Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15 от 11.01.2022, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 1137/2021
Вид
Решение № 15
Подписан
11.01.2022
Състав
Вера Георгиева Коева

Цитирани разпоредби

  • чл. 127, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, буква "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 ал.4 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Благоевград, 11.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Вера Г. Коева при участието на секретаря Ана Г. Г.а като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело № 20211210101137 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба от „ЕОС М." ЕООД, ЕИК с адрес: гр. С. район В., ул. „Р.П. К.а" № , чрез адвокат П.В. В. ЕГН ********** - САК, с адрес: гр. С. ул. Г. И. № , с която против Д.А. Б.- Н., ЕГН ********** Адрес: ГР. Б.. Ж.К. А. М. БЛ. е предявен положителен установителен иск - за признаване за установено спрямо ответната страна, че дължи на ищеца сумата от 4520 лв., представляваща неплатена главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, което вземане е предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№9/2021г. по описа на БРС - правно основание чл.422 вр. с чл.415 ГПК.

Препис от ИМ е връчена на ответната страна, която в срока по чл.131 ГПК е подала писмен отговор.

Твърди се от ищеца, че на 07.10.2010г. в гр. Благоевград е сключен Договор за издаване на златна кредитна карта между „Обединена българска банка" АД, в качеството на Кредитор и Д.А. В., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, по силата на който „Обединена българска банка" АД е предоставила на кредитополучателя кредитна карта Visa Gold с първоначален кредитен лимит в размер на 5000 лева. Било е договорено ползваният кредит да се олихвява с лихвен процент, подробно определен в чл. 4 и чл. 5 от договора. Срокът на договора бил две години, като в чл. 19 от договора е предвидено, че той се подновява автоматично с още две години, в случай че кредитополучателят не е заявил изрично, че не желае подновяване. Сочи се, че кредитополучателят се е задължил да връща усвоената сума в уговорения срок. След усвояване на кредита, кредитополучателят не е плащал месечните си вноски, като останало непогасено задължение по кредита в размер на общо 5862.13 лева, от които 4520 лева - главница и 1342.13 лева - договорна лихва. На основание чл. 22 от Договора за издаване на златна кредитна карта от 07.10.2010г. се сочи, че банката има право да обяви целия дълг за предсрочно изискуем при неплащане на две поредни месечни погасителни вноски. Посочва се, че на 07.12.2016г. на длъжника е обявена настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията по договора, поради невнасяне на 9 месечни вноски за периода 21.03.2016г. до 04.12.2016г.

Твърди се, че на 31.01.18г. е сключен Договор за прехвърляне на парични вземания между „Обединена Българска Банка" АД, ЕИК и „ЕОС М." ЕООД, с ЕИК с който задължението на Д. АС. Б., ЕГН **********, произтичащо от Договор за издаване на златна кредитна карта от 1

07.10.2010 г., е изкупено от „ЕОС М." ЕООД, като на адреса на длъжника е било изпратено уведомление по смисъла на чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия. Прилага се съдържанието на изпратеното уведомление по чл. 99 ЗЗД с изх.номер 458/29.06.20 г., изходящо от цедента, което според задължителната съдебна практика, се сочи, че съставлява надлежно съобщаване за цесията. Съгласно приложено като доказателство по делото нотариално заверено пълномощно се твърди още, че цесионерът „ЕОС М." ЕООД е упълномощен от цедента „Обединена Българска Банка" АД да извършва уведомявания по чл. 99 ЗЗД до всички длъжници, чиито задължения са цедирани по силата на Договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.18г.

Твърди се, че „ЕОС М." ЕООД е пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора, като на 05.01.2021 г. подал по пощата до Районен съд - гр. Б. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, с което поиска длъжникът да бъде осъден за следните суми: 4520 лв. - главница и 1342,13 лв. - договорна лихва.

Образувано е частно гражданско дело № 9/2021 г., но срещу издадената заповед за изпълнение ответникът Д.А. Б. Н., ЕГН ********** е възразила по реда на чл. 414 ГПК, в резултат на което на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът обосновава подаването на иска.

Твърди се, че към настоящия момент пълно погасяване на горепосоченото задължение не е осъществено.

По изложеното ищецът обосновава правен интерес от подаване на иска - за установяване на оспореното вземане, на осн. чл. 422 във вр. с чл. 414 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД във вр. с чл.

79 ЗЗД по Договор за издаване на златна кредитна карта от 07.10.2010 г. за следните суми 4520 лева, представляващи неизплатена главница. По отношение на претендираната в заповедното производство договорна лихва в размер на 1342,13 лв. ищецът не подава иск за установяването дължимостта на тази сума и на това основание.

Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства, за приобщаване на материалите по заповедното производство по ч.гр.д. № 9/2021г. по описа на РС Б.. В случай, че ответникът оспори исковата молба се иска назначаване на съдебно счетоводна експертиза, която да даде отговор на посочени в исковата молба въпроси.

ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА:

В срока по чл.131 от ответната страна е постъпил писмен отговор.

Оспорва се редовността на исковата молба, като се твърди, че не е налице идентичност между изложените в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 9/2021г. по описа на PC-Б. обстоятелства и тези по исковата молба по настоящото дело по отношение вида на процесната кредитна карта. Сочи се, че в заявлението се твърди, че ответницата не е заплащала дължими месечни вноски по кредитна карта VISA Electron. Твърдението в исковата молба е, че ответницата е сключила с „Обединена българска банка“АД договор за издаване на златна кредитна карта Visa Gold.

