Решение № 447 от 19.10.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. София, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Хр. Родопски

Членове:

Катерина В. Ненова

Николай Св. Василев като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Въззивно гражданско дело № 20261800500636 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 278 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 4 63, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника И. Ц. Й. и жалба на длъжника „Виго Бийч“ ЕООД – в ликвидация срещу протокол за разпределение по чл.

495 от ГПК от 22.12.2025 г. по изп. дело № 20229270400735 по описа на ЧСИ Стоян Лазаров.

В жалбите се излагат оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.

Жалбоподателите считат, че вземанията за такси към ЧСИ и за данъци не са били правилно определени.

Препис от жалбата е връчена на взискателя по изп. дело.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение срещу жалбите от взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД, в което жалбите са оспорени и са изложени доводи за тяхната неоснователност.

Постъпило е и становище на ЧСИ Стоян Лазаров, според който жалбите са неоснователни. Като доводи за това са изтъкнати, че разпределението е извършено законосъобразно и според задължителната практика на ВКС.

Софийски окръжен съд, като взе предвид подадената жалба и съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

При служебна проверка за допустимост на жалбите настоящият съдебен 1 състав намира, че същите са допустими като подадени срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ /чл. 463, ал. 1 от ГПК/ от страна по делото, която има интерес от обжалването, и са подадени в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК.

При служебната проверка за редовност на жалбите се установява, че същите отговарят на изискванията на чл. 436, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл.

260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

Съгласно чл. 437, ал. 3 от ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореният акт на съдебния изпълнител е валиден и допустим.

По съществото на спора

От материалите по изпълнителното дело се установява следното:

Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 11.04.2018 г. в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД по ч. гр. д. № 22545/2018 г. по описа на Софийски районен съд, срещу длъжниците „АиЛ Корпорация“ ООД, „Виго Бийч“ ЕООД и И. Ц. Й. за сумата от 952 695,5 евро – главница по договор за банков кредит № 00КР-АА2978/30.05.2007 г, както и 37316,21 лева – разноски по делото.

В хода на изпълнителното производство са извършени множество изпълнителни действия, като за настоящето производство е от значение проведена публична продан в периода 15.09.2025 г. до 15.10.2025 г. на недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ студио 21, собственост на ипотекарните длъжници Л. Г. В. и А.

Л. В. и Т. Л. В..

С протокол от 16.10.2025 г. за купувач е обявен взискателят „Първа инвестиционна банка“ АД, предложил цена 174 240,00 лв., равняваща се на 89 108,26 евро.

На 22.12.2025 г. съдебният изпълнител е изготвил разпределение на сумата от публичната продан.

Съгласно чл. 460 ГПК, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между останалите вземания по съразмерност.

В случая оплакванията на жалбоподателите са насочени срещу три елемента на разпределението: таксите по изпълнението, местните данъци и публичните вземания на НАП.

1. Относно таксите и разноските по изпълнението

По делото се установява, че в полза на взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД са признати авансово внесени и необходими разноски в размер на 1 892,00 лв., равняващи се на 967,37 евро, от които:

- 1 089,00 лв. / 556,80 евро – такса за опис на имота;

- 803,00 лв. / 410,57 евро – такси по т. 4, т. 5, т. 13 и т. 31 от ТТРЗЧСИ, 2 свързани с проданта и предявяването на разпределението.

В полза на ЧСИ е начислена и пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 4 350,29 лв., равняващи се на 2 224,30 евро, изчислена върху частичното удовлетворяване на вземането.

Тези суми са включени в разпределението като разноски по осъществения изпълнителен способ спрямо конкретния продаден имот. Това съответства на принципа на чл. 460 от ГПК, че преди съразмерното разпределение следва да бъдат отделени сумите за предпочитателно удовлетворяване. Съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД ползват се с право на предпочтително удовлетворение първи по ред вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение.

