Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2 от 02.01.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 1115/2023
Вид
Решение № 2
Подписан
02.01.2024
В сила
14.02.2024
Състав
КРИСТИЯН АНТОНИЕВ ПОПОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Бургас, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20232120101115 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД против И. Х. А., Д. А. А., Р. А. П.

/наследници на А. Я. А./, Я. И. С. и С. И. Г. /наследници на И. Я. А./, с която са предявени следните искове: да се осъди И. Х. А. да заплати на ищеца сумата от 187.39 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 25.02.2020г. до 22.12.2022г., с отчетен период по фактури от 01.11.2019г. до 28.11.2022г., сумата от 27.97 лева лихва за забава за периода от 26.03.2020г. до подаване на исковата молба, да се осъди Д. А. А. да заплати на ищеца сумата от 46.84 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 25.02.2020г. до 22.12.2022г., с отчетен период по фактури от 01.11.2019г. до 28.11.2022г., сумата от 6.99 лева лихва за забава за периода от 26.03.2020г. до подаване на исковата молба, да се осъди Р. А. П. да заплати на ищеца сумата от 46.84 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 25.02.2020г. до 22.12.2022г., с отчетен период по фактури от 01.11.2019г. до 28.11.2022г., сумата от 6.99 лева лихва за забава за периода от 26.03.2020г. до подаване на исковата молба, да се осъди Я. И. С. да заплати на ищеца сумата от 140.54 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 25.02.2020г. до 22.12.2022г., с отчетен период по фактури от 01.11.2019г. до 28.11.2022г., сумата от 20.96 лева лихва за забава за периода от 26.03.2020г. до подаване на исковата молба, да се осъди С. И. Г. да заплати на ищеца 1 сумата от 140.54 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 25.02.2020г. до 22.12.2022г., с отчетен период по фактури от 01.11.2019г. до 28.11.2022г., сумата от 20.96 лева лихва за забава за периода от 26.03.2020г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Твърденията са, че А. Я. А. и И.

Я. А. са били клиенти на ВиК ЕАД за имот в гр. Б.. Към настоящия момент са починали и са оставили за наследници ответниците по делото. Консумираната студена вода не е платена. Представят се писмени доказателства – фактури, справка за показанията на водомера. Моли се исковете да се уважат.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците И. Х. А., Д. А. А., Р. А. П., с който исковете са оспорени. Не са представени доказателства за валидно възникнало правоотношение между ищеца и ответниците, респ. наследодателя на ответниците. Не е ясно дали сумите се търсят от ответниците в лично качество или като правоприемници на починалия. На тях не е известно защо наследодателят им има заведена партида на свое име. Ответниците не са наследили постройка на посочения адрес. Не е ясно кога и как наследодателят е станал потребител на услугата за имота. Той не е притежавал такъв имот и не се е легитимирал като потребител. Не се установява точно кой имот е водозахранен под процесната партида. Имотът не е бил обитаем и не е следвало да се начислява потребление. Имотът е записан в кадастъра на името на непознато трето лице.

Постройките върху терена не са собственост на ответниците. Вземанията не са изискуеми, понеже фактурите не са връчени.

Останалите ответници не са подали отговор.

В съдебно заседание, ищецът не изпраща представител, но в писмена молба поддържа предявените искове.

Ответниците чрез своя процесуален представител оспорват исковете и молят за тяхното отхвърляне в цялост.

Предявениите искове са с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и са допустими.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени справка-извлечение за показанията на процесния водомер, отчетен с мобилно устройство, както и решенията на КЕВР за утвърждаване и одобряване на цените на водоснабдителните и канализационни услуги. Представени са и издадените от ВиК оператора фактури за извършени в полза на А. А. услуги за процесния период и за процесния имот.

Представени са удостоверения за наследници, видно от които И. Я. А., е оставил наследници по закон две дъщери - Я. И. С. и С. И.. Г., a А. Я. А. – И.

Х. А. – съпруга, Д. А. А. – син и Р. А. П. – дъщеря.

По делото е представена скица на поземления имот на адрес гр. Б., Т.,в която е отбелязано, че собственик на имота по данни на КРНИ към 2023 г. е 2

И.И.А..

Представени са удостоверения, видно от които ответниците не са с постоянен и настоящ адрес на адреса на процесния недвижим имот.

Представен е Нотариален акт № 149 от първи юни 1958 г. видно от който И. Я. А. и А. Я. А. са придобили процесния поземлен имот чрез покупко-продажба.

Представени е декларация по чл. 14 ЗМДТ видно от която И. Х. А. е декларирала, че процесния поземлен имот на ул. Т. е собственост на И. Х. А., Д. А. А. и Р. А. П. придобит по наследство, като е посочен и Нотариален акт № 149 от първи юни 1958 г.

