Решение № 3406 от 20.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3406 гр. София, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско дело № 20241100513884 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 8081/01.05.2024 г. на СРС по гр.д. № 4075/2022 г. съдът е отхвърлил предявените от Т. Б. Б., с ЕГН: **********, срещу „Док Интернешънъл КБ“ ЕООД, с ЕИК: 202732442, и М. Д. Ч., с ЕГН: **********, осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД за заплащане при условията на солидарност на сумата от общо 10 000 лева /по 5000 лева за всяка от двете статии/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания поради обидни и клеветнически твърдения в публикация от 21.09.2022г. в сайта www.clinica.bg със заглавие „Строят нова мегаболница Сърце и Мозък“, и публикация от 23.09.2022г. в сайта www.clinica.bg, със заглавие „ОС в Ст.

Загора разглежда „Сърце и Мозък“, ведно със законната лихва считано от 05.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането.

Съдът е отхвърлил и предявените от П. И. Д., с ЕГН: **********, срещу „Док Интернешънъл КБ“ ЕООД, с ЕИК: 202732442, и М. Д. Ч., с ЕГН:

**********, осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД за заплащане при условията на солидарност на сумата от общо 10 000 лева /по 5000 лева за всяка от двете статии/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, касателно същите статии.

Срещу решението в частта му, в която са отхвърлени предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца Т. Б. Б.. Жалбоподателят 1 поддържа, че първоинстанционният съд не бил извършил цялостна преценка и разграничение на изнесената от автора и издателя на електронното издание banker.bg в публичното пространство информация. Неправилен бил изводът, че се касае за оценъчни твърдения, а не за фактически такива. В настоящия случай ставало въпрос за изнесена информация извън контекста на коментираното събитие и пряко засягащо достойнството на Изпълнителния директор на „Търговска Лига“ като мениджър на фирмата над 20 години.

Информацията била предоставена едностранчиво, от свое име и поради това същата подлежала на проверка за достоверност съобразно правилата на добрата журналистическа практика. Журналистите били длъжни да действат добросъвестно и да предоставят проверена и точна информация, без да злоупотребяват със свободата си на слово. СРС не бил извършил пълна проверка за това дали зад съответните съждения стояли достатъчно подкрепящи ги факти. Публикацията нанасяла репутационни вреди на ищеца, тъй като засягала отношенията му с договорни партньори /особено международни такива, прилагащи практики по проучване на етичния образ на бизнес партньорите си в медийната среда/, поради подкопаване на доверието в неговите управленски качества и морал. Накърнено било доброто име на ищеца в качеството му на изпълнителен директор на „Търговска Лига” пред неговите съмишленици и бизнес партньори, пред трудовия колектив, а дори и пред държавните институции, с които ежедневно комуникирал.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззина жалба от „ДОК Интернешънъл“ ЕООД и М. Ч., с който се моли същата да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени за разглеждане частични искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно. Настоящата инстанция се солидаризира с изложеното от СРС, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите в атакувания акт. Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се посочи следното:

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия,като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна 2 отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа. Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: 1/ деяние /действие или бездействие/, 2/ вредата, 3/ противоправността на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Основният обективен елемент от горепосочения правопораждащ фактически състав на деликтна отговорност е извършване на противоправно деяние т.е. такова действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права.

В случая ищецът се позовава на увреждащо поведение на ответниците по повод публикувана на сайта clinica.bg статия „Строят нова мегаболница Сърце и Мозък“, в която считат, че се съдържат множество неверни и клеветнически внушения. Твърдят, че на 23.09.2022г. в 16:19 ч. на сайта clinica.bg е публикувана статия със заглавие „ОС в Ст. Загора разглежда Сърце и Мозък“.

Като издател на електронното издание, ответното дружество определя характера и съдържанието на публикуваните материали, има качеството на възложител на работа и носи отговорност по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени при изпълнението на тази работа.

