Определение № 4204 от 19.09.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4204 гр. София, 19.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20258002100491 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 11 872/04.12.2024 година, подадена от Б.

П. П., срещу решение № 409/23.10.2024 година на Окръжен съд Хасково, І-ви състав, постановено по гр. д. № 542/2024 година.

С обжалваното решение на Окръжен съд Хасково е потвърдено първоинстанционното решение № 140/26.04.2024 година на Районен съд Димитровград, постановено по гр. д. № 372/2023 година в частта му, с която Б.

П. П. бил осъден, на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, бил осъден да заплати на З. П. В. сумата от 12 000.00 лева, представляваща обезщетение за вреди, причинени от погИ.е на отдаден под наем търговски обект (заведение), намиращо се на Неделен автомобилен пазар гр. Д., при възникнал на 26.02.2023 година пожар.

В касационната жалба на Б. П. П. се излагат доводи за това, че въззивното решение на Окръжен съд Хасково е постановено при допуснати нарушения на материалния закон, както и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което е и необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от З. П. Вълчева иск с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД да бъде отхвърлен. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Хасково по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Ответницата по касационната жалба З. П. В. е подала отговор на същата с вх. № 630/21.01.2025 година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 409/23.10.2024 година на Окръжен съд Хасково, І-ви състав, постановено по 1 гр. д. № 542/2024 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

Б. П. П. е бил уведомена за обжалваното решение на 06.11.2023 2024, като подадената от него против същото касационна жалба е с вх. № 11 872/04.12.2024 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

В обжалваното решение съставът на Окръжен съд Хасково е приел, че първоинстанционният съд бил обсъдил подробно и задълбочено посочените от страните допустими и относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, поради което бил постановил своя съдебен акт при напълно изяснена фактическа обстановка. Против така възприетата фактическа обстановка не се въвеждали възражения, а и въззивният съд не намирал основания за нейното изменение, поради същата нямала да бъде преповтаряна. Съставът на въззивния съд споделял фактическите констатации, направени от първата инстанция, както и окончателните правни изводи за разрешаването на спора. Видно от представеното заявление вх. № 20/01.12.2017 година, подадено на 24.11.2017 година до Директора на ОП „СПИОПТ“ гр. Д., З. П. В. била поискала да й бъде предоставена маса № , сектор за упражняване на търговска дейност. С договор за наем на заведение на неделен пазар представен по делото З. П. З., в качеството й на наемодател е предоставила за временно ползване на Б. П. П. в качеството му на наемател търговски обект, представляващ заведение за хранене, находящ се на неделен автопазар гр. Д., с № , в сектор , за упражняване на търговска дейност. За ползването на наетия търговски обект наемателят трябвало да плаща на наемодателя месечен наем, което задължение било редовно изпълнявано от страна на П.. На 26.02.2023 година процесният обект изгорял напълно вследствие на възникнал в него пожар, като в резултат на погиването на наетата вещ, договорът за наем между страните бил прекратен. Със заявление вх. № 62/09.03.2023 година З. П. В. била уведомила директора на ОП „СПИОПТ“ гр. Д., че освобождава обект № № , с площ от 00 м2, считано от 09.03.2023 година, тъй като заведението било изгоряло. Съгласно предмета на договора, наемодателят предоставял под наем на наемателя заведение за хранене, намиращо се на автопазар гр. Д. за неопределен период от време.

Наемателят се бил задължил да поддържа имота в добро състояние за ползване, да заплаща разходите за електроенергия, вода и наем, да заплаща на наемодателя наемната цена за съответния месец и след прекратяване на договора да предаде имота в първоначалното му състояние и без задължения.

В договора не била посочена дата на сключване, както и размер на дължимия наем. Подписан е от З. П. В. и от Б. П. П.. Видно от представено извлечение за периода от 01.09.2021 година до 26.06.2023 година., издадено от „Банка ДСК“ ЕАД гр. София, клон гр. Д., от 29.12.2021 година до 06.03.2023 година, Б. П.

2

П. бил превел по сметката на З. П. З. общо сумата от 2040.00 лева, като с нея бил заплащал наем за заведение за периода от ноември 2021 година. до февруари 2023 година. Съгласно удостоверение с рег. № 745500-33/08.03.2023 година, издадено от Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Д., на 26.02.2023 година в 15.04 часа в РСПБЗН гр. Д. било съобщено за пожар в заведение‑дървена постройка на Неделен пазар. Екипи на РСПБЗН гр. Димитровград били ликвидирали пожара за времето от 15.10 часа до 16.50 часа на 26.02.2023 година. При пожара напълно било унищожено заведение-дървена постройка с адрес П 3-№15 на Неделен пазар гр.

