Решение № 94 от 08.05.2019, Окръжен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

№ град Разград, 08.05.2019 година

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на 08.04.2019 г. в състав:

Председател: Рая Йончева

Членове: Атанас Х.

Ангел Ташев при секретаря С.Л. разгледа докладваното от съдия Атанас Х. въззивно гражданско дело № 28 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 191 от 26.11.2018 г. по гр.д № 258/2018 г. по описа на РС - Кубрат, съдът е постановил следното:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.А.К., ЕГН ********** ***, срещу А.С.М., ЕГН **********, пост. адрес ***, и Д.А.С., ЕГН **********, с надлежно удостоверен със справка от 28.08.2018 г. рег. пост./ наст. адрес в гр. Кубрат, обл. Разград, ул. „Осми март“ № 1Б, вх. А, ет. 2, ап. 4, чрез назначения му особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, адв. М.Х.,***, иск за отмяна на сключения с Нотариален акт № 14, том 9, рег. № 9252, нот.дело № 844/2006 год. на Нотариус С.Садък, вписан в СВ при РС – гр.Кубрат с вх.рег.№ 2951/02.11.2006 год., Акт № 8, том ІХ, дело № 1785, парт.кн.стр.16800, на 02.11.2006 год. договор за дарение на недвижим имот - урегулиран поземлен имот, находящ се в село Севар, общ. Кубратска, на ул.

„Цар Симеон“ № 66, ведно с застроените в него жилищна сграда, гараж и стопанска постройка, за собствената на дарителката ½ ид. част от правото на собственост, като неоснователен и недоказан.

Недоволен от това решение останаля жалбоподателката И.А.К., която чрез пълномощника си адвокат Митко Йовчев от АК – Разград го обжалва. Жалбоподателката се позовава на необоснованост и незаконосъобразност.

Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени исковите му претенции. Излага подробни съображения. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, жалбоподателката не се явява. Явява се пълномощникът й адвокат Митко Йовчев от АК – Разград, който поддържа жалбата и излага подробни съображения.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна – А.С.М., депозира отговор на жалбата. Намира жалбата за допустима, но неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага подробни съображения. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззиваемата страна А.С.М. се явява лично, заедно с пълномощника си адвокат Нермин Енвер от АК – Разград. Поддържат отговора на жалбата и излагат допълнителни съображения за неоснователността на жалбата. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна – Д.А.С., чрез особения си представител адвокат М.Х. ***, депозира отговор на жалбата. Намира жалбата за допустима, но неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага подробни съображения. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззиваемата страна Д.А.С. се явява особения му представител адвокат М.Х. ***. Същият поддържа отговора на отговора на жалбата и излага допълнителни съображения за неоснователността на жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед изискванията на чл. 267 - 273 ГПК и като съобрази доводите, наведени от страните, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна при наличие на правен интерес от обжалване, против подлежащ на обжалване съдебен акт, по отношение на същата са налице останалите особени изисквания на закона, поради което съдът приема,че същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Предявен е иск с правно основание чл. 227, ал.1 б."в" ЗЗД.

В исковата си молба против ответниците А.С.М. и Д.А.С. ищцата И.А.К. е твърдяла, че тя, заедно със съпруга си Х. И. К., починал преди завеждане на делото, са дарили на дъщеря си З. Х. М. собствеността върху недвижим - имот поземлен имот с предназначение дворно място, заедно с построените в същото дворно място постройки, притежавани от дарителите в СИО.

Надарената

Ищцата е подържала, че след смъртта на съпруга й Х. И. К., била изгонена от процесния имот от надарената им дъщеря З. Х.

М.. Последната отказвала да дава и минимална издръжка на ищцата, въпреки че ищцата била болна и възрастна жена, съгласно чл. 140 СК. След смъртта на надарената З. Х. М. на 10.06.2011г. /л.77-79/, ответниците А.М. и Д.С. като нейни наследници /съответно съпруг и син/ също не давали издръжка от която ищцата се нуждаела. Сочи, че издръжката от която има нужда е от поне 200 лв. месечно. /л. 3, 9-10,24,32 РС/.

