Решение № 1846 от 29.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1846 гр. Пловдив, 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330205167 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г.А.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. С.П. против Електронен фиш серия К № 3485964 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Моли се за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. С.П., който поддържа жалбата. Взема становище електронният фиш да е издаден в нарушение на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН.

Пледира нарушението да не е доказано по несъмнен начин, като сочи, че от събраните доказателства не се установява в процесния пътен участък да е имало поставен пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта, а ако такъв е бил наличен, счита, че не е бил правомерно поставен. Претендира адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна с писмено становище от главен юрисконсулт И.П., приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения, ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението и правилно да е определен размерът на административното наказание. Взема 1 становище нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието и да осигурява неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Г.А.А., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Административнонаказващият орган не разполага с разписка за датата на връчване на екземпляр от електронния фиш на жалбоподателя, поради което жалбата следва да се приеме за своевременно подадена, тъй като не се доказва срокът за обжалване въобще да е започнал да тече спрямо жалбоподателя. Отделно от това в приложената по преписката справка от системата АИС АНД за дата на връчване е отбелязана 06.07.2021 г. Жалбата е подадена на 09.07.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган (АНО), поради което срокът по чл. 189 ал. 8 от ЗДвП се приема за спазен, а жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 07.03.2020 г. в 10:54 часа по републикански път № III-375, на км 20+600 в посока от гр. Пещера към гр. Пловдив жалбоподателят Г.А.А. управлявал собствения си лек автомобил „Мицубиши Спейс Стар“ с рег. № ***, като се движил със скорост от 73 км/ч. В този пътен участък не било въведено ограничение на скоростта или други забрани за движещите се пътни превозни средства, поради което максимално допустимата скорост за движение предвид категорията на управлявания от жалбоподателя автомобил била 90 км/ч. Движението на последния с посочената скорост от 73 км/ч било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с идент. номер 530. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 76 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 73 км/ч.

За това деяние и против жалбоподателя А. бил издаден Електронен фиш серия К с № 3485964, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева. В електронния фиш било прието, че в посочения пътен участък е действало ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26. Наказанието глоба било наложено на основание чл. 182, ал. 2, 2 т. 2 от ЗДвП.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 333р-3152/09.03.2020 г. се установява, че на дата 07.03.2020 г. мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с идент. № 530 е заснела статични изображения с номера от 4241 до 4280, с начален час на работа 10:00 ч. и краен час на работа 11:40 ч. и с място на контрол републикански път III-375, км 20+600.

От приложената по преписката снимка от радар TFR1-M с № 530 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 76 км/ч, а заснемането е извършено на 07.03.2020 г. в 10:54 часа.

От справка в Централна база КАТ по рег. номер се установява, че собственик на лек автомобил „Мицубиши Спейс Стар“ с рег. № *** е жалбоподателят Г.А.А..

От писмо с вх. № 46707/18.08.2021 г. от директора на Областно пътно управление – Пловдив (лист 13 от делото) и приложена към него схема на пътния участък (лист 14 от делото) се изяснява, че км 20+600 от републикански път III-375 се намира в прав участък от пътя, извън границите на населено място, който не попада в обхвата на действие на пътен знак В26 (60 км/ч), тъй като на посочения участък и в двете посоки на движение няма поставен и действащ пътен знак, с който да е въведена забрана за движение със скорост, по-висока от 60 км/ч.

Съдът изключва от доказателствените материали по делото Протокол № 7-33-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M (лист 19 от делото). Макар същият да касае техническата изправност именно на използваната за установяване на нарушението мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 530, то протоколът доказва успешно премината метрологична проверка на АТСС няколко месеца след датата на деянието – на 18.09.2020 г., при твърдяно нарушение от 07.03.2020 г. По тези съображения протоколът № 7-33-20 от последваща метрологична проверка се явява неотносимо писмено доказателство и от него не се установяват релевантни за делото обстоятелства.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният електронен фиш е едновременно незаконосъобразен и необоснован, което налага неговата отмяна. Порокът незаконосъобразност е 3 резултат от допуснато съществено процесуално нарушение в процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя чрез издаването на електронен фиш в нарушение на правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Необосноваността на електронния фиш се дължи на неправилно установената фактическа обстановка в частта относно максимално допустимата скорост на движение в процесния пътен участък. Погрешно установените факти са довели и до неправилно приложение на материалния закон, като жалбоподателят е санкциониран за деяние, което не осъществява състав на административно нарушение.

