Определение № 1695 от 30.04.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1695 гр. Варна, 30.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500661 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 413, ал. 2, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу разпореждане № 8923 от 29.02.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 2294/2024 г. на ВРС, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК с вх. № 16002/26.02.2024 г. по регистъра на Районен съд - Варна на заявителя „Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу М. Г. Ш. за сумата от 86,76 лева, представляваща разликата над 56,18 лева до пълния претендиран размер от 142,94 лева, претендирана като обезщетение за забава върху главницата за периода от 12.03.2022 г. до 22.02.2024 г. по Договор за потребителски кредит № **** от 04.03.2022г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и длъжника, прехвърлен на заявителя с договор за цесия.

В частната жалба се навеждат съображения за незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната част. Според жалбоподателя, производството е строго формално и достатъчно за редовността на заявлението е в съответствие с разпоредбата на чл. 410 от ГПК, твърденията на заявителя ясно да индивидуализират дължимите вземания. Счита се, че преценката дали размерът на законната лихва за забава е правилно изчислен или не, с оглед целта на производството по чл. 410 ГПК да се провери дали вземането е спорно, и с оглед смисъла на закона, е извън обхвата на дължимата от съда проверка, очертана от чл. 411, ал. 2 от ГПК. Моли се да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да се издаде заповед за изпълнение.

Варненският ОС, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение по чл. 274 от ГПК, поради което е допустима.

Производството пред ВРС е образувано по подадено заявление от 1

„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника М. Г. Ш., ЕГН **********, с настоящ адрес: ******* – длъжник по Договор за потребителски кредит № **** от 04.03.2022г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и длъжника, прехвърлен на заявителя с Договор за цесия, за сумите, както следва: 300 лв. главница, сумата от 13 лв. възнаградителна (договорна) лихва за периода 11.03.2022 г. – 20.05.2022 г. и сумата от 142,94 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода 12.03.2022 г. – 22.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /23.02.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението. Претендирани са и сторените в заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Първоинстанционният съд, като е съобразил разпоредбите на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 33, ал. 2 ЗПК, съгласно която когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, е приел, че по отношение на сумата от 86,76 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода за периода от 12.03.2022 г. – 22.02.2024г. са налице пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК за издаване на заповед за изпълнение. Съдът е извършил служебно изчисление на дължимия размер на законната лихва върху главницата от 300 лв. за посочения период и е установил, че общо дължимото обезщетение за забава (в размер на законната лихва) при спазване на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 2 ЗПК, за която съдът следи служебно, е в размер на 56,18 лв. По тези съображения съдът е отхвърлил заявлението за разликата над тази сума до претендираните от заявителя 142,94 лева.

Въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Съгласно ал. 2, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая претендираното обезщетение за забава надвишава размера на законната лихва - ОЛП плюс 10% годишно, поради което искането противоречи на императивна законова разпоредба. Смисълът на разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 33 от ЗПК е да забрани на кредитора при забава на длъжника да начислява лихви, неустойки, такси и пр. надхвърлящи договорената лихва - ал. 1 и законната лихва - ал. 2.

При констатирано надвишаване на законната лихва, заповедният съд разполага с правомощието да подходи формално и изцяло да отхвърли заявлението в частта на искането за присъждане на обезщетение за забава или като съобрази частичната основателност на претенцията за присъждане на обезщетение за забава да присъди действително дължимия размер, както в случая правилно е избрал втория вариант.

Изложените от жалбоподателя доводи относно формалния характер на заповедното производство и излизане извън правомощията на чл. 411, ал. 2 ГПК на заповедния съд с постановяване на процесното разпореждане, са неоснователни. В съответствие с характера на договора, от който произтичат правата на заявителя, приложими към облигационното правоотношение са ЗЗП и ЗПК. Обезщетение за забава в размер на законната лихва, безспорно се дължи при забава на длъжника, но при спазване на императивната разпоредба 2 на чл. 33, ал. 1, вр. ал. 2 ЗПК. Вярно е, че една от целите на заповедното производство е да се провери, дали вземането е спорно, но съобразяването с тази цел не може да бъде в ущърб на прилагането на създадената в защита на потребителите императивна правна уредба. Обратното би означавало съдът да отвори широко вратите за злоупотреба с процесуални права, допускайки нарушаване на разпоредбата на чл. 3 от ГПК. Последната задължава страните да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. След като част от претенцията на заявителя противоречи на закона или накърнява добрите нрави, за съда не остава друго, освен да приложи разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК и да отхвърли искането в тази му част.

Предвид изложеното и поради съвпадащите изводи на двете съдебни инстанции, разпореждането на ВРС в обжалвана част следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 8923 от 29.02.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 2294/2024 г. по описа на Районен съд - Варна в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК с вх. № 1306/01.03.2023 г. по регистъра на Районен съд – Варна на заявителя „Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу М. Г. Ш. за сумата 86,76 лева, претендирана като обезщетение за забава върху главницата за периода от 12.03.2022 г. до 22.02.2024 г. по Договор за потребителски кредит № **** от 04.03.2022г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и длъжника, прехвърлен на заявителя с договор за цесия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3