Решение № 121 от 12.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. София, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241000501644 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК.

Инициирано е с ВЖ от Прокуратурата на Р България представлявана от Главния прокурор, с адрес: гр. София, бул. “Витоша“ №2 срещу решение №2671 от 07.05.2024г. по гр.д. №14081/2023г. на СГС, с което е осъдена да заплати на А. М. Н., с ЕГН:********** и постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, вх. *, ет.*, ап.* на основание чл.2б от ЗОДОВ сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане в разумен срок на сл.д. №1/1991г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело №780-II/1998г. по описа на ВОП-София, а сега Досъдебно производство №II-048/1999г. по описа на Военно-окръжна прокуратура-София, по което А. М. Н. е пострадал, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата. Искането на въззивника е да бъде отменено изцяло решението в осъдителната му част, а ако това не бъде споделено, да бъде намалено присъденото обезщетение на ищеца. Изложени са оплаквания, че не се доказани предпоставките за уважаване на иска, а именно търпени вреди от Н. от продължителното разследване, както и причинно – следствена връзка между продължителността на досъдебното производство и неимуществени вреди за същия. Сочи се, че ищецът не е посочил кое конкретно действие по разследването не е извършено в разумен срок и не е доказал такива факти. Възразено е също, че в решението не е обосновано защо е приет за справедлив конкретният размер на обезщетението. Ето защо индивидуализираното такова за 30 000лв. е 1 многократно завишено, с което обосновава неправилност на решението. В подкрепа на тезата си сочи съдебна практика по идентични казуси на ВКС.

В откритото с.з. пред въззивната инстанция представителят на Прокуратурата на РБ изразява становище, че справедливият размер на обезщетението е 12 000лв.

Обстоен отговор на ВЖ е депозиран от пълномощника на ищеца Н., в който са развити съображения за неоснователност на оплакванията в нея.

Заявено е искане за потвърждаване на първонстанционния съдебен акт, подкрепено с доводи за наличие на предпоставките по чл. 2б от ЗОДОВ във вр. с член 6, §1 от ЕКЗПЧОС. В подкрепа на същите е посочена и обсъдена актуална съдебна практика на ВКС по идентични казуси.

Частта от решението, с която е отхвърлен като неоснователен искът за главница за разликата до пълния предявен размер от 124 000лв., както и искането за законната лихва върху главницата за периода от 14.12.2020г. до 13.12.2023г., не е обжалвана и в тази част е влязло в сила.

Страните не са направили искания за събиране на доказателства във въззивната инстанция.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му - само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като взе предвид събраните доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, Апелативен съд – София намира следното:

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

То е и допустимо, с оглед наличието на положителните процесуални предпоставки за предявяване на исковете и липсата на отрицателни такива за упражняване на правото на иск. В практиката на ВКС е възприето непротиворечиво, че допустимостта на иска по чл. 2б от ЗОДОВ не е обусловена и от предпоставките по чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, а именно да е изчерпана административната процедура, установена в глава Трета „а“ от ЗСВ(аргумент от обратното на чл. 8, ал.2 от закона). В този смисъл е Решение № 210 от 15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г. на ВКС, III г.о. В казуса активната процесуално-правна легитимация по иска с правно основание чл.

2б, ал. 1 от ЗОДОВ принадлежи на А. Н. като лице, което твърди, че е претърпяло вреди от забавено правосъдие (респ. от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, което Конвенцията с чл. 6, § 1 му признава). Безспорна е пасивната процесуална легитимация на Прокуратурата.

Подложеното на въззивна проверка решение в атакуваната му част е правилно, поради следното :

От фактическа страна в делото не се спори, а и при съвкупната преценка на събраните доказателства се установява, че ищецът е пострадал от 2 провежданите през 1985 г. репресивни мероприятия на държавата по т. нар.

„възродителен процес“ за насилствена асимилация на етническите турци в България. Той е бил арестуван на 02.12.1984г. и до 19.09.1986г. е бил задържан и лишен от свобода в затвора и лагера на остров Белене, а в периода от 20.09.1986 г. до 13.07.1988 г. е бил принудително изселен в гр. Бобов дол. В него е живял сам без семейството си, ходел е на работа, но не е имал право да напуска града. За реализиране на горните принудителни мерки са били издадени Предложение за принудително установяване в друго населено място – СС Белене, Заповед № I-751/26.04.1985г. на МВР, Заповед № I-647 от 19.09.1986г. на МВР, Заповед № I-715 от 16.10.1986г. на МВР, Заповед № Iв471 от 13.07.1988г. на МВР, Протоколи от заседание на Комисията по чл. 6 от Наредбата за прилагане на чл. 39, ал.1 от ЗНМ.

Ответникът не оспорва и твърдението на ищеца, че принудително са били сменени неговите рождени турски имена и тези на членовете на семейството му с български имена. Не е спорно, че Н. и семейството му са се изселени в Турция през м. май 1989г., както и че е член на „Сдружение за правосъдие, права, култура и солидарност на Балканите“, чиито основните цели са действия за възстановяване на правата и обезпечаване на понесените материални и нематериални щети на представители на турското население и техните семейства, живущи на Балканите и особено в България, които в различни периоди са се противопоставили на наложената им асимилационна политика.

Ответникът не оспорва, че в лагера на о. Белене Н. и останалите задържани като него лица са били подложени на лишения, унижения, глад, физически и психически тормоз, тежък физически труд, мизерни битови условия за живот и изолация не само от околния свят, но и от семейството му, което е било допуснато на свиждане един път за 15минути и което в продължение на две месеца не е знаело къде се намира той.

