Определение № 1754 от 08.07.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1754 гр. Бургас, 08.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20252100501062 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 275 и сл. ГПК, вр. чл. 83, ал. 2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от Н. С. В., ЕГН: **********, с адрес: ****, подадена чрез пълномощника й адв. С. Гонкова- Трайкова – БАК, против определение № 335 от 09.06.2025 г., постановено по гр. д. №421/2024 г. по описа на РСКарнобат, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от заплащане на разноски за назначаване на особен представител на ответника М. М. В. по същото дело.

В частната жалба се изразява недоволство от постановеното определение, като счита същото за неправилно. Сочи, че с молбата си за освобождаване от разноските за назначаване на особен представител на ответника е представила декларация за материално и гражданско състояние, от което е видно, че не разполага с доходи и финансови средства, с които да заплати определеното от съда възнаграждение от 500 лв. Твърди, че съдът неправилно е зачел вписване на трудов договор, който работодателят не е вписал, че е вече прекратен. Счита, че съдът е задължен да събере допълнителни данни от персоналния регистър на НОИ за осигурителния доход на ищцата, от които ще установи, че тя не получава трудово възнаграждение. Излага, че такива данни се извличат и от здравоосигурителния й статус към 11.06.2025г., доказателства за който се прилагат към жалбата и от който е видно, че тя е с прекъснати здравноосигурителни права от м. май 2022г. до настоящия момент. Сочи се, че липсата на регистрация в Бюрото по труда не може да формира извод, че ищцата работи и получава доход от трудова дейност, като наред с това за нея липсва и информация в търговския регистър, не притежава МПС, няма влогове и не получава 1 заеми. По тези съображения жалбоподателката счита, че обжалваното определение е неправилно, тъй като първоинстанционният съд не е изследвал имущественото й състояние, довело до необоснован извод,че тя разполага с нужните средства за заплащане на възнаграждение за особен представител, поради което моли за отмяната му и уважаване на искането й за освобождаване по посочените разноски по чл. 47, ал.

6 от ГПК. Представя а доказателства.

Бургаския окръжен съд, като взе пред вид изложените в жалбата доводи, данните по делото и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Частна жалба е подадена в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред РС-Карнобат е образувано по исковата молба на Н. С. В. против М. М. В., с която е предявен иск за прекратяване чрез развод на сключения помежду им граждански брак от 29.01.2024г. поради дълбокото му и непоправимо разстройство и за възстановяване на ищцата на предбрачното й фамилно име „Чобанова“.

С определение от 22.05.2025г. районният съд като е констатирал, че са налице предпоставките по чл. 47, ал. 5 от ГПК е счел, че на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК на ответника следва да бъде назначен особен представител /неправилно посочен като правна помощ/ на разноски на ищцата, като със същото определения е задължил същата да представи доказателства за внасяне в едноседмичен срок от съобщението на депозит в размер на 500лв.

В указания й срок ищцата е поискала да бъде освободена от разноски за назначаване на особен представител на ответника по съображения, че няма достатъчно средства, които да й позволят да поеме този разход, позовавайки се на съдебна практика, обективирана в определение № 356 от 13.05.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1843/2014 г., IV г. о., определение № 456 от 4.10.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3420/2018 г., IV г. о., определение № 143 от 19.04.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1171/2022 г., IV г. о., определение № 197 от 9.06.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 366/2022 г., IV г. о.

С обжалваното определение от 09.06.2025г. районният съд е приел, че представената от ищцата декларация не отговоря на истината, тъй като след извършена служебна проверка е установено, че същата има действащ трудов договор с работодател „АПО.НЕТ ЕООД“ - гр. Русе, ул. „Мальовица“ № 64А, считано от 10.11.2021г. без данни трудовото правоотношение да е прекратено и без данни какво възнаграждение получава ищцата по него. Съдът е посочил, че е установил по делото, ч е въпреки твърденията, че е безработна ищцата не е била регистрирана в ДБТ2 Карнобат. Преценил е, че ищцата е в трудоспособна възраст, без посочени хронични заболявания, които да и пречат да полага труд и въпреки твърденията, че отглежда детето си, е имала възможност да се регистрира в ДБТ- Карнобат и да получава доходи, както и социално подпомагане, но не го е направила. По тези съображения съдът е счел, че не са налице условията на чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаването й от разноски за особен представител на ответника по чл. 47, ал. 6 от ГПК.

