Решение № 4913 от 13.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4913 гр. Пловдив, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330100794 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от А. М. И., с ЕГН: **********, с адрес:

*** против ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК: 121130788, с която са предявени обективно и кумулативно съединени осъдителн и искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 498,28 лева – главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на МПС – лек автомобил „Рено“, модел „Клио“, с рег. № ***, вследствие на настъпило ПТП на ***г. около 09:15ч. в ***, за което е образувана Щета № ***/***г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователно събитие – *** г. до окончателно изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на *** около 09.15 часа в ***, ищцата управлявала собствения си лек автомобил, който бил технически изправен и годен за употреба по предназначение, с марка „Рено“, модел „Клио“ с рег. № *** на *** до № 4, при което водачката на лек автомобил с марка „Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № ***, застрахован в ответното дружество, при и по повод управлението му не била спазила правилата за предимство при излизане от реда на паркираните автомобили и нанесла щети по личния на ищцата лек автомобил в дясната странична част на МПС по цялата му дължина. На място водачите и на двете МПС се разбрали да попълнят двустранни протоколи за 1

ПТП, като такъв протокол бил изготвен, а на същата дата- *** г. бил представен на ЗК „Лев Инс“ АД, клон Пловдив.

Протоколът от дата *** г. бил подписан от водачите на двете превозни средства, участвали в ПТП, като мястото на ПТП не било посетено от служители на МВС, с оглед на което ищцата намира, че между участниците било налице съгласие относно обстоятелствата, при които е настъпило то и била ясна вината за настъпване на произшествието. На същата дата бил посетен центъра за огледи на МПС на ответното дружеството, като била образувана щета № *** от *** г., на която дата бил извършен и оглед на МПС от застрахователната компания. При извършения оглед били направени множество снимки и бил съставен списък с увредени авточасти и детайли, които подлежат на смяна и ремонт. От ищцата било изискано представяне на необходимите документи на МПС, които били представени на ответника на същата дата, за което бил изготвен и протокол. Ищцата пожелала изплащане по фактура на обезщетението за нанесените имуществени вреди по МПС вследствие на ПТП, за което представила необходимите документи.

Излага се, че на *** г. на посочената от ищцата банкова сметка постъпила сума в размер на 301,72 лв. Същевременно представената фактура, ведно с касов бон и представената застрахователна калкулация за извършения ремонт по МПС, собственост на ищцата, била за сумата от 800,00 лв.

Настоящият иск се предявявал за неизплатените от застрахователя суми в размер на 498,28 лв., представляващи неизплатената част от действително заплатените суми от ищцата за възстановяване на увреденото си МПС. На 03.12.2024 г. ищцата получила отговор от ЗК „Лев Инс“ с Изх. № *** г., с който категорично се отказало да бъде изплатен остатъкът от сумата, изплатена от ищцата за възстановяване на увредения автомобил, поради което ищцата потърсила правата си по съдебен ред. С оглед на изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да бъде уважен предявеният иск.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявения иск като неоснователен и завишен по размер. Оспорва всички заявените по основанието на иска твърдения, като поддържа, че исковата сума е недължима, тъй като претенцията, предмет на настоящото производство бил удовлетворено извънсъдебно в размер, равен на действителния размер на вредите. Във връзка с ПТП от *** г., настъпило в ***, осъществило се между посочените от ищцата автомобили, по претенция на ищеца била образувана застрахователна преписка- щета № *** при ответното дружество. Преписката била образувана по претенция на ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане по лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, рег.

№ ***, на основание сключен застрахователен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Тойота“, модел „Ярис“, рег. № ***, обективиран в застрахователна полица № ***, със срок на договора от 28.07.2023 г. до 27.07.2024 г.

По сключената застраховка застрахователното обезщетение се определяло по експертна оценка, във връзка с което по образуваната 2 застрахователна преписка било определено обезщетение по експертна оценка в размер на 301,72 лв. Размерът на определеното обезщетение напълно съответствал на констатираните по процесния автомобил увреждания, които били в пряка причинно-следствена връзка със застрахователното събитие, настъпило на *** г., както и с годината на производство на МПС. Размерът на обезщетение бил определен по експертна оценка на застрахователя при спазване на всички изисквания на методиката за увреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС, като обезщетението било изплатено по банков път с платежно нареждане от дата 19.08.2024 г.

Поддържа, че исковата сума била недължима поради изплащане на обезщетението, доколкото то било в размер на действително претърпените вреди. Посочва, че съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ обезщетението не можело да надвишава действителната стойност на причинената вреда, а чл. 400, ал. 1 КЗ давал дефиниция на действителна застрахователна стойност, която представлявала стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Позовава се на практика на ВКС относно размера на обезщетението.

