Акт от 12.08.2020, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ гр. Русе, 12.08.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - Русе, в публично съдебно заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИАН В.

ЧЛЕНОВЕ:

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА при секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА

КАН дело № 222 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от ОДМВР гр. Русе против Решение № 223/20.02.2020 г. на Районен съд – Русе, постановено по АНД № 2553/2019 г., с което е отменен Електронен фиш Серия К № 2360549, издаден от ОДМВР – Русе, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр.чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на С.Д.Й. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Наведени са доводи за незаконосъобразност на оспореното съдебно решение поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел, че авторството на нарушението не било доказано по безспорен и несъмнен начин. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяната на обжалваното решение и решаване на делото по същество чрез потвърждаване на електронния фиш.

Претендира се присъждането на разноски за настоящата инстанция.

Касационният ответникът С.Д.Й., чрез процесуалния си представител в с.з. изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че касаторът е разполагал служебно с информацията за датата на смъртта на неговия баща и валидността на свидетелството му за управление на моторно превозно средство (СУМПС). Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на въззивната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура

– Русе дава становище за неоснователност на жалбата, поради което решението на РРС следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.

218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК вр.чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Въз основа на събраните доказателства въззивната инстанция е приела, че 21.12.2017 г., по бул.“България“ в гр.Русе, посока ГКПП Дунав мост,до бензиностанция „Лукойл“ и на посочените GPS координати, чрез използване на дигитална стационарна радарна установка, било заснето извършването на административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в движение на лек автомобил „Волво ХЦ 90“, с рег. № Р 0552 КВ, със скорост от 81 км/ч при разрешена за пътния участък такава от 50 км/ч. В съответствие с чл.189, ал.4 от ЗДвП бил издаден електронен фиш, с който на ответника по касация - С.Д.Й., като собственик на автомобила, на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Електронният фиш (ЕФ) бил връчен на 28.10.2019 г. като в 14-дневния срок по чл.189, ал.5 от ЗДвП – на 01.11.2019 г., Й. представил декларация, в която посочил, че при извършване на нарушението автомобилът бил управляван от неговия баща – Д. С. Й.. Към декларацията не било приложено СУМПС на последния, за който се установява, че е починал на 26.01.2019 г.

При тази фактическа обстановка обосновано районният съд е приел, че авторството на нарушението не се установява по безспорен и несъмнен начин, както изисква нормата на чл.303, ал.2 от НПК.

Неоснователно е възражението на касатора, според което щом нарушението е извършено на 21.12.2017 г., а бащата на наказаното лице е починал на 26.01.2019 г., т.е. повече от една година след извършването му, наказаният е разполагал с достатъчно време да представи нужната на административнонаказващия орган информация и по-конкретно копие на СУМПС на своя баща, както изисква разпоредбата на чл.189, ал.5, изр.второ от ЗДвП.

Според този текст копието на СУМПС се предоставя в съответната териториална структура на МВР заедно с декларацията с данни за лицето, извършило нарушението, което следва да стане в 14-дневен срок от връчване на ЕФ. Преди връчването на ЕФ на собственика на автомобила, с който е извършено нарушението, от същия не може да се очаква да знае, че с превозното средство е извършено подобно нарушение, а още по-малко може да се очаква той вече да е обезпечил доказателства за авторството на нарушението като се е снабдил с копие на СУМПС на извършилия нарушението водач. Както районният съд основателно е отбелязал, с продължителното си бездействие административнонаказващият орган всъщност сам е допринесъл за наличието на обективна невъзможност да бъде установен и наказан действителният автор на нарушението. То е заснето с АТСС на 21.12.2017 г., а ЕФ е връчен на ответника по касация едва на 28.10.2019 г., т.е. почти след две години, през който продължителен период е починало лицето, посочено в декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП като извършител на нарушението.

Касационната инстанция намира, че след смъртта на своя баща ответникът по касация е бил в обективна невъзможност да представи копие от неговото СУМПС, която невъзможност се дължи на законови пречки. Според чл.1, ал.5, т.2 от ЗБЛД СУМПС е български личен документ, който при смърт на своя притежател, съгласно чл.10, ал.1, т.1 от същия закон, подлежи на предаване на органа, който ги е издал.

Разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗБЛД предвижда, че СУМПС се издава от органите на МВР на лица при условия и по ред, определени с акт на МС. Този акт е именно ПИБЛД. Според чл.33, ал.1, изр.второ от ПИБЛД СУМПС се издава въз основа на заявление по образец, съгласно приложение № 2, подадено лично в звената "Пътна полиция" на ОДМВР по постоянния адрес на заявителя.

Следователно именно на касатора – ОД на МВР – Русе следва да е предадено СУМПС след смъртта на бащата на ответника по касация, поради което последният очевидно не е разполагал с него, за да изготви копие, което да представи с декларацията си, както изисква чл.189, ал.5 от ЗДвП.

По изложените съображения следва да се приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Доколкото в касационното производство ответникът по касация не е представил доказателства за направени деловодни разноски (представено е само адвокатско пълномощно на л.14 от делото, но не и договор за правна помощ, удостоверяващ заплащане на адвокатско възнаграждение) и не е направил искане за тяхното присъждане, такива не му се следват.

Така мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е

Ш И :

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение № 223/20.02.2020 г. на

Районен съд – Русе, постановено по АНД № 2553/2019 г., с което е отменен Електронен фиш Серия К № 2360549, издаден от ОДМВР – Русе, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 вр.чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, на С.Д.Й.

*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.