ответниците, като към молбата е приложена извънсъдебна спогодба. Направено е общо искане производството да бъде прекратено.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства намира следното:

В праната теория е застъпено виждането, че са налице три степени на стабилитет на съдебното решение – неоттегляемост (арг. чл. 246 ГПК), непререшаемост (арг. чл. 299 ГПК) и неотменимост (арг. чл. 303 и сл. ГПК).

Съгласно правилото на чл. 249 ГПК съдът обезсилва постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото. Тоест, в случая се касае за изключение от първата степен на стабилитет на съдебното решение – неговата неоттегляемост.

В случая съдебното решение е влязло в сила на 28.01.2026 г., като както молбата, така и спогодбата са подадени, съответно сключена след влизане в сила на съдебното решение.

Следователно в случая е налице влязло в сила решение, което е не само е неотегляемо (чл.

249 ГПК), но е и непререшаемо (арг. чл. 299 ГПК), поради което в случая фазата по извършването на делбата е приключила с влязло в сила решение, което формира СПН между страните и досежно способа за извършването на делбата. Ето защо искането по чл. 249 ГПК следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 57707/23.02.2026 г., подадена от Т. И. Л., ЕГН: **********, действаща чрез настойника си Р. П. Г., ЕГН: **********, Т. К. Л., ЕГН:

********** и Р. И. Л., ЕГН: ********** за обезсилване на основание чл. 249 ГПК на Решение от 12.12.2025 г., постановено по гр. д. № 29886/2022 г. по описа на СРС, I I Г. О., 156-ти състав и прекратяване на производството по гр. д. № 29886/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2