Решение № 114 от 09.09.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Велико Търново, 09.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

Христо Томов при участието на секретаря Атанаска Ст. И. в присъствието на прокурора Д. Янк. Л. като разгледа докладваното от Христо Томов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244000600057 по описа за 2024 година на съда , за да се произнесе, взе предвид и съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба от частните обвинители Д. И. Г. от гр. Севлиево, с ЕГН ********** и Б. Х. Г. от гр.

Севлиево, с ЕГН **********, подадена чрез адвокат Р. И. М. от АК София, упълномощен повереник и процесуален представител на двамата частни обвинители, както и по въззивна жалба от адвокат И. Н. С. от Габровска адвокатска колегия, в качеството му на упълномощен защитник и процесуален представител на подсъдимия Р. И. К. от гр. Севлиево, с ЕГН **********, против Присъда № 13 от 24.11.2023 година, постановена по НОХД № 304/2023 година по описа на Окръжен съд гр. Габрово.

Преписи от въззивните жалби са връчени на заинтересованите страни, които при това са били уведомени, че могат да подадат писмени възражения на основание чл. 322 от НПК срещу подадените жалби и по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис, до даване ход на делото пред въззивната инстанция.

Не е постъпило по делото допълнение към въззивните жалби.

С присъдата първоинстанционният съд e признал подсъдимия Р. И. К. с 1

ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 10.09.2020 г. в гр. Севлиево, около 20:25 часа, на ул. „Никола Д. Петков”, до номер 134, при управление на МПС - лек автомобил марка „Субару”, модел „Форестър“ с peг. № ЕВ 91**** и извършване на маневра завИ.е наляво за навлизане в друг път, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро, предл. последно от ЗДвП, съгласно който: „Водачите са длъжни в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, като не спрял при възникналата опасност за движението, а именно - опасност от сблъсък с движещия се в лентата за насрещно движение мотоциклет марка „Сузуки”, модел „ГСХ600Ф” с peг. № ЕВ 04***, управляван от Х. Б.ов Г. от гр.

Севлиево, както и нарушил чл. 37, ал. 1 от ЗДвП и чл. 84, ал. 2 от ППЗДвП, съгласно които: „При завИ.е наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства”, като завил наляво за навлизане в друг път, без да пропусне насрещно движещото се пътно превозно средство - горепосочения мотоциклет, управляван от Г., вследствие на което последвал сблъсък между двете превозни средства, и с това по непредпазливост причинил смъртта на Х. Б.ов Г. с ЕГН **********, от гр.

Севлиево, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в”, предл. 1-во, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, го осъдил на лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намалил с 1/3 или съдът постановил подсъдимият Р. И. К. да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на 2 /две/ години.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението и изтърпяването на така наложеното наказание за срок от три години от влизане на присъдата в сила, а на основание чл. 343г от НК наложил на подсъдимия Р.

И. К. наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, като го лишил от право да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила и от отнемане на свидетелството за правоуправление.

К. е осъден и да заплати на основание чл. 189, ал. 3 от НПК по сметка на ОД на МВР гр. Габрово направените по делото разноски на досъдебното производство, сумата в размер на 384,48 лв. /триста осемдесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки/, както и 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в случай на невнасянето им, респективно и да заплати на основание чл. 189, ал. 3 от НПК по сметка на Окръжна прокуратура гр. Габрово сумата в размер на 2 418 лв. /две хиляди четиристотин и осемнадесет лева/ направени по делото разноски, както и 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в случай на невнасянето им.

Съдът се разпоредил на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК и по въпроса какво да стане с веществените доказателства като постановил след влизане на присъдата в сила, веществените доказателства - 1 бр. диск със записи от камери от района на местопроизшествието и 1 бр. DVD+R с фотоснимки от извършен оглед на местопроизшествие, да останат приложени 2 по делото.

