Решение № 267 от 20.06.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Р., 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Въззивно гражданско дело № 20244500500328 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

ТП на НОИ-Р., представлявано от д. И.Д., обжалват Решение № 50 от 05.03.2024 г., постановено по гр.дело № 866/2023 г. по описа на Районен съдБяла, с което е бил уважен предявеният от П. В. Н. установителен иск с правно основание чл.1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР.В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се въззивният съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Въззиваемата изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд правилно и законосъобразно.

Претендира разноски за въззивното производство.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

1

На основание чл.272 от ГПК окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба на П. В. Н. да бъде признато за установено по отношение на ТП на НОИ-Р., че тя е работила по трудово правоотношение за времето от 01.04.1986 г. до 26.08.1987 г. на длъжност “Н.с. III с.“, а за периода 27.08.1987 г.-01.09.1988 г.-на длъжност “Н.с. II с.“ при работодател и осигурител Изследователско-производствено сдружение

“БИОТТЕЛ“-Софийски университет, Биологически факултет, гр.София, при условията на пълен работен ден и пълна работна седмица, което време се признава за трудов и осигурителен стаж.

Били са ангажирани предвидените в чл.5 от ЗУТОССР доказателства, обосноваващи допустимостта на претенцията и по този въпрос между страните е нямало разногласие.

В отговора на исковата молба, депозиран от ТП на НОИ-Р., се съдържа изрично изявление, че считат за основателен иска за първия заявен период, предвид представените от ищцата Заповед № 15/ 27.03.86 г., Заповед № 40/ 09.07.1986 г., Заповед № 60/ 01.10.1986 г., Заповед № ЛС-10/ 09.02.1987 г., Протокол № 2 от заседание на Факултетен съвет, състояло се на 27.01.1987 г. за даване на съгласие за специализация на П. В. Н. в ГФР, Заповед № ЛС-35/ 10.07.1986 г. , Молба-декларация от лицето от 12.05.1987 г. и Заповед № 35/ 10.07.1987 г. До даване ход по същество на спора страната няма промяна в становището си по този пункт. При това положение, настоящият състав намира, че макар първоинстанционният съд да не е постановил нарочно определение, че обстоятелствата, касаещи времето от 01.04.1986 г. до 26.08.1987 г. се признават от ответника, поради което не е било необходимо в хода на процеса ищцата да ангажира още доказателства във връзка с твърденията си, че за посочения период е работила на длъжност “Н.с. III с.“ при работодател и осигурител Изследователско-производствено сдружение “БИОТТЕЛ“-Софийски университет, Биологически факултет, гр.София, при условията на пълен работен ден и пълна работна седмица, след като във въззивната жалба на ТП на НОИ липсва позоваване на някакви 2 нововъзникнали или новоузнати факти и доказателства, то за страната е настъпила преклузия да релевира възражения относно основателността на претенцията в тази й част. След като нито с отговора на исковата молба, нито при изготвяне на доклада по делото, респективно разпределяне на доказателствената тежест, въззивникът не е оспорвал претенцията за този период, то не е допустимо това да се прави за първи път пред настоящата инстанция.Според принципите на концентрационното и на състезателното начало, въведени с ГПК, страните са длъжни още в началото на исковия процес, под страх от погасяване на тази възможност в по-късен етап от последния, да изчерпят своите твърдения за факти, да посочат и представят доказателства за тях, да направят своите искания, възражения и доводи.

От ангажираните по делото доказателства се установява, че на 12.05.1987 г. П. В. Н. е подала молба-декларация да бъде командирована за срок от 18 месеца в ГФР, за да специализира в университета в

Саарбрюкен.Преди това на лицето е била изготвена Атестационна оценка от п. на УС при “Биоттел“-Софийски университет/ 23.02.1987 г./, който с писмо изх.№ 16/ 04.03.1987 г. е направил искане до Главен директор по международно сътрудничество заповедта за командироване на служителката да бъде от 01.06.1987 г. Представено е писмо от п. от съответния университет, че могат да приемат сътрудник, който да започне работа при тях най-рано на 01.10.1987 г. Приложен е самолетен билет за полет на 26.09.1987 г. от София до Франкфурт на Майн, копие от международен паспорт, в който е отразено, че ищцата се е върнала в страната на 29.09.1988 г., като в изходната виза е отразено, че на лицето е било дадено разрешение да напусне България за срок до 05.10.1990 г. В първоинстанционното производство са били представени отчетни документи за изразходвани от служителката средства по време на престоя й в ГФР и кореспонденция с Посолството на НРБ в нея държава във връзка с пребиваването на лицето зад граница.Била е изслушана и св.М.А., роднина на ищцата, като показанията й са били преценявани от районният съдия през призмата на чл.172 от ГПК.Жената е установила, че от 1986 г. до 1990 г. братовчедка й е работила в СУ “К.Охридски“ в новооткритото сдружение “Биоттел“, от където и била командирована в Германия, в университета в Саарбрюкен. Там се занимавала с научна дейност, като заплатата й била изплащана от работодателя в България. Ищцата останала в Германия до края на 1987 г. Пред тази инстанция е представено пълномощно, 3 изходящо от П. В. Н., с което същата дала съгласие трето лице да получава трудовото й възнаграждение от ИПС “Биоттел“-София и да внася парите по нейна сметка в БНБ, както и отчети за направените от служителката разходи във връзка с командироването й, относими към спорния период.

Настоящият състав намира, че документи, представени пред районния съд, имат характер на начало на писмено доказателство по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗУТОССР, установяващи вероятността на положен трудов стаж от ищцата и като такива са предпоставили допускане на свидетелски показания, които с оглед изложеното по-горе относно липсата на спор между страните за времето 01.04.1986 г. до 26.08.1987 г., се явяват относими към твърденията на П. В. Н. за наличие на трудово правоотношение със същия работодател в последващия период. Правилно първоинстанционният съд е съобразил дадените разяснения с ТР № 59 от 01.06.1962 г. на ВС по гр.дело № 54/1962 г. на ОСГК.Там е казано, че ангажираните в производството по този ред писмени доказателства могат да са относими към отделни моменти на трудовото правоотношение, без да е необходимо да обхващат целия период от време, който се претендира като трудов стаж.След като по делото не е имало данни от 27.08.1987 г. до 01.09.1988 г. трудовото правоотношение на П. В. Н. да е било прекратено, то при съобразяване на представените пред него документи и отчитане изнесеното от свидетелката, правилно районният съдия е приел за установено, че и за втория, посочен по исковата молба период, ищцата е работила на длъжност “Н.с. II с.“ при същия работодател и при заявените по исковата молба условия. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като в тежест на въззивника са направените от насрещната страна разноски за тази инстанция.

По изложените съображения, Окръжен съд-Р.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 50 от 05.03.2024 г., постановено по гр.дело № 866/2023 г. по описа на Районен съд-Бяла.

ОСЪЖДА ТП на НОИ-Р., представлявано от д. И.Д., да заплатят на П.

В. Н., ЕГН **********, от с.Д.с., общ.Ц., обл.Р., ул.“О.П.“ **, със съдебен адрес: гр.Р., ул.“Ц.н.“ № 3, *, **, чрез адв.Б. С. от АК-Р., сумата от 400 лв.разноски за въззивната инстанция.

4

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5