С оглед на изложеното твърди, че не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на ЗК „Лев Инс“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в размер, надхвърлящ размера на извънсъдебното и изплатено обезщетение, поради което се моли да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

За основателността на прекия иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в повреда на собственото му МПС, вследствие на ПТП, неговия механизъм и размера на вредите, като установи и размера на обезщетението.

С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 8691/04.07.2025г., на основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на *** г. в ***, е настъпило ПТП, осъществило се между лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, рег. № *** и лек автомобил „Тойота“, модел „Ярис“, рег. № ***, във връзка с което по претенция на ищеца била образувана застрахователна преписка - Щета № *** при ответното дружество на основание сключен застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Тойота“, модел „Ярис“, рег. № ***, обективиран в застрахователна полица № ***. Във връзка с настъпилото застрахователното събитие от ответното дружество било изплатено застрахователно обезщетение на ищцата на 19.08.2024 г. в размер на 301,72 лева.

3

Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства.

От представения по делото Опис-заключение по щета № ***/***г. се установява, че ищцата е уведомила ответника за настъпилото застрахователно събитие най-късно на ***г. /датата на огледа/, респ. спазена е процедурата по чл. 380 КЗ.

Спорен между страните по делото е въпросът за размера на дължимото от ответника застрахователно обезщетение.

Относно размера на щетите, настъпили от процесното ПТП по делото е назначена СТЕ, изготвена от вещото лице инж. С. М..

Видно от заключението по САТЕ, причина за настъпване на ПТП е, че започване на маневра за потегляне и включване в движението, водачът на л.а.

„Тойота Ярис“рег. № *** не е осигурил достатъчно странична дистанция и е осъществен контакт между предната лява част на л.а. „Тойота Ярис“ рег. № *** и дясната страна на л.а. „Рено Клио“, с рег. № ***, който се е движел в същия момент. Ударът е бил приплъзващ по протежение на дясната страна на л.а. „Рено Клио“, като са настъпили повреди по предния десен калник, предната и задната дясна врата, декоративните лайсни, десния праг, задния десен панел и задната броня. Разположението и характерът на щетите съответстват на движение на л.а. „Рено Клио“ напред и удар с л.а. „Тойота Ярис“ при излизане от място на паркиране отдясно - наляво.

От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че с тойността на ремонта за възстановяване на повредите по л.а. „Рено Клио“ рег. № ***, включително з а нови детайли, консумативи и труд, изчислена по средни пазарни цени, възлиза в размер на 993,63 лева.

Съдът кредитира така депозираното заключение на вещото лице по САТЕ – инж. М., като обективно и обосновано, изготвено от лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основание да се съмнява, а и същото не е оспорено от страните.

С оглед всичко изложено, настоящият съдебен състав приема, че са настъпили всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ, респ. ответното дружество се явява задължено да заплати на ищеца обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

От приетата по делото САТЕ се установи, че о т техническа гледна точка при осъществяване на механизма на настъпилите увреди с цел безопасност е необходимо увредените части от съоръжението да бъдат подменени, като стойността н а ремонта възлиза в размер на 993, 63 лева, т.е. разходите, изчислени по средни пазарни цени, са дори в по-голям размер от заплатените от ищеца 800 лева. По делото се установи, че на ищеца е била изплатена сумата от 301, 72 лева. Следователно действително дължимото се обезщетение за причинените имуществени вреди възлиза в размер на исковата сума от 498, 28 лева.

При уважаване на иск за обезщетение за вреди от деликт законната лихва върху главницата се дължи без да има отправена покана от датата на 4 деликта, ако е поискана от ищеца /чл.84, ал.3 ЗЗД/. С Решение №128 от 04.02.2020г., по т.д. №2466/2018г. на ВКС, I т.о. е разяснено, че в хипотезата на пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезщетение за вредите, причинени от застрахования деликвент, в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не от увреждането. След предявяване на тази претенция за застрахователя тече нормативно установеният срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неплащането на застрахователно обезщетение в срока е свързано, от една страна, с изпадане на самия застраховател в забава, за която дължи лихва, а от друга страна, с възможността увреденото лице да предяви иск на основание чл.432, ал.1 КЗ.

В обобщение, на основание чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят покрива спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава за плащане на обезщетение за вреди от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а след изтичане на срока по чл. 496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне или плащане на обезщетение дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си забава. Ето защо, основателно се явява и искането за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата, на която ищецът е уведомил ответника за настъпилото ПТП – ***г. до окончателното изплащане на сумата.