Определение № 1142 от 11.05.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1002/2023
- Вид
- Определение № 1142
- Подписан
- 11.05.2023
- В сила
- 11.05.2023
- Състав
- Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева
Цитирани разпоредби
- чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал.2, т.20 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33а · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1142 гр. Пловдив, 11.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светлана Ив. Изева
Членове:
Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20235300501002 по описа за 2023 година Производството е по реда на 274 във вр. с 410 във вр. с чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК /нова, ДВ бр. 100 от 2019 г., в сила от 24.12.2019 г./.
Постъпила е частна жалба от “ЮтеКредит България” ЕООД, ЕИК 205559807 със седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Черковна” № 38, офис 4, чрез юрк.Л.Х., против Разпореждане № 352/22.02.2023г., изд. от Районен съд – Асеновград, II гр.с., по ч.гр.д.№ 351/2023г., с което е отхвърлено заявлението против У. И. Ш., ЕГН ********** от гр.
......................................................................., в частта му, с която се претендира присъждане от 297 лв. - такса за разглеждане на кредит № 96951 от 20.05.2022 г., начислена на 20.05.2022 г., на основание т. 3 от ОУ на “ЮтеКредит България” ЕООД, и сумата от 301 лв. - такса, начислена на основание чл. 5.5 от ОУ на “ЮтеКредит България” ЕООД, дължими по договор за потребителски паричен кредит № 96951 от 20.05.2022 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови издаването на заповед по чл.410 от ГПК и за тези суми.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да 1 бъде разгледана.
Районният съд посочва, че е налице обоснована вероятност описаните размери, преценени с другите компоненти съставляващи годишния процент на разходите по кредита, да превишават максималния му размер съгласно методиката уредена в чл. 33а във връзка с чл. 19 от ЗПК, което прави клаузите, въз основа на които се претендират, неравноправни в хипотезата на чл. 143, ал.2, т.20 от ЗЗП.
С частната жалба на „ЮтеКредит България“ЕООД се оспорват направените правни изводи.
Окръжен съд -Пловдив, V гр.с., намира, че частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК /нова, ДВ бр. 100 от 2019 г., в сила от 24.12.2019 г./ издава се заповед за изпълнение, освен ако искането се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Разпоредбите на чл. 10а от Закона за потребителския кредит (ЗКП) дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора, но не и за предоставяне на заемната сума. С тези допълнителни плащания за сумите 297 лв. и 301 лв. се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата, таксата и възнаградителната лихва. Налага извод, че е налице обоснована вероятност това искане да се основава на неравноправна клауза, с която реално се заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, на осн. чл.143 от ЗЗП.
Разпореждането в обжалваната част се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
2
Потвърждава Разпореждане № 352/22.02.2023г., изд. от Районен съд – Асеновград, II гр.с., по ч.гр.д.№ 351/2023г., с което е отхвърлено заявлението против
У.
И.
Ш.,
ЕГН
********** от гр.
......................................................................., в частта му, с която се претендира присъждане от 297 лв. - такса за разглеждане на кредит № 96951 от 20.05.2022 г., начислена на 20.05.2022 г., на основание т. 3 от ОУ на “ЮтеКредит България” ЕООД, и сумата от 301 лв. - такса, начислена на основание чл. 5.5 от ОУ на “ЮтеКредит България” ЕООД, дължими по договор за потребителски паричен кредит № 96951 от 20.05.2022 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3