Съгласно т. 6 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВСК не всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. С такова право се ползват и в първия ред на специалните привилегии се включват разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят. В този ред може да бъдат включени и разноските на първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат. В тази насока са и разясненията в практиката на ВКС, че при разпределение след публична продан с предпочитание се удовлетворяват необходимите разноски по осъществяването на изпълнителния способ, от който е постъпила сумата. Това разбиране е последователно застъпено и в съдебната практика относно съдържанието на разпределението и мястото на разноските в него, включително решение № 268 от 15.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2854/2023 г., III г. о., ГК.

Жалбоподателите не сочат конкретна аритметична грешка, нито конкретно нарушение при начисляването на отделните такси. Оплакванията са бланкетни. При проверката по делото съдът не установява таксите да са включени извън относимите към реализирания изпълнителен способ разноски или в размер, несъответстващ на изпълнителните действия.

Ето защо възражението срещу таксите е неоснователно.

2. Относно вземанията за местни данъци и такси за имота:

По изпълнителното дело е постъпило съобщение от Община Самоков, че за процесния имот, предмет на публичната продан няма дължими местни данъци и такса битови отпадъци към релевантния момент.

Следователно съдебният изпълнител правилно не е отделил сума за удовлетворяване на такива вземания в разпределението. Не може да се приеме за порок на разпределението липсата на сума за несъществуващо или неудостоверено задължение. Напротив, разпределението следва да отразява само съществуващите и установени по делото вземания. Следователно и в тази част жалбата е неоснователна.

3. Относно вземанията на НАП

От данните по делото се установява, че НАП е конституирана като присъединен взискател по удостоверения по чл. 191 ДОПК за публични 3 вземания срещу длъжниците по делото.

Това обаче не означава, че при всяко разпределение следва непременно да бъде отделяна сума в полза на НАП. Въпросът зависи от реда на привилегиите и от наличната сума след удовлетворяване на предхождащите по ред вземания.

В случая вземането на основния взискател „Първа инвестиционна банка“ АД е обезпечено с първа по ред договорна ипотека върху имота. По правилата на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД ипотекарният кредитор се удовлетворява предпочтително от цената на ипотекирания имот преди държавните публични вземания, които не попадат сред по-предните по ред привилегии. След отделянето на разноските по изпълнението и при липса на дължими местни данъци за имота, сумата е насочена към частично удовлетворяване на обезпечения с ипотека взискател.

Следователно, ако събраната цена не достига за удовлетворяване на ипотекарния кредитор, за НАП не остава разпределяем остатък. Това е в пълно съответствие с чл. 460 от ГПК, който изисква първо да се отделят сумите за предпочитателно удовлетворяване, а едва остатъкът да се разпредели между останалите вземания.

Следователно липсата на разпределена сума за НАП не е порок, а правна последица от недостатъчността на постъплението и от реда на привилегиите.

При разглеждане на жалбата съдът следва да провери въз основа на данните по изпълнителното дело законосъобразността на разпределението, каквото е изискването на чл. 437, ал. 3 от ГПК. Настоящият състав извърши такава проверка и не установи нарушение на закона при определяне:

- на кръга от участващите в разпределението вземания;

- на реда за удовлетворяването им;

- на сумите, полагащи се за пълно или частично погасяване.

В този смисъл е и практиката на ВКС, че разпределението е актът, с който съдебният изпълнител определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, в какъв ред и в какъв размер, а съдът по реда на чл. 463 от ГПК упражнява контрол именно върху тези въпроси – вж. определение № 196 от 25.04.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 656/2018 г., I т. о., ТК.

От изложеното следва, че процесното разпределение е извършено при правилно приложение на закона. Таксите са включени в установения размер, местни данъци за имота не са били дължими, а вземанията на НАП не са получили сума поради изчерпване на постъплението от по-предни по ред привилегировани вземания. Ето защо жалбите следва да бъдат оставени без уважение.

По разноските:

В това производство разноски не следва да се присъждат служебно, доколкото липсват надлежно заявени и доказани такива.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,

4

РЕШИ: