Определение № 215 от 11.06.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 215 гр. Велико Търново, 11.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

КРАСЕН Г.ЕВ

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Д. Янк. Л. като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно частно наказателно дело № 20264000600167 по описа за 2026 година Въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид следното:

Производство по реда на чл. 64 ал.8 от НПК.

С протоколно определение от проведено на 03.06.2026г. заседание по постановено по ЧНД № 478/2026 г. по описа на Русенски окръжен съд, е взета по отношение на обвиняемия Р. И. И. по ДП 357/2026г. по описа на Първо РУ на МВР Русе, прокурорска преписка 1651/2026г. по описа на Окръжна прокуратура Русе, мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

Това определение е обжалвано от адв. Г. В., в качеството му на защитник на обвиняемия И.. С жалбата се прави искане за отмяната му като необосновано и незаконосъобразно. Основните аргументи са насочени и към липсата на доказателства, от които да се направи обосновано предположение за участие на обвиняемия в деянието, за което му е повдигнато обвинение и към липсата на доказателства за наличие на кумулативно предвидените в чл.

63 от НПК предпоставки. Сочи, че съдът не е обсъдил здравословното състояние на обвиняемия – болест на Бехтерев, която причинява възпаление на гръбначния стълб, болка и скованост на раменете, бедрата, ръцете, краката.

Налице била необходимост от постоянно лечение, което той следва да провежда, нито е съобразил признанието на обвиняемия, че употребява 1 наркотични вещества, но с цел да се облекчат болките, които изпитва.

Липсвали доказателства, за да се приеме и опасност от укриване или извършване на друго престъпление. С оглед на тези обстоятелства и липсата на двете кумулативно предвидени в чл. 63 НПК предпоставки се прави искане за отмяна на атакуваното определение и вземане на друга по- лека мярка за неотклонение – „домашен арест“.

В съдебно заседание обвиняемият Р. И. не се явява, редовно призован.

Същият е заявил изрично пред окръжен съд Русе нежеланието си да присъства при разглеждане на делото пред въззивната инстанция.

Защитникът му - адв. В. поддържа подадената жалба. Излага съображения в подкрепа на твърдението за отсъствието на доказателства, които да обосноват предположение по смисъла на чл. 63 от НК, така и липса на опасност от укриване или извършване на друго престъпление. Намира, че отсъстват кумулативно предвидените предпоставки, за да бъде вземана толкова тежка мярка за неотклонение. Поради изложеното претендира отмяна на определението и вземане на по- лека мярка за неотклонение – „домашен арест“.

Представителят на АП намира, че взетата мярка е законосъобразна.

Налице са предпоставките на чл. 63 от НПК, поради което моли атакуваното определение да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение.

Апелативният съд, след като съобрази направените с жалбата оплаквания и изслуша становищата на страните, заявени в съдебно заседание приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на контрол, поради което е процесуално допустима.

По същество същата е неоснователна по следните съображения:

От материалите по делото е видно, че Р. И. е привлечен по ДП № 357/2026г. на Първо РУ на МВР Русе, прокурорска преписка на ОП Русе под № 1651/2026г. в качеството на обвиняем с постановление от 02.06.2026г, за деяние по чл.354а ал.2 т.4 вр. ал.1 вр. чл. 26 от НК За да вземе мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на жалбоподателя И., Русенският окръжен съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 63 от НПК, а именно обосновано 2 предположение, че обвиняемият е извършил престъпленията, за които му е повдигнато обвинение, и че е налице реална опасност същият да извърши друго престъпление и да се укрие.

Въззивният съд намира за законосъобразен извода на първата инстанция.

Налице е обосновано предположение за съпричастност на обвиняемият Р. И. към деянието по чл. 354а ал.2 т.4 вр. ал.1 вр.чл. 26 от НК от НК. Този извод се налага от събраните по ДП до момента доказателства – разпити на свидетелите – Л. И., А. А., Протокол за доброволно предаване от 20.05.2026г. и от 19.05.2026г., Протокол за извършена експертиза № 272/26.05.20206г., с който е изследвано веществото, иззето от св. Л. И., протокол за претърсване и изземване в дома на обвиняемия И. от 01.06.2026г. и откритите в дома му вещества и мобилни телефони, Експертна справка № 285/01.06.2026г., видно от която откритите субстанции в дома на обвиняемият са реагирали положително на метамфетамин, каквото наркотично вещество е намерено и у св. И., както и частично от обясненията на самият И., който не отрича, че намерените наркотични вещества в домът му са били негови, макар да твърди, че са за лична употреба.

