Решение № 261081 от 14.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ № гр. София, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-6 състав, в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Съдия:

Гергана ТРОЯНОВА при участието на съдебен секретар Антоанета

Стефанова, разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15731 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от М.М.С. обективно и субективно съединени искове, както следва:

- иск с правно основание чл.2, ал.1, т.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Прокуратурата на Рeпублика България за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконосъобразното му задържане в нарушение на чл.5, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 04.11.1950г. и ратифицирана с ДВ бр.66/1992г., в нарушение на чл.63, ал.2 и ал.4 НПК, както и за вреди от лошите битови условия в Ареста на Стара Загора;

- иск с правно основание чл.49 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) срещу Прокуратурата на Рeпублика България за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от отказ на ответника да осигури лечение на ищеца по време на престоя му в следствения арест в гр.Стара Загора в периода 04.04.2019г. – 10.06.2019г., отказ да му се предостави възможност за провеждане на телефонни разговори, отказ да се изпрати негова молба от 27.05.2019г. до РС – Стара Загора, принуждаването му да признае вина за извършено престъпление, в което твърди, че няма участие, отказ да бъде освободен за погребението на неговата майка, починала по време на наложената мярка за неотклонение задържане под стража;

- искове с правно основание чл.49 ЗЗД срещу РС – Стара

Загора и ОС – Стара Загора за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно налагане на мярка за неотклонение ЗС в нарушение на чл.63, ал.2 НПК, незаконосъобразен отказ мярката да бъде изменена или отменена, поради отказ да се установи здравословното състояние на задържания ищец, както и от незаконосъобразно одобрено споразумение между ищеца и ПРБ, подписано на 10.06.2019г. по н.о.х.д. № 1546/2019г. и одобрено на същата дата с протоколно определение на РС – Стара Загора, което е било отменено с решение от 28.01.2020г. по н.д. № 65/2019г. на Апелативен съд – Пловдив, постановено в производство по чл.422 НПК, и което споразумение не е било отменено от ОС – Стара Загора, въпреки искане на ищеца в този смисъл;

- искове по чл.4, §3 от ДЕС вр. чл. 2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ срещу РС – Стара Загора и ОС – Стара Загора за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от допуснато съществено нарушение на правото на ЕС, а именно на чл.3, чл.6, §1 и §3, букви В и С от ЕКПЧОС, на чл.2, §1 от Протокол 4 към ЕКПЧОС и на чл.4, чл.47 и чл.48 от ХОПЕС, изразяващо се в нарушаване на забраната за нечовешко и унизително отношение, на презумпцията за невиновност и на правото на справедлив съдебен процес.

Търсеното обезщетение за причинени от ответниците неимуществени вреди се претендира при условията на пасивна солидарност и е за сумата от 300000 (триста хиляди) лева, ведно със законната лихва от 10.06.2019г. – датата на освобождаването на ищеца от следствения арест, до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 14.03.2019г., по време на задържането му под стража в Затвора – София, бил пребит от охраната, като получил счупване на черепа, което дало начало на поредица от припадъци и халюцинации. Посочва, че такъв припадък имал на 04.04.2019г. в центъра на гр. Стара Загора, поради което се обадил на Спешна помощ. Твърди, че на повикването се отзовали полицаи, които го транспортирали до Психиатрията, на след като отказал да постъпи в това заведение бил бит от полицаите в областта на претърпяната вече травма на главата. Сочи, че на 05.04.2019г. бил задържан под стража по обвинение за хулиганство и преведен в Ареста на Стара Загора, където бил поставен в нечовешки и унизителни условия – тясно пространство, споделяно с други лица, липса на тоалетна, на течаща вода, на естествена светлина, на диабетна диета и на възможност за разходка на открито. Твърди, че условията били несъвместими с тежките му заболявания и нуждата от своевременно лечение, поради което поискал изменение или отмяна на мярката за неотклонение (МН), но съдът и прокуратурата, в нарушение на своите задължения, не назначили поисканата от него експертиза, която да установи здравословното му състояние и в резултат на това бездействие търпял мярката до 10.06.2019г. Поддържа, че по време на престоя в следствения арест не му било позволено да провежда телефонни разговори 44 дни, тъй като не му осигурили поисканата от него фонокарта, нито му дали достъп до телефонния указател на мобилния му телефон, поради което не могъл да информира близките си за задържането си, нито да си осигури адвокат. Пояснява, че по така повдигнатото му обвинение максималният срок на задържането под стража (ЗС) в досъдебното производство бил 2 месеца, но в нарушение на закона не бил освободен след изтичането му.