Твърди се, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК същата не съдържа точно и ясно изложение на обстоятелствата, на които се основава исковата претенция. Сочи се, че е неясно как е формирана сумата на търсената главница от 4520.00 лева. Същата се извежда от приложеното към исковата молба „уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост“, без да са представени/посочени други доказателства относно начина на формиране на размера на това задължение. Следователно, вземането не е индивидуализирано в достатъчна степен, което се сочи, че затруднява защитата на ответната страна.

Възражението относно нередовност на ИМ е неоснователно. В заявлението е посочено, че правопораждащото основание е сключен между страните Договор за издаване на кредитна карта от 07.10.2010г. Като приложение към заявлението този договор е представен и от него е видно, че се касае до договор за изданане на кредитна карта Виза Голд, така както е посочено правопрождащото основание в исковата молба, поради което не е налице противоречие и позоваване на заявителя на различно правопораждащо вземането основание от това, посочено в настоящия иск.

Също така е достатъчно за организиране защита на ответника твърдението на ищеца, че претендира вземането за сумата от 4520 лева главница, на основание на този сключен договор,което се твърди, че е станало изискуемо.

2

В отговора вземането се оспорва, както по основание, така и по размер.

Твърди се още, че вземанията на „Обединена българска банка“АД, цедирани на „ЕОС М.“ ЕООД, предмет на настоящото дело, са погасени по давност с изтичане на 3-годишен срок, на основание чл. 111, буква „в“ от ЗЗД, доколкото същите се твърди, че представляват периодични плащания, съгласно Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/ 2011 г. на ОСГТК на ВКС. Сочи се, че вземането за главница включва задължения за отделни месечни периоди, които са станали изискуеми след изтичане на периода, предвиден в договора за кредит, а подаденото на 06.01.2021г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК не прекъсва давността.

Сочи се, че по делото не са представени никакви доказателства, индивидуализиращи вземанията на ищеца по основание, размер и период, не са посочени, дата и час на платежната операция; дата на осчетоводяване в картовата система; вид на платежната операция; търговец/устройство, чрез който е извършено плащането/сделката; сума и валута на платежната операция. Към исковата молба не са представени никакви доказателства за усвояване и разходване на средства по кредитна карта от страна на доверителката ми.

Представеното „уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост“ не се ползва с формална и/или материална доказателствена сила и не може да се ползва като доказателство по делото или като доказателствен материал за формиране на експертен извод.

По доказателствата и доказателствените искания на ищцовата страна:

Възразява се по приемането като доказателство по делото уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост с изх.№301-БД/05.12.2016г. по изложените по-горе съображения относно неговата доказателствена стойност и относимостта му към настоящия спор. Твърди се, че е изпратено на адрес, който е различен от адреса на ответника, посочен в Договора за кредит, и не е на ответната страна.

Оспорва се приемането като доказателство по делото уведомление за цесия с изх.№ 458/29.06.2020п, тъй като видно от известието към него, се твърди, че същото не е доставено и ответникът не е уведомен за извършената цесия, с всички произтичащи от това последици.

Възразява се срещу искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, с посочените в исковата молба задачи. Обосновава се, че съдебната експертиза е способ за проверка на доказателства и формиране на експертен извод въз основа на сочени и представени по делото доказателства, но не може да бъде средство за формиране на твърдения на страните или доказателство за тяхното установяване. По отношение на така формулираните към експертизата въпроси се твърди, че липсват каквито и да е твърдения за факти от страна на ищцовото дружество, нито са посочени и/или представени доказателства, въз основа на които да бъдат формирани експертите изводи на вещото лице. Липсват каквито и било доказателства, въз основа на които да работи исканата експертиза. С въпросите се цели да се установи наличието или липсата на факти, по които страната дори не е заявила своето твърдение, а с това се твърди, че се нарушава правото на защита на ответника и е в противоречие с основни принципи на гражданския процес.

На основание чл. 238, ал. 2 от ГПК, в случай че ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, се иска прекратяване на делото и присъждане на направените от ответника разноски, като се претендират и направените такива и по ч.гр.д.№9/2021г.по описа на РС- Б.

Правна квалификация на предявения иск - положителен установителен - по чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.410 ГПК вр. с чл.99 ЗЗД чл.79 ЗЗД вр.чл.240 ЗЗД вр. с чл. 6 и сл.

ЗПК.

Възражението на ответника за погасяване на вземането по давност е с пр.основание чл.120 вр. с чл.111, б "в" от ЗЗД.

По делото са приети писмени доказателства. Приобщени са писмените материали по заповедното производство по ч.гл.д.№ 9/2021г. по описа на РС Б.. Допусната и назначена е съдебно – счетоводна експертиза и е прието заключение на вещо лице.

Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:

3

Видно от представения по делото Договор за издаване на златна кредитна карта MasterCard/Visa Gold е, че на 07.10.2010г. между „Обединена Българска Банка“ АД, от една страна в качеството на Банка или издател и ответника Д.А. Б. от друга, в качеството на картодържател или кредитополучател е сключен договор, по силата на който ищецът, в качеството на кредитор и ответната страна, в качеството на кредитополучател /картодържател/ е предоставен кредит при кредитен лимит в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева. Със срок на валидност на картата – две години от сключване на договора, като срокът може да се поднови автоматично с още две години, при условията , уговорени в чл.19 от договора,освен при уведомление от картодържателя, с което последният уведи, че не желае картата да бъде подновена.