С решение на Парламентарната комисия за разглеждане и решаване на въпроси, свързани с допуснати деформации и нарушение на законността , публикувано в Дв., бр. 44 от 01.06.1990г. е обявена политическа и гражданска реабилитация на неоснователно лишени от свобода и въдворени в Белене 517 лица, във връзка с насилствената промяна на имената на една част от българските граждани, един от които е ищецът(записан с името А. М. Н.).

Видно е от доказателствата, че за разследване на действията по т.нар.

„възродителен процес“ е образувано сл. дело № 1/30.01.1991 г. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили срещу Д. С., Г. А., Т. Ж., П. М. и П. К. за престъпление по чл. 162 НК и по чл. 387, ал. 2 НК за това, че в периода 1984 г.

– 1989 г. в съучастие с други лица са подбуждали към вражда и омраза. На 20.07.1993 г. във Военна колегия на Върховния съд бил внесен обвинителен акт срещу Д. С., Т. Ж. и Г. А.. Образуваното въз основа на обвинителния акт съдебно производство по НОХД № 1/1994 г. е било прекратено и делото е върнато за допълнително разследване, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Нов обвинителен акт бил внесен от Прокуратурата на РБ в съда на 19.12.1997г. и е образувано НОХД № 1/1998г. по описа на ВКС, което на 28.04.1998г. отново е прекратено и върнато за доразследване, 3 тъй като констатираните при първото прекратяване на производството нарушения не са били отстранени.

През 1998г. и през 1999г. двама от обвиняемите са починали и производството по отношение на тях е било прекратено, а през 1999 г. и през 2002 г. производството по делото е било спирано, поради пребиваване на голяма част от свидетелите в чужбина. В хода на наказателното производство в периода от 05.02.2001г. до 04.02.2004г. са установени общо 446 пострадали лица, както и техните законните наследници, от тях са разпитани общо 312 души.

Установява се от доказателствата, че на 10.05.2017г. пострадалият А. Н. е подал молба до ВОП, с която на основание чл.75, ал.3 НПК, е поискал да бъде конституиран като пострадал в досъдебната фаза на ДП №11-048/1999г. по описа на ВОП- София.

Ищецът е бил един от 94 – мата жалбоподатели, подали на 04.03.1996г. жалба, предадена на служител в Генералното консулство на Р България в Истанбул. Същата е била адресирана до Главна прокуратура - София срещу бивши висши държавни и партийни ръководители, за това, че подателите й са били подложени незаконно на репресии и депортиране от страната.

От отговори на Зам. главен прокурор от Прокуратурата на Р България от 14.07.2003г., на инспектор по ЗСВ към МПравосъдието от 02.11.2005г., на Омбусмана на Р България от 27.12.2006г., на Зам. военноапелативен прокурор от 10.08.2005г. и на ВКП от 18.11.2020г., е видно, че пострадали лица от т.нар.

„възродителен процес“ са търсили информация за развитието на разследването по горепосочените досъдебни производства. Същите лица са сезирали ВКП с идентично искане и през 2019г. и 2021г.

В периода от 2018 г. до 2021 г. са образувани множество дела с искания за ускоряване на производството, като съдебните състави по всички дела са определяли едномесечен срок за проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства и произнасяне на прокурора, съгласно правомощията му по чл. 242, ал. 1 НПК по процесното досъдебно производство. Едно от тези производства (нчд 4733/2018 г. по описа на СГС, НО, 13 състав) е било образувано по молба на ищеца А. Н.. По нея съдът се е произнесъл като отново е определил едномесечен срок за проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства и произнасяне на прокурора, съгласно правомощията му по чл. 242, ал. 1 НПК по процесното досъдебно производство.

За последно процесното досъдебно производството е било прекратено с постановление от 31.05.2022 г., което е било отменено с определение №1223 от 22.12.2022 г. по внчд № 821/2022 г. на САС и делото е върнато ВОП – София за продължаване на процесуално – следствените действия. Не е изложено твърдение и не са представени доказателства от Прокуратурата на Р България процесното наказателно производство да е приключило в досъдебната му фаза към датата на подаване на ИМ – 15.12.2023г.

Свидетелите на ищеца са от кръга на най – близките му хора, а именно неговата съпруга и негов дългогодишен приятел, които имат непосредствени 4 впечатления за фактите, за които свидетелстват. Поради това и поради обстоятелството, че са логични и не си противоречат и не противоречат на другите доказателства в делото, съдът им дава вяра изцяло.

Съпругата на ищеца – свид. Н., сочи, че съпругът й е бил в затвори от 1985г. до 1989г. общо 39 месеца, въпреки че не е бил осъждан. Категорична е, че когато се е прибрал у дома след престоя му в Белене и в гр. Бобов дол той не е бил същият човек и интеграцията му отново в социалната им среда в Ардино е била невъзможна, поради което е заминал в гр. Горна Оряховица, където си е намерил работа. Установява, че пред 1989г. са получили бележка, с която са ги уведомили, че имат 24 – часов срок да заминат за Турция и те са сторили това, като и до момента живеят там. Твърди, че сдружението на репресираните български турци, е създадено за да защитава правата им и да търси възмездие за онова, което им е причинено по време на възродителния процес. Твърди, че съпругът й е ходил във военния съд, за да съдейства на разследването и продължава да чака резултати от него и наказване на виновните. Твърди, че той се ядосва, защото виновниците са останали ненаказани и неразкрити повече от 30 години след промените.