Поддържа, че с оглед на продължилото задържане бил принуден да сключи споразумение с Прокуратурата, с което се признал за виновен по повдигнатите му обвинение за хулиганство и за причиняване на лека телесна повреда на двама полицаи, с цел да бъде освободен от ареста, което станало на 10.06.2019г.

Заявява, че след подписване на споразумението подал молба до съда с искане то да бъде анулирано, тъй като подписът бил положен по принуда, но съдът отказал това. Поддържа, че независимо от действията на РС – Стара Загора и ОС – Стара Загора определението на съда, с което било одобрено споразумението, било отменено от АС – Пловдив и делото било върнато на РП – Стара Загора за продължаване на процесуалните действия, като до настоящия момент не бил внесен обвинителен акт. Счита, че в резултат на това поведение на ответниците ПРБ, РС – Ст.Загора и ОС – Ст.Загора, е търпял неимуществени вреди, изразяващи се в страдание от незаконното задържане и от условията в ареста, както и в опетняване на доброто му име, поради което претендира присъждането на обезщетение за тези вреди, платимо от ответниците солидарно, ведно със законната лихва от датата на преустановяване на нарушенията – 10.06.2019г., до окончателното плащане.

Ответникът

ПРБ оспорва исковата претенция с твърдения, че правата на ищеца не са били нарушени по време на задържането му под стража, като самата мярка е била наложена законосъобразно.

Ответниците

РС – Стара Загора и ОС – Стара Загора оспорват допустимостта на предявените срещу тях искове с довод, че за вреди от незаконосъобразно задържане отговорност носи държавата в лицето на Прокуратурата като процесуален субституент, поради което съдът не е надлежна страна в процеса. Евентуално поддържат становище за неоснователност на исковата претенция.

Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, установи следното от фактическа страна:

Видно от представено искане за образно изследване от 14.03.2019г. и резултат от него, на същата дата била установена фрактурна ивица на черепа фронтално на М.М.С.. Документът е заверен от

МЦ при Затвора – София и е част от материалите по присъединеното досъдебно производство (ДП).

Представена е психиатрична консултация от ЦПЗ – Ст.Загора от 04.04.2019г., в която е отразено, че ищецът е с променено поведение от 2014г., от когато датират данни за агресивно и негативно негово отношение към съседите и различни институции, изразяващи се в непристойни действия – уриниране на публични места, сигнали за незаконно регистрирани на неговия адрес лица, разрушаване имущество на съседи, обиди към тях, поради което в периода 10.05.2014г. – 14.05.2014г. бил хоспитализиран. В документа е посочено, че на 04.04.2019г. бил доведен в ЦПЗ по спешност от полицаи, поради агресивно поведение на ищеца към лица от ЦСМП и към самите полицаи. Направено е заключение, че М.М.С. е с неуточнено личностово разстройство и алкохолна зависимост.

Приложено е постановление от 05.05.2019г. на РП – Ст.Загора по БП № 8245 ЗМ-300/2019г. на II РУ – Ст.Загора, с което М.М.С. е бил привлечен като обвиняем за извършени от него на 04.04.2019г. в гр.Ст.Загора престъпления по чл.130, ал.2, пр.4 от НК – причиняване на лека телесна повреда на двама полицейски служители, както и по чл.325, ал.2 НК - хулиганство, съпроводено със съпротива срещу орган на властта. Не е спорно по делото и се установява от справка от ГДИН, че по отношение на сочения извършител е била наложена принудителна мярка задържане за срок от 72 часа още на 05.04.2019г., като постоянна мярка ЗС му била наложена с определение от 08.04.2019г. по н.ч.д.№ 989/2019г. на РС – Ст.Загора, потвърдено с определение на ОС – Ст.Загора от 12.04.2019г., постановено по в.н.ч.д.№ 103/2019г., които актове са приложени по делото. В определенията е посочено, че е налице обосновано предположение, че ищецът е извършил деянията, за които по-късно му е било повдигнато обвинение, както и че има реална опасност същият да се укрие или да извърши друго престъпление, предвид данните, че не живее на вписания постоянен адрес, не работи и има висящо наказателно дело отново за хулиганство. От приложения протокол от о.с.з. пред въззивния съд, както и материалите от ДП, се установява, че ищецът е бил представляван от назначен служебен защитник – адв.М.Т., за което сам е направил искане.