Поради изложеното е претендирала съдът да постанови решение, с което на осн. чл. 227, ал.1 б."в" ЗЗД да отмени до размер на 1/2 ид.ч. договорите за дарение на следния недвижим имот: поземлен имот с предназначение дворно място с площ съгласно нотариален акт от 730 кв.м., с неуредени регулационни отношения, а съгласно скица с площ от 980 кв.м., находящ се в строителните граници на село Севар, община Кубрат, обл. Разград на ул. Цар Симеон № 66, съставляващ по плана на село Севар, одобрен със Заповед № 140/1987г. имот № ІV-556 от кв.53 при граници: ул. Цар Симеон, поземлен имот ІІІ-553, поземлен имот ХVІ-555, поземлен имот ХХІ-557, заедно с построените в същото дворно място жилищна сграда с РЗП от 60 кв.м., гараж с РЗП от 24 кв.м. и застроен обем от 63 куб.м. и стопанска постройка с РЗП от 52 кв.м., обективиран в Нотариален акт № 14, том 9, рег. № 9252, нот. дело № 844/2006 год. на Нотариус Сейхан Садък, с район на действие РС – Кубрат, вписан в СВ при РС – гр.Кубрат с вх.рег.№ 2951/02.11.2006 год., Акт № 8, том ІХ, дело № 1785, парт. кн. стр. 16800, на 02.11.2006 год.

Ответникът А.С.М., в отговор на исковата молба оспорва изцяло иска по основание и моли за отхвърлянето му. Твърди, че процесния недвижим имот е дарен приживе на съпругата му З. Х. М., поч. на 11.06.2011 г.; до смъртта й дарителката – нейна майка, не е искала издръжка от нея, като дарена, под каквато и да било форма, поради което такава не е определяна и не е присъждана, поради това той, като наследник на дарената, не дължи издръжка на дарителката, тъй като няма морално задължение към нея за признателност за дарението. Претендира направените разноски пред въззивната инстанция.

Ответникът Д.А.С., чрез назначения му особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, адв. М.Х.,***, е дал писмен отговор в срок, с които заявява становище за неоснователност на исковата претенция - като наследник на дарената не дължи издръжка на дарителката, тъй като към момента на откриването на наследството й, тя не е имала правно задължение да дава издръжка на дарителите, поради което и след нейната смърт наследниците й не са придобили такова правно задължение.

Затова моли съда да постанови решение,с което да отхвърли изцяло като неоснователен предявения иск.

След анализ на събраните доказателства, съд прие за установено следното:

С Нотариален акт № 14, том 9, рег. № 9252, нот.дело №

844/2006 год. на Нотариус С.Садък, вписан в СВ при РС – гр.Кубрат с вх.рег.№ 2951/02.11.2006 год., Акт № 8, том ІХ, дело № 1785, парт.кн.стр.16800, на 02.11.2006 год., ищцата И.К., съвместно със съпруга си – Х. К., дарили на дъщеря си З. Х. М., следния недвижим имот: поземлен имот с предназначение дворно място с площ съгласно нотариален акт от 730 кв.м., с неуредени регулационни отношения, а съгласно скица с площ от 980 кв.м., находящ се в строителните граници на село Севар, община Кубрат, обл. Разград на ул. Цар Симеон № 66, съставляващ по плана на село Севар, одобрен със Заповед № 140/1987г. имот № ІV-556 от кв.53 при граници: ул. Цар Симеон, поземлен имот ІІІ-553, поземлен имот ХVІ-555, поземлен имот ХХІ-557, заедно с построените в същото дворно място жилищна сграда с РЗП от 60 кв.м., гараж с РЗП от 24 кв.м. и застроен обем от 63 куб.м. и стопанска постройка с РЗП от 52 кв.м. /л.9-10 РС/.

Дарената З. Х. М. е починала на 10.06.2011г., за което е издаден акт за смърт № 925/ 11.06.2011г. на Община Варна /л.77 РС/. Видно от удостоверение за наследници с № 2030/ 08.11.2018г. на Община – Кубрат, и е оставила за свои законни наследници А.С.М. – преживял я съпруг, В.А. С. – дъщеря, и синовете й Зафер А.М. и Д.А.С. /л. 78-79 РС/.

