Присъда № 164 от 28.09.2023, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 164/28.09.2023 г. по НОХД № 3431/2023 г. по описа на РСБургас Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу: Р. К. Б. с ЕГН: ********** за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 28 от НК и Д. И. М. с ЕГН: ********** за извършено престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3, предл. второ, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Пред съда производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимите Б. и М. признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласиха да не се събират доказателства за тези факти.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства, подкрепени от направените от подсъдимите самопризнания. Счита, че след редукцията по чл. 58а НК спрямо двамата подсъдими следва да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което да се изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим за Б. и при първоначален „общ“ режим за М..

Счита, че сторените в производството разноски следва да се възложат по равно в тежест на подсъдимите, а вещественото доказателство следва да се унищожи.

Служебният защитник на подсъдимата Р. Б. – адв. Н. – БАК също счита, че деянието и неговото авторство са доказани по несъмнен начин. Счита, че Б. не следва да носи отговорност за квалифициращото обстоятелство по т. 3 на чл. 195, както и че справедливо наказание би било „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца.

Служебният защитник на подсъдимия Д. М. - адв. * – БАК напълно се присъединява към становището на прокурора, като счита, че наказанието следва да се определи на една година „Лишаване от свобода“ след което да се редуцира по реда на чл. 58а НК.

Подсъдимите Б. и М. заявяват, че няма какво да кажат, като в предоставената от съда възможност за последна дума и двамата заявяват, че няма какво да допълнят.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата Р. К. Б. с ЕГН: ****************************

До датата на инкриминираното деяние Б. е била осъждана седем пъти, като последното осъждане е по НОХД № 4063/2021 год. на Районен съд – Бургас, в сила от 09.11.2021 г., с което за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК й било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца. Това наказание било изтърпяно от подсъдимата на 09.02.2022 год.

Подсъдимият Д. И. М. с ЕГН: ********** е роден на * г. в гр. ***.

************************

До датата на инкриминираното деяние М. е бил осъждан общо четири пъти, като по НОХД 372/2023 год. по описа на Районен съд – Бургас, в сила от 07.04.2023 год., за 1 извършено на 25.05.2022 г. престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, чието изпълнение било отложено за срок от три години. Същевременно по НОХД № 3080/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, в сила от 13.09.2022 г. за извършено на 16.07.2022 г. престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от дванадесет месеца, чието изпълнение било отложено за срок от три години.

На 18.07.2023 год. подсъдимите Б. и М. обикаляли покрай контейнерите за отпадъци в ж.к. „Изгрев“, гр. Бургас. В близост до бл. 20 в комплекса забелязали складово помещение.

Същото се намирало на партера на втори вход и се ползвало под наем от пострадалото лице – св. Е. Г. Г.. Там той съхранявал различни вещи, включително и материали във връзка с работата му като електротехник. На 17.07.2023 год. около 20.30 ч. Е. Г. заключил входната врата е се прибрал в дома си.

Виждайки складовото помещение на партера на жилищния блок, двамата подсъдими взели решение да проникнат вътре. Подс. М. ударил стъклото на вратата с парче желязо, след което продължил да го удря с крак. Получил се отвор, през който успял да влезе във вътрешността на помещението, където видял множество кабели. Подсъдимият М. напълнил един чувал с различни по вид кабели, след което го падал на подсъдимата Б.. Тя го изнесла навън и го оставила в близост до едни храсти. Подс. М. се върнал, за да напълни още един чувал с различни по вид кабели. В чувалите подс. М. поставил намиращите се в помещението следните кабели: кабел тип ПВВМ 3x1.5 - 60 метра, на стойност 114,00 лв. /сто и четиринадесет лева/, кабел тип ПВВМ 3x2.5 - 80 метра, на стойност 240.00 лв. /двеста и четиридесет лева/, кабел тип СВТ 5x6 - 50 метра, на стойност 517,50 лв. /петстотин и седемнадесет лева и петдесет ст./ кабел тип СВТ - 3x2.5 - 70 метра, на стойност 191.80 лв.

/сто деветдесет и един метра и осемдесет ст /, жило за гръмоотвод изолирано – 50 метра, на стойност 180.00 /сто и осемдесет лева/, кабел тип ШКПЛ H05RR-F 5x4 – 100 метра на стойност 1060.00 /хиляда и шестдесет лева / лв., както и отделни парчета от кабели. М. и Б. скрили чувалите в близките храсти.

На следващия ден подс. М. се свързал със св. *, като го помолил да пренесат багаж, обещавайки да му заплати за услугата. Случвало се е преди време св. * да превозва багаж срещу заплащане по молба на М.. На свидетеля му било известно, че М. събира метали почиства мазета, тавани, чували с мазилки и плочи. * и този път се съгласил да му помогне с превоза. С автомобила си „Ситроен“, св. * и подс. М. минали покрай ж.к. „Изгрев“. Спрели в близост до училище „Климент Охридски“, където при тях се качила и подсъдимата Б., като преди това тя, заедно с М., натоварили чувалите в автомобила. След това тримата се придвижили в посока кв. Комлука, в близост до Пристанището. Подс. М. и подс. Б. разтоварили чувалите и св. * видял, че в тях има кабели. Подсъдимите се отдалечили и изгорили изолацията на кабелите. След това св. * ги отвел на пункт за изкупуване на цветни метали „Металс Варна“. Там пристигнали на 19.07.2023 год., около 15.00 часа. Изгорените от изолацията медни кабели били с тегло 46 кг., като служителят на пункта им заплатил 8 лв. за килограм. За транспорта св. * получил от М. сумата от 30 лв., а останалите пари подсъдимите запазили за себе си.

