Определение № 83 от 18.01.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 83 гр. Стара Загора, 18.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20245500500018 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по частна жалба от „П.и.б.“ АД чрез процесуалния й представител юриск. П.С.Х. срещу определение № 2750 от 11.12.2023 г., постановено по гр.д. № 2896/2023 г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което банката е осъдена да заплати на РС Казанлък сумата от 5 лв. за държавна такса за възпроизвеждане на електронни изявления.

Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Счита, че не дължи държавна такса за възпроизвеждане на електронни изявления, тъй като по силата на чл.102з, ал.3 ГПК дължимостта на такава такса произтича от наличието на задължение на съда да изпрати електронното заявление и неговите приложения на другата страна в производството, което и налага тяхното възпроизвеждане. Но ако електронното изявление не подлежи на изпращане от съда на другата страна в производството, то липсва правно основание за дължимост на държавната такса по чл.102з ГПК. В случая, тъй като производството било заповедно, заявлението и приложенията не се връчвали на длъжника, поради което за заповедния съд няма задължение да възпроизвежда електронното изявление.

Частната жалба е основателна.

Производството по ч.гр.д. № 2896/2023 г. по описа на РС – Казанлък е образувано по заявление на „П.и.б.“ АД по чл.417 ГПК срещу А. С. А. от гр.

Казанлък за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ – извлечение от счетоводните книги на банката. Процесуалното действие е извършено в електронна форма. Първоинстанционният съд е издал заповед за незабавно изпълнение № 1719 от 11.12.2023 г. С обжалваното определение е осъдил заявителят да заплати по сметка на съда сумата от 5 лв. за въпроизвеждане на електронни изявления – 50 страници. За да пиеме, че заявителят дължи държавна такса за възпроизвеждане, съдът се е позовал на чл.102з ГПК.

1

Определението е неправилно.

Съгласно чл.102е ГПК всички процесуални действия на страните може да се извършват в електронна форма, освен ако поради естеството им това е невъзможно или по силата на закон е предвидено извършването им по друг начин. В случая частният жалбоподател е поискал издаването на заповед за незабавно изпълнение в електронна форма. Съгласно чл.410, ал.2 ГПК заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2. В тази норма липсва препращане и към т.3 на чл.128 ГПК, тъй като преписи от заявлението и приложенията към него не се изпращат на длъжника. Към този момент производството се развива като едностранно.

Съгласно чл.102з, ал.3 ГПК, тъй като към електронните изявления преписи за страните не се представят, за възпроизвеждането им страната, извършила действието в електронна форма, заплаща предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл. 73, ал. 3, освен в случаите по чл.

83. Съдът възпроизвежда изявленията и приложенията към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител и след заверка от служител на съда ги изпраща на участниците в производството, които не са заявили, че желаят да получават електронни изявления от съда или не са задължени да получават такива. В случая обаче, както е посочено по-горе, преписи от изявлението не се изпращат на другата страна. Затова то не се и възпроизвежда от съда за такава цел. Видно е, че по ч.гр.д. № 2896/2023 г. на РС Казанлък, се иска държавна такса за 50 страници, т.е. това съставлява възпроизвеждане на самото заявление и приложенията към него, които са образувани в хартиената папка. За такова възпроизвеждане страната не е задължена за държавна такса.

С оглед на тези съображения съдът намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Искането за присъждане на разноски от въззивния съд е неоснователно. Разноските за едностранно протичащите производства, каквото е процесното, са също присъдими, но те са предпоставени от функционалната обвързаност на произнасянето по тези производства от изхода на правния спор. В този смисъл са указанията, дадени в ТР № 6/06.11.2013 г., т.5, които макар конкретно да се отнасят до отговорността за разноски в обезпечителното производство, имат принципно значение за постановяваните и подлежащи на обжалване определения и разпореждания на съда, с които не се слага край на делото. Изключение от това правило съставляват само определенията за прекратяване на делото, тъй като с тях по смисъла на чл.81 ГПК приключва производството в съответната инстанция. Затова по смисъла на този текст (чл.81 ГПК) акт, с който приключва делото в съответната инстанция, е съдебният акт, с който се решава спорът по същество или се прекратява производството по начин, изключващ последващата му висящност пред нея по повод на същия правен спор (О-511-2016, ІІ т.о.). В случая постановеното от въззивния съд определение няма характер на приключващо производството, респ. на съдебен акт по чл.81 ГПК и по тази причина с него не се присъждат разноски. За тях ще се произнесе съдът, който се произнася 2 с акта, с който приключва делото в съответната инстанция - в решението по чл.422 ГПК в зависимост от изхода на спора или в заповедното производство, ако длъжникът не възрази по реда на чл.414 ГПК.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2750 от 11.12.2023 г., постановено по ч.гр.д.

№ 2896/23 г. по описа на Районен съд – Казанлък

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3