Определение № 260 от 03.06.2023, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 260 гр. Велико Търново, 02.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

Д.А ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА като разгледа докладваното от Д.А ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно гражданско дело № 20224000500334 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба вх.№2179/23.04.2023г., с която адвокат Р. Р., от Адвокатска колегия-Велико Търново, в качеството му на процесуален представител на страната по делото И. Р. Р. като майка и законна представителка на малолетната Ц., родена през 2013г., моли по реда на чл.248 от ГПК Великотърновският апелативен съд да допълни въззивното си решение, постановено по делото, в частта за разноските, като му присъди адвокатски хонорар за настоящата инстанция в размер на сумата 3 450 лева, тъй като е осъществил безплатно процесуално представителство по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата и с оглед минималното дължимо адвокатско възнаграждение по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение. Ангажирани са писмени доказателства.

Другата страна – въззивникът Д. Х. С. от гр.Плевен, с процесуален представител адвокат Б. П., от Адвокатска колегия-Плевен, не представя писмен отговор на молбата.

Като прецени данните по делото и като взе предвид становищата на страните Апелативният съд приема за установено следното:

Молбата е допустима, тъй като е подадена от страна и в 1 законоустановения срок, а именно в срока за обжалване на въззивното решение.

Разгледана по същество е основателна.

В случая следва да се приложи разпоредбата на чл.248 ал.3 от ГПК като молбата се разгледа в закрито заседание.

На първо място се поставя въпросът в случая дължи ли въззивникът да заплати на процесуалния представител на въззиваемата адвокат Р. Р. адвокатско възнаграждение за настоящата въззивна инстанция.

Отговорът е положителен.

Адвокат Р. е упълномощен от ищцата, възизваема в тази инстанция, И.

Р. Р., като законна представителка и майка на малолетната ищца Ц. И. Р., родена през 2013г., да я представлява по делото във всички инстанции. В.гр.д.

№334/2022г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново е образувано по въззивна жалба на ответника Д. С. против първоинстанционното решение на Плевенския окръжен съд, с което искът на ищцата с правно основание чл.45 и сл. от ЗЗД е уважен като ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие виновно допуснато на 26.10.2017г. пътно транспортно произшествие, за което С. е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 1943/2019г. по описа на Плевенския районен съд, която главница да бъде заплатена заедно със законната лихва считано от 26.10.2017г. до окончателното й изплащане. С въззивното решение Великотърновският апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение.

Видно от договора за правна защита и съдействие, адвокат Р., упълномощен от ищцата да осъществява процесуално представителство по делото във всички инстанции, е извършил възложените му правни действия безплатно, предвид обстоятелството че в случая са налице предпоставките на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

При посочения изход на делото, по реда на чл.78 от ГПК във връзка с чл.38 ал.2 от ЗА, въззивникът следва да заплати на адвокат Р. дължимия адвокатски хонорар за настоящата инстанция, тъй като адвокатът се е явявал по делото и е оказал правна помощ на въззиваемата безплатно. Данните по делото са, че има надлежно сключен договор за правна помощ и съдействие, 2 адвокат Р. е изготвил писмен отговор на въззивната жалба и се е явил в съдебното заседание, проведено в Апелативния съд т.е. осъществил е договореното процесуално представителство в необходимата рамка.

Поставя се въпросът дължимото адвокатско възнаграждение, което е в минималния размер по Наредбата, издадена от Висшия адвокатски съвет, в какъв размер следва да бъде определено, тъй като адвокатските хонорари бяха завишени с изменение, в сила от 04.11.2022г.

Според настоящият съдебен състав в случая на адвокат Р. се дължи възнаграждение съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила от 04.11.2022г., тъй като откритото съдебно заседание на въззивната инстанция е проведено на 23.11.2022г., което означава че процесуалното представителство е осъществено след влизане в сила на измененията в посочената Наредба на 04.11.2022г.

На трето място поставя се въпросът за конкретния размер на дължимото адвокатско възнаграждение в случая. Доколкото във въззивната жалба въззивникът обжалва присъдените 35 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, без да посочва някакъв конкретен минимален размер до който е съгласен същото да се намали и въззивната жалба е изцяло оставена без уважение, адвокатският хонорар следва да се определи върху обжалваем интерес от 35 000 лева. Съгласно приложимата разпоредба на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения при обжалваем интерес в размер на 35 000 лева минималното адвокатско възнаграждение за един адвокат, за тази инстанция, е в размер на сумата от 3 450 лева.

По делото са представени договор за правна защита и съдействие, сключен по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, списък на разноските със изискуемото съдържание по чл.80 от ГПК и освен това адвокат Р. е осъществил договореното процесуално представителство като е изготвил отговор на въззивната жалба и е представлявал въззиваемата в съдебно заседание във въззивната инстанция.

При това положение въззивникът дължи и следва да заплати на адвокат Р. Р. адвокатски хонорар за настоящата инстанция в размер на сумата от 3 450 лева.

3

Във въззивното решение няма произнасяне по въпроса за разноските.

Поради това същото, в частта за разноските, следва да бъде допълнено като въззивникът бъде осъден да заплати на процесуалния представител на въззиваемата адвокатско възнаграждение в размер на сумата 3 450 лева за осъщественото процесуално представителство във въззивната инстанция.

Водим от изложеното Апелативният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл.248 от ГПК решение №61 от 16.04.2023г., постановено по в.гр.д. №334/2022г., на Апелативен съд-Велико Търново В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, по следния начин:

ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК във връзка с чл.38 ал.2 от ЗА Д.

Х. С., с ЕГН **********, от гр.Плевен, ******, да заплати на адвокат Р. С. Р., с ЕГН **********, от Адвокатска колегия-Велико Търново, сумата 3 450 лева, адвокатски хонорар за настоящата инстанция.

Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4