Разпоредбата на чл.39 ал.1 КРБ прокламира правото на всеки да изрази мнение и свободно да го разпространи - писмено или устно, чрез звук или изображение. Ако това право не се използва, за да се увреди доброто име на другиго /ал.2/, изразяването и разпространяването на мнение не е противоправно. Поради това всякакви твърдения и оценки за дадена личност могат да се разпространяват свободно, ако не засягат честта и достойнството и. Ако се касае за лице, чието име се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие, изразяването на мнения с негативна оценка, които са във връзка с този пост, дейност или занятие, не съставлява противоправно поведение. Ако са разпространени оценъчни съждения, те не подлежат на проверка за вярност - такива съждения съставляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. 3а вярност могат да бъдат проверявани само твърденията за конкретни факти, разпространени с печатно произведение, доколкото позорят адресата. Но и в този случай издателят не носи отговорност, ако позорящите факти са верни. Възможната колизия на прокламирани права - в случая между свободата на словото, от една страна и засягане чрез упражняването и на правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл.39 ал.2 и чл.41 ал.2 КРБ. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционно 3 защитени ценности - каквито са правата и доброто име на гражданите.

Прокламираната с чл.40 ал.1 КРБ свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по представляващи интерес въпроси. В нейното съдържание, обаче, не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени ценности /свободата на словото и доброто име на гражданите/ се решава конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай.

Според решение №62/06.03.2012 г. по гр. д. №1376/2011 г. на ІV ГО на ВКС, оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. В настоящия случай въззивния съд се съгласява, че изложеното в статиите представлява субективно мнение и оценъчни съждения, а не факти.

В действителност са налице негатични оценъчни съждения, като авторът на статията посочва, изразите „инвазия”, „шепа инвеститори с много милиони”, „роене на болници“, както и изявленията, че с новите болници се ограничава „достъпът до лечение на пациентите, вместо подобряването му“.

Негативният характер на тези твърдения обаче сам по себе си не ги прави противоправни. Визираните от авторката опасности при създаването на отделенията, както и останалите изрази в статията, недвусмислено изразяват позицията на автора на статията, че създаването на такава болница е ненужно и безсмислено, която не е нито обидна, нито клеветническа, а съдържа оценъчни съждения относно субективната му преценка относно наложителността и необходимостта от откриване такава болница.

Заглавието на следващата публикация от 23.09.2022г. „ОС в Ст. Загора разглежда „Сърце и Мозък“ и употребените в нея изрази, че ивестиционното намерение също не съдържат обидни или клеветнически думи и изрази. Дори да не отговарят на обективната действителност твърденията, че общинският съвет обсъжда въпроси свързани с болницата, са ирелевантни за притивоправността на деянието.

Вярно е, че общото мнение в статията е негативно, но то съдържа субективна оценка на автора относно разкриването на болници и начините това да се случи.

Относно отправените доводи за нарушаване на добрана журналистическа практика, като не е потърсено становището на лицата, които са засегнати в статията, съдът следва да посочи, че неспазването на добрата журналистическа практика, включително непотърсване на становище от засегнатото лице, не представлява само по себе си противоправно поведение по смисъла на чл. 49 ЗЗД. Това обстоятелство няма самостоятелно правно значение, освен ако не води до разпространяване на неверни факти или до злоупотреба със свободата на изразяване, каквото в настоящия случай не е налице. Българското право не въвежда задължение за предварително търсене 4 на позиция на засегнатото лице, поради което липсата му не обуславя деликтна отговорност.

При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че липсва елемент на фактическия състав на непозволеното увреждане, имащ характер на правопораждащ факт, а именно - противоправно деяние, поради което претенциите на ищеца в неоснователна и подлежи на отхвърляне, както правилно е приел СРС. Решението на районния съд следва да бъде потвърдено.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се държат на въззиваемите страни. Представен е списък по чл. 80 ГПК от „ДОК Интернешънъл“ ЕООД с искане за присъждане на сумата от 2640 лв. Същата сума е претендирана и съобразно представен списък по чл. 80 ГПК от М. Ч.. От въззивника бе отправено възражение за прекомерност, което настоящия съд намира за – с оглед материалния интерес по делото, проведеното едно открито съдебно заседание, както и сравнително малкия брой на процесуалните действия, на всеки от двамата ответници следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на по 800 евро с ДДС.

Така мотивиран, съдът