Не се спори между страните, че с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 15, том ІІ, рег. № 01164, дело № 124/2012г. на Нотариус С. Садък, вписан в СВ при РС гр. Кубрат с вх. рег. № 641/09.03.2012г., Акт № 167, том 2, дело № 376/2012г., В.А.С. и З. А.М., продали своите идеални части от дарения имот на Зафер А.М. и Д.А.С. /л.6 РС/.

От представеното по делото удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/ 11.07.2018 г. на Община – Кубрат се установява, че недвижимият имот, предмет на дарението е деклариран като съсобствен между ответниците А.С.М. и Д.А.С., при равни права – по ½ ид. част /л. 36 РС/.

Ищцата не е представила доказателства за нуждата и от издръжка. Не е представила и доказателства за доказване на обстоятелството, че е искала издръжка от надарената, приживе – до 10.06.2011г.

При правилно установена фактическа обстановка решаващият съд е приел, че предявения иск е недоказан по основание, поради което е отхвърлил същия. Първоинстанционният съд е приел за недоказано, че дарителката е изпаднала в трайна нужда от издръжка, както и че е поискала издръжка от надарената своя дъщеря приживе, когато моралното задължение за даване на издръжка се е трансформирало в правно такова.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК за валидност и допустимост на обжалваното решение съдът не констатира пороци на същото.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Изводите на първоинстанционния съд кореспондират на събраните доказателства, поради което решението изцяло следва да бъде потвърдено, като на осн.чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Несъстоятелен е подържаният във въззивната жалба довод за необоснованост на атакуваното решение - обратно, същото е напълно съобразено със събраните по делото доказателства, както и с практика на ВКС.

С установяването по несъмнен начин единствено на факта на дарение, изходящо от ищцата и прието от наследодателката на ответниците; и липсата на доказване на останалите факти и обстоятелства - изпадане на дарителя в трайна нужда от издръжка; поискването на издръжка от надарената и на последно място – пълният й и категоричен отказ да даде на дарителя издръжка, не се покрива хипотезиса на нормата на чл.227, ал.1, б. “в” ЗЗД, в следствие на което ищца не може да претендира отмяна на направеното в полза на наследодателката на ответниците дарение.

Договорът за дарение е безвъзмезден, но при определени обстоятелства, възникнали за ищеца – дарител, след сключването на договора за дарение - нуждата от издръжка и потърсената помощ от надарената, законът предвижда задължение за надарената да окаже исканата помощ. Неизпълнението на това задължение разпоредбата на чл.227, ал.1, б. “в” ЗЗД санкционира с отмяна на дарението, тъй като то е израз на непризнателност от страна на дарената. В настоящия случай ищцата не установи да е изпаднал в нужда и да е поискала издръжка от надарената приживе, когато моралното задължение за даване на издръжка се е трансформирало в правно такова.

Съгласно трайно установената съдебна практика, намерила израз в постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на ВКС - решение № 894 от 19.02.10 г. по гр. дело № 3132/08 г. на I г. о.; решение № 1031 от 30.12.09 г. по гр. дело № 4849/08 г. на I г. о.; решение № 96 от 5.04.11 г. по гр. д. № 352/10 г. на IV г. о.; решение № 201 от 28.06.11 г. по гр. д. № 909/10 г. на III г. о., наследниците на надарения дължат издръжка на дарителя по договора за дарение само ако последният е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от надарения приживе, когато моралното задължение за даване на издръжка се е трансформирало в правно такова. Докато дарителят не поиска издръжка от надарения, независимо от обективната му трайна нужда от такава, задължението на надарения си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция. Неизпълнението на трансформираното задължение е предмет на иска по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД за отмяна на дарението като правна последица при основателността му. Със смъртта на надарения наследниците му встъпват само в правните му задължения. Следователно, наследниците на надарения дължат издръжка на дарителя само в случай, че той е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от надарения преди неговата смърт. Ако издръжката е поискана от наследниците на надарения след неговата смърт, както е в процесния случай, не може да се счете, че недаването на такава е проява на непризнателност, защото те нямат моралното задължение да са признателни на дарителя за дарението, направено на техния праводател, а към момента на откриване на наследството праводателят им не е имал правното задължение да дава издръжка на дарителя, за да може трансформираното задължение да е преминало към тях.

Разпечатката съдържа 41 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d2f17336-6e11-46c5-a601-fbbdccf61aaa