Определение № 2126 от 19.09.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2126 гр. Пловдив, 16.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20225300502233 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. чл.410 и чл.411, ал.2, т.1 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, чрез пълномощника му Р.И., срещу разпореждане №18001/02.08.2022 г., постановено по ч.гр.д. №4568/22 г. на Районен съд Пловдив, ХХI граждански състав, с което се отхвърля изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от жалбоподателя против В.Ч..

Жалбоподателят твърди, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен, тъй като дължимата държавна такса в размер на 35.37 лв. е внесена, не се дължи сумата от още 0.10 лв. Иска се отмяна на атакуваното разпореждане и връщане на делото за произнасяне по подаденото заявление.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес – заявител в производството пред първата инстанция, срещу подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт. Внесена е и необходимата държавна такса.

1

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение, като е приел, че заявлението е нередовно – не е внесена в пълния размер дължимата държавна такса, като, въпреки дадените от съда указания, страната не е отстранила нередовностите.

Атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно.

Производството пред първата инстанция е образувано по заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжниците В.Ч. и Н.К. за няколко суми в общ размер на 1768.44 лв. Дължимата държавна такса в този случай е в размер на 35.37 лв., което не се оспорва от частния жалбоподател. Според приложеното преводно нареждане (л.22 от първоинстанционното дело), внесената сума обаче е 35.27 лв.

С разпореждане №7539/01.04.2022 г. съдът е констатирал нередовности, включително и, че се дължи допълнително още 0.10 лв. държавна такса до пълния размер от 25.37 лв., и е указал на заявителя, че следва в тридневен срок от съобщението да ги отстрани.

С молба от 27.06.22 г. (постъпила в съда на 28.06.22 г. – л.28) част от дадените указания са изпълнени. Страната е възразила, че заплатените такси са в размер на 35.37 лв., указанието за довнасяне на такса е прекомерно.

Ако обаче съдът прецени, че действително следва да се извърши доплащане, е поискано да бъде даден нов срок за изпълнение.

С разпореждане №15254/03.07.22 г. съдията докладчик отново е указал, че са внесени 35.27 лв., а дължимата държавна такса е в размер на 35.37 лв., като следва да се внесе още 0.10 лв. държавна такса, както и, че при неизпълнение заявлението ще бъде отхвърлено. Съобщение за връчване на препис от разпореждането е получено от страната на 13.07.2022 г., но не са предприети каквито и да е действия за отстраняване на констатираната нередовност. Това е мотивирало първоинстанционния съд с атакуваното разпореждане №18001/02.08.2022 г. да отхвърли заявлението, без да го разглежда по същество.

Разпореждането е правилно и законосъобразно. На страната са 2 дадени указания, че дължимата държавна такса (размерът на която не се оспорва от частния жалбоподател) не е внесена изцяло. Въпреки това, независимо от дадените указания, включително и в съответствие с искането на страната, същата е неглижирала задължението си. Доказателства за внасяне на дължимата държавна такса в дадения от съда срок не са приложени и към частната жалба. Нещо повече – отново се твърди, че е внесена държавна такса в размер на 35.37 лв., независимо от наличните по делото доказателства, че са внесени 35.27 лв. Правилно в този случай съдът е изпълнил задълженията си в съответствие с чл.411, ал.2, т.1 от ГПК и е отказал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.

Съдебният акт като правилен и законосъобразен следва да се потвърди.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №18001/02.08.2022 г., постановено по ч.гр.д. №4568/22 г. на Районен съд Пловдив, ХХI граждански състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3