Решение № 249 от 22.06.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1619/2021
- Вид
- Решение № 249
- Подписан
- 22.06.2021
- В сила
- 26.11.2021
- Състав
- Мария Бончева
Цитирани разпоредби
- чл.34,ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34,ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.178Е · Закон за движението по пътищата
- чл.94 ал.3 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 249 гр. Варна , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Мария Бончева при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20213110201619 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ГЮР. В. В. срещу НП № 066/ 15.03.2021 год. на Зам. Кмета на Община Варна, с което за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП на осн.чл.178Е от ЗДвП на ГЮР. В. В. е наложено административно наказание Глоба в размер на 50 лева.
С жалбата се изразява несъгласие с издаденото НП, което се намира, че неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Оспорва се фактическата обстановка и се изразява несъгласие с констатациите направени от административно наказващия орган.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично, моли за отмяна на НП, като намира, че същото е неправилно и незаконосъобразно. В хода по същество излага подробни доводи в подкрепа на становището си.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява и оспорва жалбата.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното 1 наказание, прави следните изводи:
На 11.01.2021г. в около 14.20ч. в гр.Варна на ул. „Иван Вазов“ №39 жалбоподателят паркирал на тротоара лек автомобил с рег. № В 5167 ТА с което създал пречки за преминаване на пешеходците. Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 94 ал.3 от ЗДП.
Акта е съставен в присъствието на нарушителя, който е направил възражения.
В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН възражения пред административнонаказващия орган. са депозирани
Въз основа на така съставения акт АНО издал НП, с което за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП, на осн.чл.178 Е от ЗДвП наложил на жалбоподателят административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв.
В съдебно заседание са разпитани свидетелите Г. Г. и П.Д. чиито показания съдът кредитира. Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства, и от приложените по делото писмени доказателства прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган – съгласно приложената Заповед, като АУАН също е съставен от компетентно лице, видно от приложената по преписката заповед.
При цялостната проверка на атакуваното НП, съдът намира следнотоСъгласно посочената за нарушена норма на чл.94, ал.3 ЗДвП ”За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние 2 най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци”. В обжалваното НП е налично само и единствено твърдението ”паркиране върху тротоара”. Това твърдение влиза в съществено противоречие с нормата на чл.94, ал.3 ЗДвП, която се твърди че е нарушена. Нормата има две условия, относно паркирането в населени места: 1. Касаещо паркиране на платното за движение - най-вдясно по посока на движението и успоредно на оста на пътя, което условие е задължително и 2. Паркиране върху тротоара на МПС, които не са тежкотоварни, при спазване на минимум 2 м отстояние от страната на сградите за преминаване на пешеходци /допуска се само на определените от собствениците на пътя места при спазване на отстоянието/. Нормата на чл.94, ал.3 ЗДвП не е от категориите на забранителните /обратно на чл.98 /, а съдържа общи правила за престой и паркиране. Изречение 2 на нормата също не е забранителна, а допускаща престой и паркиране върху тротоар при спазване на посочените в нея условия.
В конкретния случай съдът намира, че не спазено от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Предвид това съдът намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Издаденото наказателно постановление не съдържа в обстоятелствената част съществени белези на наказуемо по чл.178 Е и чл.94, ал.3 ЗДвП деяние, а именно твърдение, че това място не е сред разрешените места, че паркираният автомобил е над 2,5 тона, че не е спазено изискуемото отстояние за преминаване на пешеходци. Описанието на тези обстоятелства е от съществено значение. По делото са събрани гласни и писмени доказателства относно точното местоположение на автомобила на жалбоподателката. Видно от тях, а именно показанията на свид.
Димитрова/кридитирани от съда/ жалбоподателката е паркирала на паркомясто принадлежащо на фирмата в която работи Димитрова. Видно от докладна записка на служител на Общинска полиция приложена по делото задната част на автомобила на жалбоподателката е бил паркиран в частен имот, а предната част на тротоара. В тази връзка съдът намира, че АНО се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка. Важни обстоятелства 3 изясняващи фактите по делото не са били описани. Не е било посочено отстоянието и точното място на което е бил паркиран автомобила.
Анализа на чл.94, ал.3, изр.2, вр.чл.98, ал.2, т.2 и санкцията на чл.178 е ЗДвП сочат, че законодателят не е забранил изрично паркирането върху тротоар. С така посочените разпоредби, законодателят е презумирал, че за да не бъде възможно преминаването по тротоарите на другите участници в движението, в случая на пешеходците, е необходимо да е налице разстояние минимум от 2 м., което разстояние в случая не е установено предвид липсата на изготвен и представен по делото снимковия материал. Обвинението за ”паркиране върху тротоар” е в противоречие с изискванията на чл.94, ал.3 изр.2 ЗДвП, като дори наказващият орган не е посочил в какво се състои ако е налице ”неправилност” и която точно забрана е нарушена. Констатираните пропуски на съществени белези на нарушението, за което жалбоподателя е санкциониран са съществени процесуални нарушения.
С § 6, т.6 от ДР на ЗДвП се определя, че ”Тротоар” е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. От горното следва, че тротоарът е част от пътя, а тъй като улиците са приравнени към пътищата, следователно тротоарът е и част от самите улици. Съгласно §6, т.1 от ДР на ЗДвП ”Път” е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Същото определение може да се намери и в т.2 от ДР на Наредба на МРРБ № 1/17.01.2001 год. за организиране движението по пътищата -”Път” е всеки отворен за обществено ползване път и улиците в населените места.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Варненски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 066/ 15.03.2021 год. на Зам. Кмета на Община Варна, с което за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП на осн.чл.178Е от ЗДвП на ГЮР. В.
В. е наложено административно наказание Глоба в размер на 50 лева.
4
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5