С въззивната жалба подадена от частните обвинители Д. И. Г. и Б. Х. Г., чрез техния повереник адвокат Р. И. М. от АК София се твърди, че атакуваната Присъда № 13 от 24.11.2023 година, постановена по НОХД № 304/2023 година на Окръжен съд гр. Габрово е неправилна, поради противоречието и със закона, а наложените с нея наказания на подсъдимия се явяват несправедливи и те не биха изпълнили целите нито на индивидуалната, нито на генералната превенция по чл. 36 от НК. В тази насока се поддържа становището с обжалвания съдебен акт неправилно да е приложен материалният закон, тъй като при индивидуализацията на наказанията на подсъдимия Р. И. К. не са взети предвид всички отегчаващи отговорността обстоятелства, при което съдебният състав не е отчел подобаващо обществената опасност на деянието и дееца.

Предлага се да бъде взето предвид и бъде отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство, това че подсъдимият с поведението си е нарушил няколко на брой, повече от една разпоредби от Закона за движение по пътищата, а именно: на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП; на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 84, ал. 2 от ППЗДвП. Тези няколко допуснати нарушения са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия престъпен резултат и са отегчаващо обстоятелство, защото наказателно противоправното деяние на подсъдимия К. като водач на МПС би било съставомерно и наказуемо, дори и при наличието само едно такова нарушение.

На следващо място в жалбата повереникът се позовава и на поведението на подсъдимия след настъпването на произшествието, когато вместо да изпълни задълженията си по чл. 123 от ЗДвП като участник в пътнотранспортно произшествие да запази местопроизшествието, е изместил процесния лек автомобил марка „Субару”, модел „Форестър” с peг. № ЕВ 91**** и така е попречил на фиксирането и описването на следите от пътнотранспортното произшествие. Това поведение на К. съставлява самостоятелно нарушение, което е необходимо също да се отчита при индивидуализацията на наказанията, макар да не се намира в пряка причинна връзка с настъпването на произшествието, а като осъществено се явява последващо.

Първоинстанционният съд според адвокат М. не е придал необходимото значение и на обстоятелството за двукратното санкциониране по административно-наказателен ред на подсъдимия, въпреки незначителния му опит като водач на МПС от няколко месеца. Последното вместо да доведе до проява на изключително внимание и предпазливост у подсъдимия Р. И. К. като млад водач е довело към датата на ПТП, подсъдимият да управлява МПС, не преминало годишен технически преглед в нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, според който регистрираните моторни превозни средства подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност.

По нататък се изисква от въззивната инстанция да съобрази и отчете 3 като отегчаващо отговорността обстоятелство при определянето на справедливи наказания на подсъдимия и поведението на К. по време на процесното ПТП, с което реално е застрашил здравето и живота както на пътника в лекия автомобил с peг. № ЕВ 91****, свидетелят Б. Й. Д., така и на всички останали участници в движението.

Друго отегчаващо обстоятелство, което се посочва като пропуснато от първия съд и останало извън неговото полезрение, се явява младата възраст на жертвата и пострадал Х. Б.ов Г. с ЕГН **********, който към датата на произшествието 10.09.2020 г. е бил само на 29 години, несемеен и единствен наследник на частните обвинители.

По този начин и съобразно изложеното, се предлага да не се отчита какъвто и да било принос за настъпване на произшествието от страна на загиналия мотоциклетист и пострадал Х. Б.ов Г., а неговото поведение бъде третирано като смекчаващо отговорността обстоятелство при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия. Това според повереника е така защото преценката от значение в случая касае обстоятелството относно момента на възникване опасността за движение на мотоциклетиста и респ. от кой момент той има задължението да предприеме спиране, за да предотврати настъпването на ПТП. Излага се мнението, че релевантният момент, от който възниква опасността за мотоциклетиста е именно навлизането на лекия автомобил в лентата за движение на мотоциклета, а според изводите на автоекспертите, към момента на навлизане на лекия автомобил в лентата за движение на мотоциклетиста същият се е намирал на разстояние 17,8 метра от мястото на удара. При посоченото разстояние мотоциклетистът Х. Б.ов Г. не е имал възможност да предотврати удара с автомобила чрез спиране, нито с изчислената скорост на движение от 70,9 км./ч., нито с разрешената скорост от 50 км./ч., защото в първия случай опасната му зона за спиране възлиза на 59,6 метра /при 70,9 км./ч./, а при втория случай опасната зона за спиране е 34,5 м.