Бургаският окръжен съд намира обжалваното определение за неправилно, а частната жалба за основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски за производството по делото не се внасят от физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят. В случая при преценката за основателността на подадената молба за освобождаване на ищцата от задължението й за внасяне на определения от съда депозит от 500 лв. за назначаване на особен представител на ответника на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК съдът следва да съобрази следни обстоятелства: доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства. Доколкото целта на въведеното от законодателя освобождаване от заплащане на такси и разноски по производството е мотивирано от социални съображения и е създадено в полза на хора с ниски материални възможности, то следва да се установи, че ищцата би била възпрепятствана да защити правата си в съда, именно поради финансова невъзможност да заплати дължимите от нея суми в производството по предявения срещу ответника иск за определения от съда депозит по чл. 47, ал. 6 от ГПК.

В настоящият случай ищцата е представила декларация за материално и гражданско състояние, в която е посочила, че няма доходи, не притежава недвижими имоти и МПС, както и други вещи на значителна стойност. Представено е удостоверение от 12.07.2024г., от което е видно, че по време на брака си с ответника на 27.06.2024г. ищцата е родила дете С.М.В... Приложено е медицинско удостоверение от 08.05.2024г., издадено от д-р Колибаров в което е посочено, че ищцата е бременна с вероятен термин на раждане 22.06.2024г., като същата е в майчинство от 08.08.2024г.

Районният съд е извършил проверка, от която е установил, че ищцата има регистриран трудов договор, считано от 10.11.2021г. на длъжност „чистач, хигиенист“ без данни същият да е прекратен. Установено е също, че ищцата няма недвижими имоти и МПС, няма декларирани доходи към 22.05.2024г., не е регистрирана като безработна, не е обект на социално подпомагане и няма данни за начислен месечен осигурителен доход и месечен облагаем доход за периода от м. май 2023г. до м.2024г. Приложена е справка от заградничните пътувания на ищцата, от която е видно, че за периода от 14.01.2023г. до 09.04.2024г. същата има множество излизания и влизания извън и в страната. Към 3 частната жалба ищцата е представила данни от електронния регистър на НАП, че към 11.06.2025г. същата е с прекъснати здравоосигурителни права, поради липса на данни за здравно осигуряване за периода от м. май 2020г. до м. април 2025г., както и електронна справка от търговския регистър, че същата няма регистрирана търговска дейност.

След преценката на доказателствения материал по делото с оглед данните за имущественото състояние на жалбоподателката настоящата инстанция намира, че същата не разполага с достатъчно средства за заплащане на сумата от 500 лв. за депозит по чл. 47, ал. 6 от ГПК. Въззивният съд не споделя изводите на първата инстанция, че наличието на регистриран трудов договор и същевременно липсата на регистрация в ДБТ води до неистинност на декларацията на ищцата досежно твърдението й, че същата е безработна и, че няма доходи. Установеното по делото, че ищцата е с прекъснати здравноосигурителни права и няма никакви декларирани доходи от една страна, а от друга, че същата е родила дете на 27.06.2024г. съставляват индиция, че независимо от формалното наличие на регистриран и непрекратен трудов договор, действително същата не разполага с трудови доходи. Обстоятелството, че ищцата е в трудоспособна възраст и не сочи заболявания, само по себе си не може да се счита като презумция, че тя получава доходи, още повече, че ищцата понастоящем отглежда роденото си преди около година дете, а длъжността, вписана във все още действащия й трудов договор „чистач, хигиенист“ не предполага достатъчно висок доход, позволяващ й без затруднение да заплати депозита по чл. 47, ал. 6 от ГПК. В тази връзка следва да се има предвид, че за целите на чл. 83, ал. 2 ГПК се изследва фактическото материално състояние на лицето-молител към момента на искането за освобождаване от такси и разноски, като всяка хипопетична възможност или предположение за реализиране на доходи, ако не е доказана, е неотносима към извършваната от съда преценка. Ето защо, като е извършил преценка относно материалните възможности на ищцата, без да съобрази наличните по делото данни, а позовавайки се и на евентуални предположения за доходи, съдът е направил погрешни фактически изводи, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.

Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че предпоставките п о чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на ищцата от заплащане на разноски за назначаване на особен представител на ответника по чл. 47, ал. 6 от ГПК са налице, поради което молбата й е основателна и следва да бъде уважена, а постановеното в обратния смисъл определение на РС-Карнобат като неправилно, следва да бъде отменено, като се постанови освобождаване на ищцата от посочените разноски по делото.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 335 от 09.06.2025 г., постановено по гр. д.

№421/2024 г. по описа на РС-Карнобат, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищцата Н. С. В., ЕГН:

**********, с адрес: **** от заплащането на разноски за назначаване на основание чл.

47, ал. 6 от ГПК на особен представител на ответника М. М. В. по гр. д. № 421/2024 г. по описа на РС-Карнобат.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5