Към настоящият много ранен процесуален етап, на който се намира досъдебното производство и характера на производството по чл. 64 от НПК, въззивният състав намира, че събраните до този момент доказателства са в обем на достатъчност, за да може да бъде изградено предположение за съпричастност на обвиняемия Р. И. към деянията, за които е привлечен. В настоящото производство не се прави анализ на събраните доказателства, в степен, необходима за изводи за авторство и виновно поведение, затова и не е необходим пълен анализ на събраният доказателствен материал, изискващ кредитирането или не на всяко конкретно доказателство, така както е поискала защитата в подадената жалба- конкретно във връзка с разпитите на двамата свидетеля. Коментарът на доказателства е съсредоточен единствено върху това дали е налице обосновано предположение за съпричастност към престъплението, за което е повдигнато обвинение. Доказателствата, събрани към този момент не съдържат противоречивост и от тях позволява да бъде направен извод за съпричастността на обвиняемият към престъплението, за което му е повдигнато обвинение. В контекста на посоченото изложените възражения на защитата за необходимост да не бъдат кредитирани с доверие 3 свидетелските показания настоящият въззивен намери за неоснователни и ги остави без уважение.

Налице са, според въззивният съд, и двете кумулативно предвидени от закона предпоставка - обвиняемият да извърши друго престъпление и да се укрие. Опасностите се предполагат, тъй като деянието по чл. 354а ал.2 т.4 от НК е извършено при условията на опасен рецидив, който попада в презумпцията по чл. 63 ал.2 т.1 пр.2 от НПК. Тази презумпция не се опровергава от събраните по делото доказателства, а напротив – подкрепя се.

Опасността да се укрие се, извън презумпцията се извежда на първо място от предвидената наказуемост, за деянието, а тя е значителна - от пет до петнадесет години лишаване от свобода, глоба от 20 000лв до 100 000лв., достатъчна, за да бъде мотивиран обвиняемият да се укрие, за да избегне наказателното преследване. А реалната опасност обвиняемия да извърши престъпление, е налице предвид характеристиките на дееца, изводими от самото деяние, които индикират риск от повторяемост на престъпната дейност и характеризират личността като изключително комбинативна. Наличието на реална опасност от извършване на престъпление е изводима и от установеното по ДП, че деянието е извършено докато И. е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“ по друго провеждано срещу него досъдебно производство.

По делото се установява, че И. има здравословен проблем – страда от болестта на Бехтерев. Видно е обаче, че това заболяване е с давност над осем години, има предписани медикаменти/инжекционни и няма пречка те да бъдат поставяни и в условията на арестните помещения. Няма данни, които да насочват към влошено понастоящем здравословно състояние. На фона на установеното, че обвиняемият е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“ докато е извършил настоящото деяние е очевиден извода, че тази мярка не може да изпълни целите си по чл. 57 от НПК, тъй като не препятства извършването на други престъпления от обвиняемия.

Всички коментирани до тук обстоятелства, разгледани в съвкупност предпоставят опасността И. да извърши друго престъпление, основно свързано отново с разпространение на наркотични вещества, както и опасността от укриване. Въззивният съд не може да игнорира обстоятелството, че се касае за обвиняем, който е с усложнено с съдебно минало – осъждан е пет пъти за различни по вид престъпления, а видно от 4 представената справка – регистър за неприключили ДП има две висящи такива, извън настоящото. Съпоставката на изложените по- горе обстоятелства и най- вече съвсем ранният етап от развитие на ДП, мотивират съда да приеме, че към настоящия момент най-адекватната за воденото спрямо обвиняемия Р. И. наказателно преследване е мярката за неотклонение „Задържане под стража”.

В смисъла на горното определението на Русенски окръжен съд се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата на защитата на обвиняемия е неоснователна, и като такава следва да бъде оставена без уважение

Водим от горното и на основание чл. 64 ал. 9 от НПК, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 03.06.2026г., постановено по ЧНД № 478/2026 г. по описа на Окръжен съд гр. Русе, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на Р. И. И., ЕГН:

********** по ДП 357/2026г. на Първо РУ на МВР Русе –Прокурорска преписка 1651/2026г. по описа на Окръжна прокуратура Русе.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5