Решение № 1321 от 14.11.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1321 гр. София, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Д. Ик. Давидова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20231000502733 по описа за 2023 година э

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260465/14.03.2023г. постановено по гр.д.№ 1600/2020г. по описа на СГС, ГО, 14 състав, е отхвърлен предявеният от А. Г. П. срещу А. И. Т., иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между А. Г. П. и А. И. Т. на 15.05.2017г. с н.а. № 190, том II, per. № 16406, дело № 340/2017г. на Нотариус Р. Д., поради неизпълнение на договорни задължения, като неоснователен.

Със същото решение са присъдени разноски като А. Г. П., е осъден да заплати на А.

И. Т., сумата от 4905 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Делото е било обявено за решаване на 06.12.2022г. На 01.03.2023г. е починал ищецът А. П.. На 14.03.2023г. е постановено съдебно решение по спора. С молба от 28.03.2023г., депозирана от адв.И. Д., пълномощник на Л. С. Я. (л.263), се прави искане Л. С.

Я. да бъде конституирана в производството по делото на мястото на починалия А. Г. П..

Представя се препис -извлечение от акт за смърт, саморъчно завещание и протокол за обявяване на завещанието. С разпореждане от 18.05.2023г. СГС е конституирал по реда на чл.227 ГПК Л. С. Я. като страна в производството на мястото на починалия ищец А.

Г. П..

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца 1 по делото.

Жалбоподателят-ищец Л. С. Я., конституирана на мястото на починалия в хода на производството А. П./ оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени и уважи изцяло предявения иск. Посочва, че неправилно, съдът приема за даказано по делото, че в периода от подписване на процесния договор-2017г. до подаване на ИМ през 2020г. ответницата е обгрижвала ищеца, като “ го е посещавала често и му е носила от храната, която готви за нейното домакинство“, доверявайки се на показанията на св.И. и Б.. Твърди, че разпитаните свидетели нямат преки и непосредствени впечатления относно обстоятелството, как е бил гледан и издържан прехвърлителят А. П.. Показанията на тези свидетели не обосновават извод, че ответницата е изправна страна по процесния договор и не доказват, че в периода от подписване на процесния договор- 2017г. до 2020г. ответницата е обгрижвала ищеца, както неправилно е приел съдът. Твърди още, че необосновано съдът не кредитира показанията на разпитаните по делото св.В. К. и Л. Я. със съображение, че показанията им не обрисуват ежедневието на ищеца в пълнота. Прехвърлителят А. П. е бил хоспитализиран през м.Декември 2019г., което се установява и от Епикриза от УМБАЛ „ Света Екатерина“ЕАД, която прилага. Тогава е бил придружен от св.Я., тъй като ответницата му е отказала. Ето защо абсолютно необосновано съдът приема, че неизпълнението на задължението да придружи прехвърлителя до болница или да осигури друго лице, не обосновава извод за съществено неизпълнение на договореното задължение.

Прехвърлителят, който е бил на 84 г., е имал здравословен проблем и нужда от грижи, които не е получил. Получил е отказ в критичен за него момент. Ответницата е отказала на молбата му да го придружи до болницата, не е полагала грижи за него по време на болничния престой, за който, видно от твърденията й, тя дори не знае, отказала е да го придружи на контролните прегледи. На второ място твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че прехвърлителят е осигурявал разходите си със свои средства и такива, предоставяни от приятели, вкл.св.К. и Я.. Св.К. му е носил храна, понякога и пари.

Св.Я. му е купувала лекарствата, от които е имал нужда, плащала е телефона, интернета.

Предвид изложеното, неправилно съдът приема, че ответницата е изправна страна по процесния договор. Тя не доказва да е изпълнила задължението си по процесния договор.

Намира за необоснован и произволен извода на съда, че щом като след м.01.2020г. А. Т. е започнала да превежда парични суми на А. П., от това следва, че е налице хипотезата на отказ на кредитора да приеме изпълнение по договора в натура, поради което насрещната страна не се е освободила от задължението си, но е престирала по друг допустим начин- чрез превод на парични суми. Не е налице хипотезата на трансформиране на задължението от натурално в парично, тъй като не са налице предпоставките за трансформиране на задължението от натурално в парично. По делото не се доказва изпълнение на задължението по процесния договор, което да се трансформира в парично, тъй като не са ангажирани доказателства, че е представена престация в натура, която е била отказана от ищеца.

Превеждането на парични суми на прехвърлителя след подаване на исковата молба за разваляне на процесния договор и в хода на съдебния процес по иска по чл.87,ал.3 ЗЗД, не прави ответницата изправна страна по процесния договор за периода от неговото сключване 2 м.05.2017г. до подаване на исковата молба - 2020г., както и не презумира изпълнение на задължението по процесния договор, за този период. Претендира разноски.

Въззиваемата страна А. И. Т. оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Изтъква факта, че съдът правилно анализира събраните по делото гласни доказателствени средства и намира за доказано, че в периода от подписване на договора 2017г. до подаване на исковата молба - 2020г. ответницата А. Т. е обгрижвала ищеца А. П., като му е носила от храната, която готви за нейното домакинство, била винаги насреща, в случай на нужда и е приемала това за свое задължение. Св.И. и Б. са имали преки, непосредствени и продължителни впечатления от поведението на ответницата към ищеца относно грижите, тъй като много често са я посещавали и са виждали многократно тя да му носи храна, да му пазарува, като е имала и свободен достъп до двора и къщата му, защото имала ключ, предоставен й от него. Св.Б. твърди, че в периода от 2017г. до края на 2019г. лично тя е ходила в двора на А. 5-6 пъти заедно с А., като всеки път А. му е носила храна, брали са череши заедно, като от тях А. е правила компоти и сладка за А.. Нещо повече, страните по делото са се познавали отдавна и са имали отношения, близки до роднинските.