За престъплението било образувано досъдебно производство, в хода на което били назначени съответните експертизи, включително и съдебно-оценителна експертиза, която излязла със заключение, че общата стойност на процесиите вещи е 2303,30 лв.

Двамата подсъдими били привлечени в качеството на обвиняеми, като в последвалите разпити в присъствието на служебни защитници се признали за виновни по повдигнатото обвинение и дали обяснения за случилото се.

По доказателствата:

2

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените от подсъдимите самопризнания, които се подкрепят от събраните в производството доказателствени материали, а именно:

От гласните доказателства: показанията на свидетелите: Е. Г. (л. 41 и л. 121 от ДП);

* (л. 43 от ДП); * (л. 44-45; л. 49-50, л. 51 и л. 55 от ДП); * (л. 47 от ДП); частично от показанията на * (л. 46 от ДП) и от обясненията на подс. Р. Б. (л. 11 от ДП) и подс. Д. М. (л.

30 от ДП).

От писмените доказателства: справки за съдимост (л. 53-56 от съдебното производство); документи за задържане по ЗМВР (л. 15-16 и л. 34-35 от ДП); приемопредавателен протокол (л. 82 от ДП); разписка (л. 132 от ДП) и протокол за доброволно предаване (л. 131 от ДП).

От писмените доказателствени средства: протокол за разпознаване, ведно с фотоалбум (л. 52-54 от ДП); протокол за разпознаване, ведно с фотоалбум (л. 56-58 от ДП); протокол за оглед на местопроизшествие от 18.07.2023 г., ведно с фотоалбум (л. 59-63 от ДП) и протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум (л. 122-125 от ДП).

От експертизите: съдебно оценителна експертиза (л. 73-77 от ДП); съдебно дактилоскопна експертиза (л. 66-70 от ДП); съдебно – биологична „ДНК“ експертиза (л. 136137 от ДП) и съдебно химическа експертиза (л. 143-144 от ДП).

От вещественото доказателство: 1 брой празна прозрачна стъклена бутилка с надпис „Пещерска“ и етикет с цена 4,10.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.

Съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимите, както и показанията на разпитаните свидетели, доколкото намира същите за логични, последователни и взаимносъвразани. Настоящият състав не кредитира само показанията на св. Д* – полицейски служител, и то само в частите, в които той преразказва информация, получена от подсъдимите при т.нар. „оперативна/разузнавателна беседа“. Съдът счита, че независимо от начина, по който са включени в доказателствата по делото, т. нар. „беседи“, проведени от полицейски служители (дори когато са фиксирани на веществени доказателствени средства, получени чрез СРС), по същността си представляват предварително снети обяснения от задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Това е така, защото разпитващите полицаи не са разследващ орган по смисъла на НПК, а разпитваният няма процесуално качество на обвиняем. Проведената „беседа“ не е доказателствено средство за установяване на правно-релевантни факти и има само оперативна стойност за разработване на следствени версии. Задържаното лице няма процесуално качество и поради това нито има пълния обем от права, гарантирани му от чл. 55 НПК, нито разпитващите имат задължения да го информират за правото му да запази мълчание. Поради тази причина оперативната беседа има стойност, равнозначна на саморъчните „обяснения“ на задържания, които правната доктрина и съдебната практика никога не са приемали за доказателствено средство. В този смисъл, освен актуалната практика на ВКС, въплътена в Решение № 247/12.12.2016г. по дело № 895/2016г. на II н.о., е и практиката на ЕСПЧ (делото – „Dimitar Mitev vs. Bulgaria”).

Съдът кредитира и всички приложени по делото писмени доказателства и 3 доказателствени средства, доколкото счита, че те приобщени по предвидения в НПК ред, не са оспорени от страните и кореспондират с останалия доказателствен материал.

Съдът кредитира и заключенията на вещите лица по изготвените експертизи, като ги намира за задълбочени и научно обосновани.

В заключение съдът счита, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на производството, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството в лицето на привлечените към наказателна отговорност лица.

Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата, като счита, че изложените по-горе доводи са достатъчни, предвид диференцирания ред, по който протича производството.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъпленията, за които са предадени на съд, както следва: Р. К. Б. с ЕГН: ********** за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 28 от НК и Д. И. М. с ЕГН: ********** за извършено престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3, предл. второ, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Предвид сходството в деянията от обективна и субективна страна, съдът счита, че няма пречка да изложи в обобщен вид мотивите си, които са приложими към деянията, вменени и на двамата подсъдими.

На първо място от обективна страна подсъдимите са осъществили изпълнителното деяние на кражбата, посредством активни действия – проникна ли са в чужд имот и от там са взели съответните вещи (кабели), след което са се отдалечили и са ги укрили в храстите, а след това са ги транспортирали от там до кв. Комлука. По този начин е налице прекъсване на фактическата власт на собственика и владелеца на вещите, като същевременно е налице установяване на трайна фактическа власт върху тях от страна на подсъдимите. Няма спор, че всички процесни вещи, описани в присъдата, са движими вещи по смисъла на чл. 110, ал.