Решение № 1978 от 15.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1978 гр. Пловдив, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20235330205841 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-003504/08.06.2022 год., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция”, упълномощен със заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 год., с което на В. В. П., с ЕГН **********, в частта ,в която на основание чл.183, ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 20 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Съобразно жалбата си П. иска отмяна на наказателното постановление в частта досежно наложеното му наказание за нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП ,като доводите от същата се поддържат от процесуалният му представителя му – адв.Ц. в съдебно заседание.

Въззиваемата страна сектор „ПП” при ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител. До съда е депозирано писмено становище, в което се излагат доводи за потвърждаване на НП. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения минимум. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

1

На 19.04.2022 г.около 12:30 часа в гр.Пловдив, на бул. „Цар Борис III Обединител“, жалбоподателят П., като водач на лек автомобил – „Шкода Октавия”, с рег. № ****, собственост на „ВЕНИ ГАЗ” ЕООД, паркирал описания по-горе автомобил в зоната на действие на пътен знак „В27”. В хода на проверката от контролните органи, сред които и актоссътавителя св. П. Н.

М. било установено посоченото нарушение като в резултат на това му бил съставен АУАН бланков № 191484 от същата дата. Актът е бил предявен на жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му и го подписал без възражения, като такива били депозирани в законосутановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН.Като АНО ги възприел за неоснователни ,в следствие на което било издадено и процесното НП.Същото е отменено в частта му по т.2 и 3 за наложени наказания от по 10 лева за нарушения по чл.100 ал.1т.1 и чл.100ал.1т.2 от ЗДвП .Отменено е и по т.1 от НП за извършеното нарушение по чл.6т.1 от ЗДВП ,като в тази част е върнато за ново разглеждане.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел М. . Последният след прочитане на акта си спомни случая.Поддържа описаново в АУАН и възпроизведе пред съда точно и ясно своите възприятия пред съда. Настоящият съдебен състав намира показанията на свидетеля М. за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От същите показания се установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.

По искане на жалбоподателя чрез неговия пълномощник адв.Ц. беше разпитан в качеството на свидетел-Г.С..Последният изяснява причината за спирането на лекия автомобил на въпросното място ,както и че му е извършена проверка.Като показанията му също са ясни и точни и съвпадат и с показанията на полицейския служител-М.,поради което се възприемат в цялост от съда.

Следва да се съобразят и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП , съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се установява в светлината на горепосочените доказателства.

В конкретния случай е налице неправилно съотнасяне на извършеното нарушение вписано в АУАН и НП като такова по чл.6 т.1от ЗДВП и определянето на административно наказателната разпоредба ,с която е наложено административното наказание спрямо жалбоподателя. Съгласно съдържанието на чл.183, ал.2, т. 1 от ЗДвП, въз основа на която е определено 2 наказание по вид и размер в конкретния случай за соченото нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, „се наказва с глоба водач на МПС, който неправилно паркира или престоява.“ Нормите , които определят реда за паркиране и престой, обаче са тези от чл.93-98 в раздел XIX на ЗДвП .

В оспорваното наказателно постановление не се сочи нарушение на реда на престоя паркиране посочен в раздел ХІХ от ЗДВП.Напротив от текстово описание става ясно ,че става въпрос за нарушаване на забранителен пътен знак ,вследствие на което неспазване на предписанието на пътен знак ,законодателят е посочил друга административно –наказателна разпоредба ,а именно по чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП.Като в тази разпоредба има още едно изискване , а именно от това неспазването на пътен знак да е създадена непосредствена опасност за движението.Този допълнителен елемент обаче не е вписан в конкретния случай от АНО.В същото време ,обаче и сочената разпоредба по чл.183 ал.2т.1 от ЗДвП не е съответна на нарушението по чл.6, т. 1 от ЗДвП.Тоест пред настоящия съд стои въпроса за преценка дали е налице възможност за промяна на квалификацията на нарушението в НП по т.1 ,касаещо нарушение по чл.6т.1 от ЗДвП ,съгласно разпоредбата ,която е санкционирано лицето.Налице са обаче определени изисквания ,за да може настоящия съд да направи подобна преквалификация.А , именно следва да бъде направено съобразяване ,както с чл.63ал.7 вр.с ал.1т.4 от ЗАНН , а така също и с правомощията съгласно ТР 8/21г. по т.д 1/2020гна ВАС.

Видно от текста на чл.63 ал.7 от ЗАНН са изброени всички хипотези в които може да се измени акта , а именно:“ Съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да:

1. приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението;

2. намали размера на наложеното административно наказание или да го замени с по-леко по вид от предвидените за същото нарушение;

3. замени наложеното административно наказание с по-леко по вид в случаите по чл. 15, ал. 2 ;

4. намали размера на наложената имуществена санкция;

5. отмени или измени акта по чл. 58д в частта относно прилагането на чл. 20 и 21 или разпореждането с веществените доказателства;

6. намали или увеличи размера на обезщетението. “

В конкретния случай при приложената ,макар и неправилно административно-наказателна разпоредба по чл.183ал.2т.1 от ЗДВП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 20 лева. А в случай на преквалификация и прилагане на административно наказателната разпоредба по чл.179 ал.1т.5 от ЗДВП,следва да се наложи : Наказва се с глоба в размер 150 лв. 5. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена 3 непосредствена опасност за движението.В този смисъл подобна преквалификация би довела до определяне на по-тежко административно наказание на жалбоподателя П. и утежняване на по неблагоприятен начин на неговото положение,което се явява напълно недопустимо.Поради ,което и настоящия съд има единствената възможност да отмени наказателното постановление по т.1 ,поради неговата неправилност,по изложените съображения по-горе.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е ОДМВРПЛОВДИВ.

Ето защо въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноските за адвокатско възнаграждение. В случая от жалбоподателя са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение по делото в размер на 400 лева, като са на лице доказателства, че действително е платена сумата.В този смисъл адвокатския хонорар е правилно определен и не е завишен и следва да бъде уважен в пълния му размер.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-1030-003504/08.06.2022 год., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция”, упълномощен със заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 год., в частта ,с която на В. В. П., с ЕГН ********** на основание чл.183, ал.2, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание -глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП

ОСЪЖДА – ОД на МВР-Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на В. В. П.,ЕГН 4

********** сумата от 400 /четиристотин / лева представляваща разноски за процесуално представителство .

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5