Представена е жалба от ищеца до РП-Ст.Загора и РС – Ст.Загора от 18.04.2019г., с която е заявил искане за отмяна на МН ЗС с твърдение, че страда от заболявания, несъвместими с условията в ареста – катаракт на дясно око, диабет, както и ЧМТ, вследствие на която получавал припадъци. Заявява, че има тежко болна майка, за която полага грижи. Приложено е определение на РС – Ст.Загора от 22.04.2019г. по ч.н.д.№ 1092/2019г., с което съдът е оставил без уважение искането на ищеца за назначаване на КСМЕ и за изменение на МН ЗС.

Приета е молба от ищеца до Началника на Ареста в гр.Ст.Загора от 18.04.2019г. с искане за закупуване на изброени вещи от „лавката“. Между същите е посочена фонокарта, като върху изписването й е налице зачертаване без данни за лицето, което го е направило. Независимо от горното, съдът приема, че заличаването не е осъществено от ищеца, тъй като е налице послепис от задържаното лице, че настоява да бъде снабден с такава карта. По молбата няма произнасяне. Незаверен препис от същата е приложена от ищеца и приета като доказателство с приобщаване на материалите от ДП.

Представена е молба на

М.М.С. от 23.04.2019г. до Началника на ареста с искане за медицински преглед, заради ЧМТ от 14.03.2019г., и осигуряване на лечение за последиците от нея - повръщане и припадъци. Молба със сходно съдържание е подадена от ищеца и на 08.05.2019г., както и на 03.06.2019г. Същите се съдържат в приобщеното ДП.

Приложена е молба от

17.05.2019г., с която ищецът е поискал от Началника на ареста достъп до телефонния указател на мобилния си телефон за препис на телефонни номера от него.

Представена е жалба на ищеца от 03.06.2019г., с която се отказва от служебния си защитник адв.Т. и прави искане за определяне на друг, което искане е било оставено без уважение от наблюдаващия прокурор с постановление от 05.06.2019г. На същата дата е адресирано искане от ищеца до гл.прокурор за незабавното му освобождаване с твърдение, че са изтекли повече от 2 месеца от задържането му.

Приета е жалба на ищеца до РП-Ст.Загора и РС – Ст.Загора от 27.05.2019г. с искане за изменение на мярката за неотклонение отново по медицински причини. Искането е направено в рамките на двумесечния срок, считано от 12.04.2019г., в рамките на който РС – Ст.Загора е посочил, че заявяването на молба за изменение на МН е недопустимо, освен при влошаване на здравословното състояние. В жалбата не се посочва влошен здравен статус. Жалбата е постъпила в РП – Ст.Загора на 03.06.2019г. (така в приобщените материали от ДП).

Видно от приложен протокол по н.о.х.д.№ 1546/2019г. на РС – Ст.Загора на 10.06.2019г. е било постигнато и одобрено споразумение между М.М.С. и Прокуратурата, с участието на защитник адв.Т., с което ищецът се е признал за виновен по повдигнатите му обвинения за извършени на 04.04.2019г. деяния, съставляващи престъпления по чл.325, ал.2 НК и чл.131, ал.2, пр.4 НК, като му било определено едно общо наказание от 7 месеца ЛС, изтърпяването на което е било отложено за срок от 3 години. Искането за одобряване на споразумението е било внесено от РП – Ст.Загора на 06.06.2019г., като в същия ден е било насрочено за разглеждане в о.с.з. за 10.06.2019г. – така в приобщените материали от ДП. В същия ден МН ЗС е била отменена от съда, за което Ареста при Затвора – Ст.Загора е бил уведомен. Признава се от ищеца, че именно тогава е бил действително освободен.