Представено е извлечение от сметката на ВиК, според което на 26.04.2023 г. за Я. И. С. е заплатила на ищцовото дружество 161,50 лв.

От приетото по делото заключение по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесния имот представлява четири едноетажни сгради построена в поземлен имот намиращ се в кв. "Победа" на гр. Бургас, с административен адрес ул. Т.. В процесния имот има подадена питейна вода, като парцела е свързан с водопроводната мрежа на квартала с водопроводно отклонение. Водопроводното отклонение представлява връзка между водопроводната мрежа на квартала до измервателото устройство в парцела. Установява се, че представената Справка-извлечение от водния оператор е достоверна, защото представлява извлечение от електронния карнет на абоната за определения период. Този електронен карнет е изготвен от програмата на водния оператор и се зарежда автоматично от трансфера на данните от промишления мобилен компютър с който е отчетено съответното измервателно устройство. Изразходваното количество вода, начислено за посочения отчетен период е 185,00 куб. м. Установява се, че има регистрирано плащане на 26.04.2023г. по сметката на водния оператор за абонатен номер 954146. Всички цени в издадените фактури, отговарят на одобрените цени за съответния период с Решения на КЕВР.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки закона, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги "Потребители на такива услуги " са: а) юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. Аналогична е разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи: потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на 3 които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. С оглед на тези норми потребителите, които са задължени да заплащат В и К услуги са собствениците или носители на ограничени вещни права- на строеж или на ползване.

При това положение следва да се посочи, че въпросът за собствеността досежно водоснабдения имот има преюдициално значение за вземането на ВиК оператора за доставена, отведена и пречистена вода. Инстанцията разглеждаща спора по облигационното отношение между ВиК оператора и потребителя на ВиК услуги, следва да се произнесе в мотивите си по отношение на правото на собственост относно водоснабдения имот.

Собственикът на водоснабдения имот отговаря пред ВиК оператора, дори и да не упражнява фактическа власт върху водоснабдения имот. В случай, че той не е реалният ползвател на ВиК услугите, същият отново е обвързан в отношенията си с ВиК оператора, но може да търси заплатеното от него от реалния ползвател на ВиК услугите на извъндоговорно основание.

По делото са налице достатъчно доказателства от които се установява, че И. Х. А., Д. А. А. и Р. А. П. са собственици на процесния недвижим имот.

Същите са наследници на А. Я. А., за който също се установи, че е притежавал собствеността на основание договор за покупко-продажба. Този извод на съда се подкрепя и от представената декларация по чл. 14 ЗМДТ, която съставлява извънсъдебно признание на факт и в която е декларирано, че тези лица са собствениците на поземления водоснабден имот.

Установено е също, че И. Я. А. е притежавал една втора идеална част от процесния имот на основание същия договор, като неговото право на собственост е придобито по наследяване от двете му дъщери - Я. И. С. и С. И..

Не са налице твърдения или доказателства, някоя от тях да се е отказала от наследството.

По делото не е спорно, че водоснабденият имот е именно поземления недвижим имот, който е записан и по партидата на ВиК оператора, за чието цялостно водоснабдяване е отчитан и процесният водомер. Поради това не са налице твърдения, нито от страна на ищеца, нито от страна на ответниците за собствеността на изградените в имота сгради, като за правилното решаване на настоящия спор от значение е единствено собствеността на водоснабдения имот.

Действително в представената скица на поземления имот издадена от АГКК, е записано, че собственик на имота е трето неучастващо по делото лице, но този документ няма легитимиращо действие, а от останалите доказателства е видно, че именно ответниците са приобретатели на собствеността по силата на наследствено правоприемство.

Обстоятелството, че не са налице данни ответниците Я. И. С. и С. И. да са декларирали собствеността си извънсъдебно, не променя изводите, че по 4 делото е установено правото на собственост на тези лица и че те са длъжници за сумите съобразно идеалната част, която са придобили по наследство.

Следва да се има предвид и че е установено извънсъдебното признание на дължимостта на сумите, съобразно извършеното плащане от Я. И. С., която лично е заплатила в хода на процеса припадащата й се част от претендираната по настоящото дело сума. Това плащане следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като иска срещу Я. С. следва да бъде отхвърлен, доколкото е налице пълно погасяване на задължението й.

При това положение следва да се приеме, че и петимата ответници имат качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на цитираната разпоредба на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор Бургас, поради което са задължени лица за плащане на задълженията за консумираната в имота вода и доставени ВиК услуги.

От заключенията по съдебно-икономическата и съдебно-техническата експертизи е видно, че доставеното количество съответства на фактурираното по процесните фактури, поради което е установен размера на дължимите суми за главница, които се претендират съобразно идеалните части от правото на собственост притежавани от ответниците.