Решение № 1135 от 23.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1135 гр. Варна, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20253110109502 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба на основание чл.357 във вр. с чл.120 от КТ от страна на ищцата Т. Г. А., с ЕГН: **********, ***, против ответната страна „О.“ ЕООД, с ЕИК ***, с адрес: гр***, представлявано от управител - Т.Г., с искане за отмяна, като незаконосъобразна Заповед №** г. на управителя на ответното дружество.

В исковата молба ищцата твърди, че с трудов договор № ** г. е била назначена на длъжността „Началник Р.д.“ при ответната страна. Основните й задължения включвали: ръководене, планиране и организиране на цялостната работа на отдел „Р.д.“; изготвяне на план-график за обредните зали и определяне на дежурните екипи за извършване на ритуалите; съставяне на авансови и окончателни бюджети за предстоящ месец и попълване на форма 76 за действително отработеното време от наетите изпълнители; провеждане на месечни срещи за обсъждане на предстоящите сватби, концерти, участия на хористи, музиканти, танцьори и др.; получаване на тримесечни справки от главния счетоводител за финансовото състояние на отдела и предприемане на съответни мерки (финансови и организационни) за приключване с положително салдо; следене за точното спазване на ценоразписите при приемане на поръчки и инкасиране на средствата от гражданите; организиране на изготвянето на рекламни материали и популяризиране на обредната дейност; отговаряне за приемането на оферти и сключването на договори с фирми; ежемесечно информиране на Управителя и Финансовия мениджър за работата на отдела; проучване и прилагане на добри практики и новости от страната и чужбина. Със Заповед №** г. ищцата била едностранно преназначена от работодателя на длъжност „О.п.“, на адрес: ***, без предварително съгласие от нейна страна. Оспорва заповедта, като незаконосъобразна, изтъквайки противоречие с КТ, ЗЗД. Посочва като аргументи, че не съдържала конкретни мотиви за промяната, нито била придружена от длъжностна характеристика. След информация от публични източници ищцата установила, че новата длъжност включва: организиране на траурни церемонии и гробни ритуали; постоянен контакт с опечалени граждани; комуникация с траурни агенции, свещеници, гробари и други звена; работа в среда с повишено психоемоционално напрежение и чести конфликти; извършване на дейности на открито при неблагоприятни климатични условия. Също така 1 работното място било на значително разстояние от постоянния й адрес, кaтo пътуването с градски транспорт в едната посока отнемало около 40 минути, включващо прикачване и стоене на спирки, което създавало допълнително физическо и психическо натоварване.

Новата длъжност била по-нискоквалифицирана, без ръководни функции, и представлявала понижаване на длъжностен и квалификационен статус, което представлявало нарушение на чл.120, ал.2 КТ. Наред с това ищцата сочи, че назначаването й на новата длъжност противоречало на издаденото й ТЕЛК-решение №*** г., в което било отбелязано като противопоказание за работа, свързана с психическо пренапрежение, като длъжността „О.п.“ по своята същност предполагала ежедневна работа с хора в траур, стресови ситуации и емоционално натоварване, което застрашавало здравословното й състояние, с което се нарушавал чл.315 от КТ. Наред с това ищцата излага лични обстоятелства, които счита, че водят до несъответствие за осъществяване на длъжността, с оглед това, че ищцата била самотна майка на 9-годишно дeтe, кoeто било в начален етап на образование и изисквало ежедневна грижа. Новото работно място било отдалечено, без възможност за гъвкавост или адаптация към семейните й нужди. Промяната нарушавала баланса между професионалния и личния й живот и представлявала форма на неблагоприятно третиране по социален признак. Твърди, че процесната заповед я засяга, като лице в уязвимо положение, което представлявало форма на дискриминация. Освен това в заповедта не се посочвала, а и по принцип липсвала производствена необходимост за преназначаването й. Заповедта не била мотивирана по чл.120, ал.1 от KT, a и не били спазени изискванията за съответствие между здравословното състояние и новата работа по чл.315 oт KT. На 25.08.2025 г. ищцата подала заявление за прекратяване на трудовото си правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.1 и т.3 от Кодекса на труда, като изрично посочила, че напуска поради несъответствие между новата длъжност „Организатор погребения“ и здравословното й състояние, както и поради тежко психоемоционално натоварване, липса на обучение, риск от допускане на нарушения, административни нарушения при връчването на заповедта и натиск в работната среда, водещ до тревожност и реална опасност за здравето й. На следващия ден – 26.08.2025 г., й била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с правно основание чл.326, ал.1 KT- c предизвестие от страна на работника. По така изложените мотиви ищцата моли заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна заявява, че исковите претенция е неоснователна. Не оспорва наличието на сключен трудов договор №** г. между страните.

Възразява, че в заповедта не е посочено какво конкретно е изменението на съществуващото между страните трудово правоотношение – на мястото и характера на работата (каква е новата работа); както и срок на действие на заповедта. Счита, че няма изискване работодателят да се мотивира в заповедта по чл.120 КТ с обстоятелствата, обуславящи производствена небходимост или престой, или непреодолими причини, както и със съображенията да избере съответния работник/служител, комуто да възложи временно извършване на друга работа. Посочва, че оспорваната заповед съдържала законово необходимите елементи по чл. 120 КТ – лицето, което се премества временно на др. работа, в каква длъжност преминава и срока и за ищцата, в качеството на служител към момента на издаване и връчване на заповедта, била налице яснота, за какво е издадена процесната заповед. Относно твърдяната от ищцата липса на производствена необходимост, ответната страна сочи, че в случая е имало потребност от допълнителни служители в сектора, в който ищцата е била преместена. Посочва се, че там имало само двама служители, които следвало да се справят голям обем от работа, надвишаващ възможностите на наличния персонал.

