Решение № 23032 от 18.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23032 гр. София, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110130125 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД

Ищецът Г. С. Г. е предявил иск за осъждането на ответното дружество „Софийска вода“ АД да му заплати сумата от 2203,01 лева, представляваща недължимо платена поради изтекъл давностен срок сума, събрана в хода на образувано изпълнително дело № по описа на ЧСИ , с район на действие СГС.

Ищецът Г. С. Г. твърди, че с изпълнителен лист от 04.06.2015 г. на СРС, 71 състав, издаден по гр. д. №71353 по описа за 2014 г. бил осъден да заплати на „Софийска вода“ АД сумата от 729,14 лв. - представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода от 18.10.2012 г. до 17.10.2014 г., ведно със законната лихва за периода от 19.12.2014 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 132,53 лв. за периода от 17.11.2012 г. до 19.09.2014 г. и 325,00 лв. разноски - 25 лв. за държавна такса и 300 лева възнаграждение за юрисконсулт. Сочи, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 20168630400820 по описа на ЧСИ С, по което последното изпълнително действие било запор върху трудово възнаграждение от 01.10.2018 г. Изпълнителното дело било прекратено на 27.01.2024 г., след което въз основа на същия изпълнителен лист е образувано нова такова с № ЧСИ

Ищецът направил изявление за недължимост на сумите поради изтекла погасителна давност в хода на изпълнителното производство, но въпреки това сумите били принудително събрани от банковата сметка на ищеца. Счита, че същите са недължими, тъй като били погасени по давност, поради което не подлежат на принудително изпълнение. Поради недължимост на вземанията по изпълнителния лист счита, че са недължими и разноските по изпълнителното дело. Излага подробни съображения относно института на давността и прилагането и в изпълнителния процес. Сочи, че в случая последното действие, което прекъсва давността, е запор от 1

01.10.2018 г., като петгодишната давност е изтекла на 01.10.2023 г., поради което счита, че вземането е погасено по давност, а сумите, които са принудително събирани - за недължимо платени. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявеният иск да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да му заплати процесните суми в общ размер от 2203,01 лева, формирана, както следва: сумата от 729,14 лв. - представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода от 18.10.2012 г. до 17.10.2014 г., сумата от 709,96 лева, представляваща законната лихва за периода от 19.12.2014 г. до 29.03.2024 г., мораторна лихва в размер на 132,53 лв. за периода от 17.11.2012 г. до 19.09.2014 г. и 325,00 лв. разноски, 50 лева разноски по изпълнителното дело, както и сумата от 256,38 лева авансово събрани и възстановени на взискателя разноски в изпълнителното производство. Претендира разноски.

В срок не е постъпил отговор на исковата молба. След изготвяне на проекта за доклад по делото от ответника е постъпила молба, с която се ангажира становище за недопустимост на иска поради липса на правен интерес. Алтернативно се сочи, че искът е неоснователен, тъй като сочи, че сумата е била събрана, преди да е изтекла погасителната давност за нея. Сочи, че давностният срок е бил многократно прекъсван поради предприемани изпълнитени действия в хода на образуваните изпълнителни производства. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че е ответникът е получил процесните суми, както и да докаже отпадане на основанието за получаване на сумите.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на процесните суми, поради което не се дължи тяхното връщане, както и че са налице обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, за което не сочи доказателства.

Ищецът твърди, че процесната сума е събрана принудително, след като вземането на ответника е било погасено по давност. Ето защо най-напред следва да се даде отговор на въпроса след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, настъпили ли са факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника.

Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Във връзка с изложените твърдения и възражения в исковата молба, на първо място спорно по делото се явява обстоятелството дали вземането е погасено по давност. Видно от отразеното в процесния изпълнителен лист срещу Г. С. Г., същият е издаден на основание чл. 410 и сл. ГПК, т. е. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение. Давността за вземането се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението – в този смисъл е приетото в т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. В 2 случая по делото не са налице данни след издаването на заповедта за изпълнение да е предявен иск за установяване съществуването на процесното вземане, поради което се налага изводът, че след настъпване изискуемостта на вземането, давността не е била прекъсната с депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК.

