Решение № 92 от 11.04.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. гр. Добрич, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Галина Д. Жечева при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20223200500115 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№270526/12.11.2021 год. на Й. ВЛ. ХР. с ЕГН ********** от град С., ЖК „Р.-К.№** срещу решение № 260566/01.11.2021 год. по гр.д.№ 2772/2020 год. на Районен съд Добрич,с което са отхвърлени предявените от нея срещу АНД. Г. Д. с ЕГН ********** от град Д.ул.К№** кумулативно обективно съединените искове по чл. 79, ал.1, предл. 1 във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми:1./сумата от 600 евро – главница по неформален договор за заем от 05.06.2020 год.;сумата от 600 евро – главница по неформален договор за заем от 15.06.2020год.;сумата от 800 евро – главница по неформален договор за заем от 01.07.2020год.,ведно със законната лихва върху описаните суми от датата на подаване на исковата молба – 13.10.2020год. до окончателното плащане;както и 2./сумата от 300 лева – сбор от обезщетенията за забавено изпълнение , изчислено в размер на законната лихва за периода от 06.06.2020год. до датата на подаване на исковата молба -13.10.2020год. върху сумата от 600 евро /предоставена по договора за заем от 05.06.2020 год./; за периода от 15.06.2020 год. до датата на подаване на исковата молба 1 13.10.2020 год. върху сумата от 600 евро /предоставена по договора за заем от 15.06.2020год./ и за периода от 01.07.2020год. до датата на подаване на исковата молба -13.10.2020 год. върху сумата от 800 евро /предоставена по договора за заем от 01.07.2020год./

С доводи за необоснованост на обжалваното решение и постановяването му в отклонение от материалния закон се претендира за отмяната му, като въззивният съд постанови ново по същество на спора за уважаване на кумулативно обективно съединените искове по чл. 79, ал.1, предл. 1 във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 08.11.2021 год., жалба рег.№270526/12.11.2021 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

Въззиваемата страна АНД. Г. Д. ,от град Д. счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана.

Спори се между страните, какво е основанието за предоставяне на суми от Й. ВЛ. ХР. на АНД. Г. Д. и как подлежи на доказване в съдебното производство за връщане на суми, сключването на договор за заем.

Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и правни изводи както следва:

Й. ВЛ. ХР. ,като клиент е изпратила на АНД. Г. Д., като получател суми от по 600 евро,600 евро и 800 евро, съответно на дати 05.06.2020 год.;15.06.2020 год. и 01.07.2020 год. Изпращането на сумите е документирано в приложени трансакции от системата Уестърн Юнион /“изпращане на пари-копие за клиента“/ ,които не удостоверяват ,че сумите са били изплатени на посоченото в тях лице АНД. Г. Д. като получател. В.Д.

Д. -съпруг на ищцата е дал противоречиви показания, дали същата е изпратила чрез платежна система пари на ответника или лично му е представила при среща в Германия исковите суми, дали тези суми са нейно или на децата й притежание . Всичко ,което му било известно за случая било по сведения на съпругата му, която не бил питал и защо е представила сумата. Ходил няколко пъти по нейно настояване да търси ответника в България ,за да го убеди да върне сума в общ размер от 2 000 евро. В един от разговорите, ответника му заявил, че няма пари и случаят не трябва да интересува свидетеля. С оглед близката родствена връзка, липсата на 2 непосредствени впечатления и конкретика в изнесените данни ,както и непоследователността в показанията ,изводи за релевантни за спора факти ,въз основа на тях не могат да бъдат направени.

Не се установява между страните да е възникнало облигационно правоотношение с характеристиките на договор за заем. Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Доказана е направата на парични преводи от ищцата, но не и че сумите са достигнали до ответника и реално получени от него, още повече че изпращането на суми чрез системата на Уестърн Юнион не доказва съдържанието на заемно правоотношение-поето задължение за връщане на някаква сума, размера й и срока ,в който следва да бъде осъществено. От самия факт на изпращане на сума, при липса на други данни, не следва да се презумира, че страните сключват договор за заем. В посочения смисъл е и съдебната практика, обективирана в решения: № 37/25.06.1969 год. по гр. д. № 32/1969 год. на ОСГК, решение № 218/14.02.2003 год. по гр. д. № 2451/2002 год. на ВКС, V г. о. и решение № 390 от 20.05.2010 год. на ВКС по гр. д. № 134/2010 год., IV г. о.

След като не е установена договорна връзка от вида на твърдяната в исковата молба, то не може да възникне и задължение за връщането й.

Исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Обжалваното решение е законосъобразно постановено и на основание чл.271 ал.1 ГПК следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260566/01.11.2021 год. по гр. д.№ 2772/2020 год. на Районен съд Добрич.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4