Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 812 от 16.11.2021, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 4365/2021
Вид
Решение № 812
Подписан
16.11.2021
В сила
09.12.2021
Състав
Красимира Тончева Донева

Цитирани разпоредби

  • чл. 179, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 125, т. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 2, предл. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 812 гр. Бургас, 16.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимира Т. Донева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно наказателно дело № 20212120204365 по описа за 2021 година Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ХР. В. СТ. против Наказателно постановление № 21-0769-002020/24.06.2021 г. на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“

– Бургас, с което на жалбоподателката на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.

20, ал. 2 от ЗДвП. Претендира се отмяна на обжалваното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

Въззиваемата страна, в съпроводително писмо е изразила писмено становище за неоснователност на жалбата. В противен случай, ако съдът я уважи и жалбоподателят претендира разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност на възнаграждението на защитникаадвокат.

В с. з. жалбоподателката се представлява от адвокат, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна не изпраща представител в с. з.

След като обсъди направените в жалбата оплаквания, писменото становище на въззиваемата страна, събраните по делото писмени и гласни 1 доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Срещу ХР. В. СТ. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 856666/13.05.2021 г. за това, че на 13.05.2021 г., около 12, 33 часа, в гр. Бургас, ж. к. „Зорница“ зад бл. 45 от северна страна на ПГ „Юрий Гагарин“ управлява лек автомобил „Фолксваген Туаран“ с рег. № ***, собственост на Г.Х.Ст., като по време на движение не се съобразява с релефа на местността и блъска с долната част на МПС /картер/ тръба и реализира ПТП с материални щети. Актосъставителят е квалифицирал нарушение по чл.

20, ал. 2 от ЗДвП.

Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващият орган е възприел изцяло отразената в акта фактическа обстановка. Обобщил е извод, че жалбоподателката е извършила следното нарушение: като водач не избира скоростта на движение, съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, ПТП, с което виновно е нарушила чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, поради което на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП й е наложил административно наказание глоба в размер на 200 лева.

От гласните доказателства /показанията на свидетелите Г.Д. – актосъставител и Н.А. – свидетел при установяване на ПТП и съставяне на АУАН/, в съчетание с данните от протокол за ПТП № 1 666565/13.05.2021 г.

/ведно със схема на ПТП № 76/, се установява, че ПТП е възникнало след потегляне на паркиралото МПС на заден ход и се изразява в съприкосновение на картера му с намираща се под паркиралото МПС стърчаща 10-15 см. от земята тръба, представляваща остатък от техническо съоръжение на Община Бургас. Установява се още, че мястото не е част от пътното платно.

Свидетелите-полицейски служители са извършили обследване на ПТП и установяване на щетите по МПС, във връзка с обезщетение по застраховка.

Наказателното постановление е връчено на сакционираното лице на 08.09.2021 г., а жалбата е депозирана по куриер с посочен ден на разнос 16.09.2021 г., поради което при всички положения се явява подадена преди посочения ден за доставка.

2

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима, а разгледана по същество се явява основателна по следните съображения:

АУАН е съставен от компетентен орган – командир на поделение в „Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Бургас, а НП е издадено от компетентен орган – от Началника на група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, на обслужваната територия гр. Бургас, в съответствие с разпореденото овластяване със Заповед № 8121з515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание регламентиращите компетентността на наказващите органи разпоредби на закона – чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1 б. „а“ от ЗАНН.

Посочената за нарушена разпоредба на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП съдържа задължение за водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Административно-наказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана по чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП, санкционираща нарушител, който поради движение с несъобразена скорост, причини пътнотранспортно произшествие.

Нито актосъставителят, нито административно-наказващият орган фактически са приели, че водач ката е допуснала ПТП в резултат на движение с несъобразена скорост, р е с п . наличие на причинна връзка между несъобразена скорост и осъществилото се ПТП, а само са посочили конкретен факт, относим към едно от обстоятелствата по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – релефа на местността, т. е. в АУАН и НП фактически не е посочен изпълнен състав н а вмененото нарушение. Поради липсата на това обстоятелство, което да индивидуализира нарушението по начина, изискуем съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, не е налице основание за ангажиране на отговорност по чл. 179, ал.

3

2, предл. 1 от ЗДвП, санкционираща нарушител, който поради движение с несъобразена скорост, причини пътнотранспортно произшествие. Като не са приложили правна норма, релевантната към фактите и обстоятелствата, относими към мястото и условията, при които е възникнало ПТП, актосъставителят и АНО неправилно са вменили нарушение, съотносимо към деятелност по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Съответно административно-наказващият о р г а н е посочил неотносима санкционна норма. Фактите, които административно-наказващият орган счита за съставомерни и онези обстоятелства, които имат отношение към извършеното нарушение, следва да бъдат отразени в АУАН и НП. В случая, при липса на посочени обстоятелства з а несъобразена скорост, не би могло да се приеме, че това е наказуемата причина за настъпило ПТП с материални щети. Изискването за съответствие между фактическото обвинение и правната квалификация гарантира спазване на принципа за налагане на наказание за това нарушение, което е установено по реда на ЗАНН. В обобщение, с атакуваното наказателно постановление е санкционирано нарушение, което не е достатъчно конкретизирано досежно негови обективни елементи, поради което н езаконосъобразно протеклият процес на реализиране на административно-наказателна отговорност обуславя отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Фактите по делото, свързани с механизма на ПТП, са следните: МПС е било паркирано над стърчаща от земята метална тръба с височина 10-15 см.

Вводачк а т а н а л. а. е предприела привеждане на паркираното МПС в движение на заден ход, като при потегляне на задна маневра тръбата е опряла в картера на МПС. При това положение за жалбоподателката обективно не е имало възможност да възприеме намиращата се под МПС тръба, поради което препятствието не е било предвидимо, каквото е условието на чл. 20, ал. от ЗДвП. Конкретните обстоятелства по механизма на ПТП дисквалифицират деянието като административно нарушение по посочената в АУАН и НП квалификация по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съответно не е налице основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателката по чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП, санкционираща нарушител, който поради движение с несъобразена скорост, причини пътнотранспортно произшествие.

Настоящият състав на съда не съзира извършено от жалбоподател ката административно нарушение, като не би могло да се приеме отговорно 4 поведение от нейна страна за настъпилото ПТП по начина, посочен в АУАН и НП, което неизбежно влече недоказаност и необоснованост на изводите за наличие на административно нарушение и неговите обективни елементи, а това обуславя отмяна на обжалваното постановление, като неправилно.

Съгласно чл. 125, т. 8 от ЗДвП, службите за контрол на М ВР посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди, какъвто е случаят. В този случай според чл. 125а, ал. 1 от ЗДвП службите за контрол на М ВР е следвало само да издадат протокол за посещението по чл. 125 на мястото на пътнотранспортното произшествие.

Атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно подлежи на отмяна.

При този изход на делото съдът не дължи произнасяне за присъждане на разноски в настоящото производство, тъй като не е сезиран с такова искане.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-002020/24.06.2021 г. на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, с което на ХР. В. СТ., с ЕГН **********, от ****, на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5