По делото не се доказва оспореното вземане да е било установено със съдебно решение. В изпълнителния лист от 04.06.2015 г. е отразено, че е налице влязла в сила заповед за изпълнение, която подлежи на изпълнение. Не се доказа в производството датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, поради което съдът приема, че най-късната дата на влизане в сила на заповедта за изпълнение е датата на издаване на изпълнителния лист.

Във връзка с определяне на началната дата, от която тече давностният срок за оспореното вземане, следва да се отбележи, че в рамките на заповедното производство длъжникът разполага с изчерпателно посочени от закона способи за защита, като извън тях той няма право на друг иск за защита. Тези способи са: възражение срещу заповедта за изпълнение, възможност за жалба срещу заповедта в частта за разноските, жалба срещу разпореждането за незабавното изпълнение, възражение по чл. 423 ГПК, както и иск по чл. 424 ГПК. Това произтича от особения характер на заповедното производство, уредено в глава ХХХVІІ от ГПК. Касае се за специални процесуални норми, установяващи специфични права (съответно задължения), относими само към страните по вече инициирано производство по издаване на заповед за изпълнение.

Поради характера си тези разпоредби изключват прилагането на общите разпоредби на ГПК, тъй като предвиденият специален ред е по-благоприятен за длъжника и осигурява пълноценна защита на интересите му. Длъжникът е улеснен, защото законът изисква само депозирането на възражение от негова страна (дори без да е необходимо мотивиране на това възражение), за да бъде заявителят задължен да установява вземането си по исков ред в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок. Пропускането на горепосочените способи за защита води до неблагоприятни за длъжника последици, но това не му дава основание да търси защита чрез друг иск, извън предвидените възможности за защита в заповедното производство.

В изложения смисъл е и постановената практика на Върховния касационен съд – напр. Определение № 688 от 14.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д № 692/2009 г. на ІІІ ГО, ГК; Определение № 244 от 12.05.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 180/2010 г. на ІІІ ГО, ГК; Определение № 194 от 08.03.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 772/2009 г. на ІІ ТО, ТК и Определение № 335 от 27.06.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 311/2012 г., I ГО, ГК.

Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта /в актуалната редакция към момента на издаването на процесната заповед за изпълнение/, който не може да бъде продължаван, като с изтичането му длъжникът вече няма възможност да оспорва заповедта и заповедта за изпълнение се стабилизира. Нейното атакуване може да се извърши само при условията на чл. 424 ГПК, като в исковата молба следва да се посочи наличието на новооткрити обстоятелства или нови факти, които са от съществено значение и които не са могли да бъдат известни до изтичането на срока за възражение. Вземанията по заповедта за изпълнение могат да бъдат оспорени и по реда на чл. 439 ГПК, но само въз основа на твърдения за факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая на заповедното производство – факти, настъпили след изтичане на срока за възражение и стабилизиране на заповедта за изпълнение. В този смисъл, възражението за изтекъл давностен срок преди изтичане на двуседмичния срок по чл. 414 ГПК е преклудирано, ако не е направено в рамките на заповедното производство, като е недопустимо същото да се разглежда като основание на предявен впоследствие отрицателен установителен иск за недължимост на 3 вземанията. Следователно, за основателността на претенцията в настоящото производство следва да се установи дали след влизане в сила на заповедта за изпълнение (с изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК) е изтекъл изискуемият давностен срок за вземането, без да са настъпили обстоятелства, водещи до неговото спиране или прекъсване.

Както се посочи по-горе, не се доказа в производството по делото датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, поради което съдът приема като такава датата на издаване на изпълнителния лист – 04.06.2015 г., доколкото към тази дата заповедта за изпълнение със сигурност е била влязла в сила /което обстоятелство е удостоверено и в изпълнителния лист/.

Съгласно разпоредбата на чл. 110 ГПК, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В случая издадената заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист са за парично задължение за заплащане на потребена вода и лихва за забава. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, "понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б.

"в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.". Следователно, еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем. Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност – задълженията на потребителите на предоставяните от топлопреносното предприятие стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Съгл. чл. 117, ал. 2 ЗЗД обаче, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.