На първо място досежно незаконосъобразността, както се посочи, електронният фиш е издаден в нарушение на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, който гласи, че „за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш“. Необжалваемият минимум по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, към който се препраща, е в размер от 50 лева. Граматическото тълкуване на разпоредбата чрез употребата на предлога „над“ води до ясен и единствен възможен извод, че действащата нормативна уредба допуска контролните органи да осъществяват административнонаказателната отговорност на лицата чрез издаване на ЕФ, единствено когато налагат глоби в размер над 50 лева. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН съдържа общо правило за поведение, приложимо спрямо всеки случай, при който след като нарушението е установено с АТСС, отговорността се реализира чрез налагане на глоба с електронен фиш. Същевременно, макар посочената разпоредба да се намира в общия закон ЗАНН, тя се явява специална спрямо чл. 182 от ЗДвП. Това е така, защото с разпоредбите на чл. 182, ал. 1 - 5 от ЗДвП е регламентирано задължението на водачите на ППС да не превишават посочената максимално разрешена скорост и са предвидени следващите се при неизпълнение неблагоприятни последици, като видът и размерът на административните наказания са диференцирани в чл. 182 от ЗДвП в зависимост от специално качество на субекта, от мястото на извършване на нарушението и от размера на превишаването на разрешената максимална скорост. Самата разпоредба на чл. 182 от ЗДвП обаче не съдържа особени правила за начина, по който ще бъде реализирана отговорността – чрез съставяне на АУАН и въз основа на него издаване на наказателно постановление, чрез издаване на електронен фиш или чрез фиш по чл. 186 от ЗДвП, а дава общата правна рамка за определяне на наказанията при нарушенията за скорост. Следователно всякога, когато е извършено такова административно нарушение, то ще се квалифицира по общите правила на чл.182 от ЗДвП досежно вида и размера на наказанието. Разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН обаче урежда специално правило за поведение, тъй като поставя допълнително изискване за начина, по който да се реализира отговорността в хипотезите, когато съгласно общите правила на чл. 182 от 4

ЗДвП следва да се наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лева.

Съгласно Решение № 239 от 04.02.2021 г. по к.а.н.д. № 2561/2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив изводът за предимство на правилата на ЗАНН следва пряко от разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН, която гласи, че: „Доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата“, следователно ЗАНН има приоритет пред разпоредбите на ЗДвП при наличието на съответно правило в него, какъвто е настоящият случай. Разпоредбите на чл. 39, ал. 4 и на чл. 85а от ЗАНН се приети от законодателя и обнародвани с изменението и допълнението на ЗДвП, направено с ДВ бр. 10 от 2011 г. Това е същото изменение на закона, с което се въвежда и институтът на електронния фиш.

След това, въпреки последвали други изменения в ЗДвП в резултат на сложилата се съдебна практика, цитираните норми в ЗАНН не са били променяни. Следователно чл. 182 от ЗДвП регламентира общите правила за вида и размера на наказанията при нарушенията за скорост, независимо от процесуалния ред, по който ще бъде осъществена отговорността на водача, докато правилото на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН дава правна рамка кога въобще ще бъде допустимо издаването на електронен фиш.

Налице е специална и императивна забрана за санкциониране на определени деяния чрез издаване на електронен фиш, подобна на забраната по чл. 11, ал. 2, изр. 2-ро от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. или на забраната наказанията по чл. 182, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 от ЗДвП, при които кумулативно е предвидено и наказание лишаване от права, да се налагат чрез електронен фиш. Така, както в практиката си наказващият орган съблюдава другите, посочени по-горе, изключения пред издаването на ЕФ, то следвало е да съобрази и правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Същото има императивен характер и неспазването му винаги се цени за процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като се достига до налагане на наказание с електронен фиш в хипотеза, когато това е изрично изключено от действащото законодателство. Недопустимо е по съображения за процесуална икономия и улеснение в дейността на наказващия орган той да осъществява дейността си в нарушение на императивни правила на процесуалния закон.