Определение № 1464 от 04.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1464 гр. Пловдив, 04.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседА.е на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501406 по описа за 2024 година

Производство по чл.413,ал.2 във вр. с чл.275,ал.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от “Профи Кредит България”ЕООД,ЕИК175074752,гр.София против разпореждане,инкорпорирано в Заповед № 3914/10.05.24г.по чл.410 от ГПК,постановено по ч.гр.д.№ 7464/24г.по описа на Пловдивски районен съд,с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в частта,с която се претендира присъждане на неплатено договорно възнаграждение в размер на 108,46лв.,дължимо за периода 20.11.22г.20.08.23г.,произтичащо от договор за потребителски кредит № 40012190379/20.09.22г.

Жалбоподателят “Профи Кредит България”ЕООД посочва,че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил заявлението по отношение на исканото договорно възнаграждение,а уговореният ГЛП не противоречи на добрите нрави.Твърди,че заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася относно действителността на сделката, от която заявителят черпи права.Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови да се издаде заповед за изпълнение за вземането за договорно възнаграждение на “Профи Кредит България”ЕООД,за което е отхвърлено заявлението по чл. 410 от ГПК. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд,като взе предвид представените доказателства и доводите на жалбоподателя, намира за установено следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна,подадена е в законоустановения съгл.чл.275, ал.1 ГПК срок и е процесуално допустима.

По същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Претенциите на заявителя черпят основА.ето си от договор за потребителски кредит № 40012190379/20.09.22г.,сключен с кредитополучателя А. М. Я.,ЕГН**********.По договора на същата е предоставена сума в размер на 600лв.,която да бъде върната,ведно с уговорената годишна лихва от 40,90 %, на 11 месечни вноски, при ГПР от 48,26%.Общата дължима сума по договора е определена в размер на 725,50лв.Освен това с договора е уговорено (раздел „Поискана и закупена допълнителна услуга) закупуване на две допълнителни услуги: „Фаст“,на стойност 240лв.и „Флекси“,на стойност 360 лв.,като с така уговорените допълнителни разходи общото задължение по кредита и по закупените 1 допълнителни услуги е посочено в размер на 1325,50лв.

Предвид основА.ето за възникване и съдържА.ето на правоотношението по процесния договор,длъжникът в заповедното производство има качеството на потребител по см. на § 13,т.1 от ДР на ЗЗП,което на основА.е чл.411,ал.1,т. 2 и т. 3 от ГПК задължава съда служебно да извърши проверка за съответствие на искането със закона и добрите нрави и относно наличието на неравноправни клаузи в договора,сключен с потребител.Това налага да бъде проверено съответствието на договора за паричен заем с повелителни норми на ЗЗП и ЗПК,поради което неоснователно е възражението в частната жалба за липса на правомощия на заповедния съд за това.

Съгласно чл.143,ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител,е уговорка във вреда на потребителя,която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Законът задължава заповедния съд да откаже издаване на заповед за изпълнение дори и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор,сключен с потребител.

В процесния договор ГПР е определен в размер на 48,26 %,но никъде в договора не са посочени взетите предвид допускА.я,използвА. при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 от ЗПК начин, каквото е изискването на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.Това не позволява на кандидатът за кредит да прецени информирано дали да сключи договора за кредит при определените условия и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем за средния потребител начин.

Уговорените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, чието съдържА.е е уредено в т.15 от Общите условия на “Профи Кредит България”ЕООД към договора за потребителски кредит от своя страна касаят действия по усвояване и управление на кредита, а заплащането им е в тежест на потребителя.

Съгласно разпоредбата на чл.19,ал.1 от ЗПК,ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора и за допълнителни услуги), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Настоящата инстанция намира,че възнаграждението,дължимо на кредитодателя за посочените услуги,неправилно не е включено при изчисляването на ГПР.Въз основа на това безспорно може да се направи обосновано предположение за неравноправност на договорните клаузи,на които се основават вземА.ята на заявителя за договорно възнаграждение по смисъла на чл.143,ал.2,т.19 от ЗЗП.

Тъй като жалбоподателя не обжалва разпореждането в частта му,с която е отхвърлено заявлението досежно претендирА.те вземА.я за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“,т.е.не оспорва изводите на първата инстанция досежно самостоятелните основА.я за недействителност на клаузите, отнасящи се до тези допълнителни услуги ,съдът не дължи произнасяне по този въпрос.Това обаче не променя горните изводи за наличие на вероятно неравноправни клаузи в процесния потребителски договор.

Всичко изложено налага извода,че не е спазено изискването на закона в договора за потребителски кредит да са посочени по ясен и разбираем начин всички разходи,които потребителят следва да понесе при сключването му. Не е посочен действителен размер на ГПР, което противоречи на разпоредбата на чл.10,ал.1 от ЗПК и чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,и което води до недействителност на договора съгласно чл.22 от ЗПК.В този случай съгласно чл.23 от ЗПК потребителят не дължи лихва и други разходи по кредита,(в т.ч. обезщетение за забава),а е длъжен да върне само чистата стойност на кредита,която в случая е 600лв.,както е преценил и първоинстанционният съд.

2

Поради гореизложеното настоящата инстанция намира обжалваното разпореждане за правилно,поради което същото следва да се потвърди като законосъобразно.

При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат претендирА.те от него разноски за настоящото производство.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане,инкорпорирано в Заповед № 3914/10.05.24г.по чл.410 от ГПК,постановено по ч.гр.д.№ 7464/24г.по описа на Пловдивски районен съд,с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в частта,с която се претендира присъждане на неплатено договорно възнаграждение в размер на 108,46лв.,дължимо за периода 20.11.22г.20.08.23г.,произтичащо от договор за потребителски кредит № 40012190379/20.09.22г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3