Ответницата А. е била отглеждана от майката и сестрата на ищеца А. - баба П. и леля М..

Била от дете близка с А. и неговото семейство. Тези отношения, изразявали се и в полаганите от ответницата грижи за ищеца, много преди сключване на процесния договор, са били трайно установени между страните и не са били прекъсвани до момента, в който ищецът, по незнайни причини, е отказал осигуряваната му издръжка и гледане. Това е станало в началото на месец януари 2020г. или по-точно на 06.01.2020г., когато отношенията между страните по делото се влошили. Св.И. е запомнила тази дата, тъй като е Йордановден и нейният брат на този ден е организирал празненство, за което А. й е направила прическа.

Тя описва А. като конфликтна личност и много сприхав. Категоричният отказ от страна на ищеца да приеме предложените грижи и издръжка в натура е поставил ответницата в невъзможност да изпълнява задължението си по договора. Ето защо, от този момент 06.01.2020г. - ищецът сам се е поставил в забава, неприемайки изпълнение на задължението по договора, при това без основателна причина. Твърди, че и двете свидетелки Б. и И. са съседи на страните по делото и имат непосредствени и постоянни наблюдения и преки впечатления от взаимоотношенията между тях, за разлика от ищцовите свидетели, които освен, че не са живели наблизо, твърдят, че са посещавали и виждали ищеца инцидентно през доста отдалечени периоди от време. Посочва, че св. Я. концентрира разказа си около това, че не познава ответницата А., никога не я е виждала, но когато ищецът А. е бил изписан от болницата, тя й се е обадила, за да я попита дали А. си е в къщи, тъй като не си вдигал телефона. В начатото на разпита говори за това, че е посещавала А. 2-3 пъти месечно, а в края казва за 2-3 пъти седмично. Също така заявява, че договорът между А. и А. е сключен преди почти три години, а всъщност към датата на заседанието са изтекли почти шест години от сключването му. Твърди, че не следва да се кредитират и показанията на св.К., който като се качвал на Витоша, пътьом е минавал през А.. Заявява, че не бил виждал някой, който да му помага в моментите, когато е бил с А., но и не твърди ищецът да се е 3 оплаквал от неизпълнение на задълженията на А. към него. Същевременно, ищцовите свидетели не сочат за лошо отношение от страна на А. Т. към А. П., което евентуално би могло да бъде причина за отказа му. Ищецът по собствена воля се е съгласил да плаща консумативните си разноски, като е приел, че може сам да си ги посрещне и това не е част от задълженията на ответницата. От една страна обстоятелството, че ищецът в продължение на три години не е получавал пращаните му с пощенски записи средства, които видно от приетите доказателства, са връщани, поради това, че той не е ходел да ги получава, сочи, че изпращаната му сума е достатъчна да замести престацията в натура. Това следва дори и от показанията на неговите свидетели. Така например св.К. е заявил, че заедно били ходили на кафе и да си пазаруват. Твърди, че не се представят доказателства, които да удостоверяват влошено здравословно състояние, непозволяващо на ищеца да напуска дома си. От друга страна, е безспорно доказателство за това, че самият ищец е отказвал, както осигуряваните му от ответницата издръжка и гледане в натура, така и заместващата я парична престация, доколкото по делото не се твърди и не се доказва А. П. да е бил в невъзможност да отиде да си получи сумите от пощенските записи. Всички свидетели са заявили, че той е бил в добра форма за възрастта си, движел се е нормално и не е имал затруднения от какъвто и да било характер, които биха му попречили да отиде и си получи парите от пощата.Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 87 ал.3 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 15.05.2017г. е прехвърлил на ответницата правото на собственост по отношение на два имота срещу насрещното задължение на приобретателя да му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил до прехвърлянето, а именно: поземлен имот с пл.№ 1745, с площ 1691 кв.м., находящ се в ***, както и имот с пл.№ 1283, с площ 3090 кв.м., находящ се в ***. Поддържа, че прибретателят не е полагал никакви грижи за него, въпреки нуждата му от помощ в домакинството и грижи за здравето му. Предвид изложеното, прави искане до съда да развали сключеният договор и да му присъдени сторените по делото разноски.

Ответницата оспорва твърденията, на които ищецът основава претенцията си. Заявява, че е полагала грижи за него, носила му е храна и му е пазарувала, като в нито един момент същият не я е известил, че полаганите грижи са недостатъчни. Пояснява, че във връзка със спор относно водено срещу двамата съдебно производство ищецът е преустановил контакт с нея и не я е допускал до къщата, в която живее, считано от м.01.2020г. поради което е започнала да му изплаща месечна издръжка в размер на по 200 лева чрез пощенски записи, които обаче ищецът отказвал да получи.

От фактическа страна се установява, че на 15.05.2017г. е сключен договор за издръжка и гледане, по силата на който А. Г. П. е прехвърлил на А. И. Т. два незастроени недвижими имоти срещу задължението й да се грижи за него, като му осигури спокоен и нормален 4 живот, какъвто е водил до сключване на логовора. Предмет на прехвърлителната сделка са следните обекти на правото на собственост:

1. Поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.София, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 1691 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване, при съседни имоти с идентификатори № ***, № ***, № ***, № ***, № *** и № ***, който имот съставлява по акт за собственост парцел XVI-1745, кв.103 по плана на ***, целият с площ 1790 кв.м.;