/при 50 км./ч./. При положение, че опасната зона за спиране при разрешената скорост на движение надвишава разстоянието, на което е възникнала опасността, то липсва какъвто и да е принос от страна на мотоциклетиста, защото и при предприето спиране той не е можел да избегне настъпването на удара. Поради обстоятелството, че съдебният състав не е изследвал и съответно отчел високата степен на обществена опасност на деянието на подсъдимия предвид тежкия резултат от същото - настъпилата смърт на един млад човек, както и предвид времето, мястото и обстоятелствата, при които е реализирано деянието - в условията на нощна тъмнина, при извършване на маневра за завой наляво, на прав участък с добра видимост за нощните условия, при наличието на движение, застрашавайки и други участници в движението, обжалваната присъда се явява неправилна.

В заключение частните обвинители считат наложените наказания да са занижени по размер, което прави и обжалваната присъда явно несправедлива.

За постигане установените в чл. 36 от НК цели на наказанието, според развитите от тях съображения е необходимо на подсъдимия да бъде наложено 4 наказание „лишаване от свобода“ в по-голям размер, което наказание да бъде изтърпяно ефективно в пенитенциарно заведение. Наложеното наказание по чл. 343г от НК също следва да бъде завишено, за да бъдат постигнати целите не само на индивидуалната, но и на генералната превенция. Това предопределя и направените от тях искания на основание чл. 337, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 334,т. 3 от НПК да се измени Присъда № 13 от 24.11.2023 година, постановена по НОХД № 304/2023 година на Окръжен съд гр. Габрово и се увеличи размерът на наложеното на подсъдимия Р. И. К. наказание „лишаване от свобода“ като се определи наказанието около и над средния размер, предвиден в НК, което бъде изтърпяно ефективно. Алтернативно се предлага на въззивния съд на основание чл. 337, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 334, т. 3 от НПК да измени обжалваната присъда, като отмени освобождаването от изтърпяване на наказанието по чл. 66 от Наказателния кодекс и постанови наказанието „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно ефективно. Иска се и увеличаване на срока,в който подсъдимият е лишен от право да управлява МПС на основание чл. 343г от НК.

В подадената въззивна жалба от адвокат И. Н. С. от ГбАК, в качеството му на упълномощен защитник и процесуален представител на подсъдимия Р.

И. К., се изразява несъгласие с присъдата изцяло като се твърди, че са допуснати съществени нарушения на материалния закон, при които и тя е постановена. Това е така защото първият съд е приел нарушаването от страна на водача К. на разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро, предл. последно от ЗДвП, тоест, че не е спрял при възникналата опасност за движението. Не става ясно обаче в конкретната ситуация къде и кога е трябвало подсъдимият да спре, както и това спиране би ли предотвратило произшествието. При установената фактология за спирането на стоп линията от страна на Р. И. К., и предприемането на маневрата завИ.е наляво, подсъдимият е ограничил възможността за нормалното осъществяване движението в насрещната пътна лента, като по този начин несъмнено е нарушил чл. 37, ал. 1 от ЗДвП и чл. 84, ал. 2 от ППЗДвП завивайки наляво за навлизане в друг път, без да пропусне насрещно движещото се пътно превозно средство.След предприемането на маневрата завИ.е наляво в нарушение на закона вече отсъства както момент, така и място където той би могъл да спре и предотврати произшествието.