Димитровград. От изисканата в хода на производството справка от РС „ПБЗН“ гр. Д. и приложените към нея справка и статистически лист за произшествие се установявало, че пожарът бил възникнал на 26.02.2023 година в заведение дървена постройка, обект намиращ се на автопазар в гр. Д., като съобщението за него било получено в 15.04 часа. Като предполагаема причина за възникване на произшествието било посочено-неправилно ползване на отоплителни уреди. Унищожени били сграда с разгърната площ от .00 м2, бяла, черна и комп. техника, както и друго имущество (дрехи, малоценни уреди, хранителни продукти и други) Мястото на първоначалното запалване било в зоната около печката, а причинител на пожара бил нагревателен уред на твърдо гориво. Установено било наличие на жар в печката, прегорели димоотводни тръби и силен южен вятър, което било предпоставка за възникване на пожара. Вероятната причина за възникването му била неправилно ползване на отоплителни уреди. Пожарът бил ликвидиран в 16.50 часа. Съгласно заключението на съдебно-оценителната експертиза, пазарната стойност на процесната постройка била 18 200.00 лева. От заключението на пожарно‑техническата експертиза, обстоятелствата, които били способствали за възникване и разпространение на пожара били наличието на горимо натоварване (горими дървени конструкции, мебели и обзавеждане) и на източник на запалване (лъчиста топлина и искра от необезопасени прегорели димоотводни тръби) довело до запалване на горимите материали. Огнището на пожара било в зоната около печката на твърдо гориво, която се била ползвала за отопление на обекта. В случая най-вероятната причина за възникването на пожара били необезопасени прегорели димоотводни тръби в близост и в контакт с горима дървена конструкция и оставена без надзор запалена печка на твърдо гориво (дърва). В следствие на това се възпламенили горими материали (дървена конструкция на сградата, обзавеждане) и последвало развитие на пожара в цялата постройка. В съдебното заседание на 26.03.2024 година вещото лице е заявило, че заключението за причината за пожара на базата на съставените по случая документи била незагасена печка на твърдо гориво в обекта. Тази печка се била ползвала за отопление, като била оставена без наблюдение. Нямало данни за механично въздействие върху стъклото на печката. Същото било закалено и можело да се разруши, ако се пръскало с водна струя, но такива данни по делото нямало. От показанията на разпитания по делото свидетел П. Б. П. не ставало ясно, дали печката била изгасена след края на работния ден, като се твърдяло, че ако е имало някаква угарка в нея тя била слаба, т. е. вътре имало въглени. Другият механизъм за възникване на пожара според вещото лице бил наличието на 3 данни за прогаряне на тръбите към комина на печката. Възможно било и от тези тръби в случай, че била нарушена целостта им да възникне пожар, тъй като сградата била изградена от дървена горима конструкция. При тези факти и обстоятелства въззивният съд приемал, че между страните по делото било възникнало и било съществувало наемно правоотношение въз основа на сключен договор за наем на заведение на неделен пазар, съгласно който З. П.

З. била предоставила за временно ползване на Б. П. П. търговски обект‑представляващ заведение за хранене, находящ се на неделен автопазар пазар гр. Д., с №, в сектор , за упражняване на търговска дейност. Не било спорно между страните, че за ползването на наетия търговски обект П. бил плащал на З. месечен наем в размер на 120.00 лева, като това задължение било изпълнявано редовно от страна на първия и за което било налице писмено доказателство-извлечение издадено от „Банка ДСК“ ЕАД гр. София, клон гр.

Д. за периода от 01.09.2021 година до 26.06.2023 година. Нямало спор по делото и за това, че на 26.02.2023 година процесният обект бил изгорял напълно в резултат на възникнал в него пожар, като вследствие погИ.ето на наетата вещ договора за наем между страните бил прекратен. Въззивният съдебен състав намирал възражението на Б. П. П., че З. П. В. не била собственик на предоставения под наем търговски обект за неоснователно.

Безспорно било че обекта отдаден под наем на Б. П. П. от З. П. В. бил разположен на територията на неделен автопазар гр. Д. и парцела, върху който било поставено заведението бил собственост на Община гр. Д., поради което наем за поставянето на търговския обект, съобразно неговата площ се дължал на Община гр. Д.. З. П. З. била собственик на заведението, което било предмет на договора за наем, като заведението било изградено от нея върху парцела със съгласието на общината. В хода на разглеждане на делото от Б. П. П. не били ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията в отговора на исковата молба, че изгорялото заведение било собственост на трето лице, което евентуално би имало претенции към наемателя за обезщетение след погИ.ето на обекта предмет на договор за наем. Във връзка с това следвало да се има предвид и обстоятелството, че Община гр. Д., която била собственик на парцела, в който бил изграден обекта нямала претенции за обезщетение към Б.

П. П., тъй като не била собственик на процесното заведение. В договора за наем се посочвало, че наемодателят предоставял на наемателя заведение за хранене намиращо се на Автопазар гр. Д. за неопределен период от време, без да се индивидуализира обекта, който се отдавал под наем. Не били посочени размер на дължимия наем, както и начин и срок за плащането му. Договорът за наем на заведение на неделен пазар не съдържал необходимите клаузи на договор за наем, но тъй като правата и задълженията по него можели да се договарят от страните устно и писмената форма не била задължителна за валидността на договора, следвало да се приеме, че между страните по делото е бил сключен договор за наем на заведение за хранене намиращо се на Автопазар гр. Д. за неопределен период от време. Заведението реално било предадено за ползване от наемодателя на наемателя, като наемателят от ноември 2021 година до февруари 2023 година редовно заплащал по сметка на З. П. В. в „Банка ДСК“ ЕАД гр. София наем за заведението в размер на 120.00 лева месечно. С оглед това следвало да се приеме, че между страните било възникнало валидно наемно правоотношение по договор за наем и отношенията между страните по този договор следвало да се уреждат 4 съгласно чл. 228 и следващите от ЗЗД. Общият принцип съгласно който вещта погивала за собственика се дерогирал от изричната разпоредба на чл. 233, ал.