Твърди се, че организацията на работа в мястото, където е била преместена ищцата, изисквала повече от двама служители на съответната длъжност, с оглед интезивността и покриване на дейностите по предоставянето на услуги. Също така се посочва, че с оглед необходимостта от допълнителен служител, който да подпомага дейностите по направление „Т.д.“ и в частност на служителите „О.п.“, работодателят е извършил преценка, че ищцата, 2 предвид нейното образование, може да окаже необходимото съдействие на дейността в „Т.д.“. На 25.07.2025 г. на ищцата била представена заповедта за временно преместване, при запазване на трудовото възнаграждение от 1900 лева. Макар да била запозната подробно с обстоятелствата, наложили нейното съдействие, ищцата категорично отказала да подпише заповедта. Няколко дни по-късно тя представила нов болничен лист, издаден със задна дата.

Ответната страна сочи също така, че оспорваната заповед е съобразена с квалификацията и здравословното състояние на ищцата. По време на освидетелстването й за ищцата не било установено заболяване, което да съответства на противопоказание „психическо пренапрежение“. В ЕР на ТЕЛК 9*** г. в т.14. противопоказни условия на труд било посочено: „Тежък физически труд, психично пренапрежение“. Заболявания, водещи до противопоказания „психично пренапрежение“, изобщо не били изследвани от ТЕЛК. С ЕР на ТЕЛК № *** г. изрично било отменено ЕР на ТЕЛК *** г. в частта свързана с противопоказание „психическо пренапрежение“ поради техническа грешка. В мотивите си ТЕЛК сочила следното: „След извършена проверка се установи, че заболяванията, посочени в медицинската документация, нямат връзка с описаното в ЕР на ТЕЛК противопоказано условия „психическо пренапрежение“. Предвид това ответната страна счита, че твърденията на ищцата, че предложената промяна не е съобразена със здравословното състояние и противопоказанията свързани с „психично пренапрежение“, са неоснователни. Условията на възложената на ищцата работа били съвместими с нейното здравословно състояние, тъй като не била свързана с физическо натоварване и психическо пренапрежение и дейността, която следвало ищцата да извършва по никакъв начин не се отличавала по сложност и интензивност на труда от длъжността по трудов договор. Ответната страна оспорва и твърденията на ищцата, че заповедта е незаконосъобразна, поради проявена дискриминация, при неблагоприятно третиране по социален признак. Изтъква се, че заповедта отговаря на изискванията на чл.120 КТ, тъй като мястото на работа е в същото населено място – гр.

Варна. В тази връзка оспорва твърдението, че времетраенето на пътуването на ищцата до мястото на възложената й работа е в посочената от нея времева стойност. Сочи, че от страна на ищцата не било отправено искане на основание чл.167б, ал.1 от КТ, за да се възползва от правата, предоставени на родител на дете до 8- годишна възраст, а за родители на деца над посочената възраст законодателят не сметнал за необходимо да предостави на родителите възможности за полагане на специални грижи.

По така изложените съображения ответната страна моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните е било налице трудово правоотношение, въз основа на сключен трудов договор №** г, по силата на което ищцата е осъществявала трудова дейност на длъжността Началник „Р.д.“, като в трудовия договор е посочено мястото на полагане на труд: ***. По този въпрос не е налице спор между страните, както и относно това, че основните задължения на ищцата са включвали: ръководене, планиране и организиране на цялостната работа на отдел „Р.д.“; изготвяне на план-график за обредните зали и определяне на дежурните екипи за извършване на ритуалите; съставяне на авансови и окончателни бюджети за предстоящ месец и попълване на форма 76 за действително отработеното време от наетите изпълнители; провеждане на месечни срещи за обсъждане на предстоящите сватби, концерти, участия на хористи, музиканти, танцьори и др.; получаване на тримесечни справки от главния счетоводител за финансовото състояние на отдела и предприемане на съответни мерки (финансови и организационни) за приключване с положително салдо; следене за точното спазване на ценоразписите при приемане на поръчки и инкасиране на средствата от гражданите; организиране на изготвянето на рекламни материали и популяризиране на обредната дейност; отговаряне за приемането на оферти и сключването на договори с фирми; ежемесечно информиране на Управителя и Финансовия мениджър за 3 работата на отдела; проучване и прилагане на добри практики и новости от страната и чужбина.

Със Заповед №** г., на основание чл.120, ал.1 от КТ на ищцата било възложено от работодателя да премине на длъжност „О.п.“, в Ц.г.п. Варна за периода от 28.07.2025 г. до 10.09.2025 г. включително. В заповедта било посочено, че на основание чл.267 КТ, ще получава трудово възнаграждение в размер на възнаграждението за основната й работа.

През 2025 г. от 08.01.2025 г. до 24.06.2025 г. ищцата била в болнични /видно от представения от ответната страна опис на болничните й листи/. От представеното по делото Експертно решение ЕР на ТЕЛК *** г., изд. от „МБАЛ – К.“ ЕООД – гр. К. се установява, че ищцата е имала заболяване, като й е противопоказан тежък физически труд и психическо пренапрежение. В последващо издадено ЕР на ТЕЛК *** г. от същото болнично заведение за ищцата е вписано, че противопоказан е тежък физически труд. Представено е по делото становище от „М.-Т“ ЕООД – Служба по трудова медицина, адресирано до ответната страна, относно временното преназначаване на ищцата на от заеманата от нея длъжност на длъжността „О.п.“, в което е дадено заключение, че след оценка на риска за работното място „О.п.“ и съобразно длъжностната характеристика за тази длъжност, работодателят може да осъществи преназначението на трудоустроеното лице на посочената длъжност, тъй като на тази длъжност не се полага тежък физически труд.