Решение № 843 от 11.06.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 843 гр. Плевен, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря Румяна Илк. Конова като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20244430105816 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба от „АПС Бета ****“ ЕООД, ЕИК:

****** със седалище и адрес: гр. ****” №81 В, представлявано от управителите П.В. и Х.М. чрез юрк. Е.Ц. - пълномощник на управителите, против Н. О. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.П*****, бл.25, вх.В, ет.6, ап.18.

Твърди, че с Разпореждане по ч.гр.д.№ 4269/2024г. по описа на Районен съд Плевен е уведомен, че срещу заповедта за изпълнение има подадено възражение, поради което в едномесечния срок е предявил исковата молба.

Твърди, че на 15.09.2019г. ответникът Н. О. Й. сключил Договор за потребителски кредит № 356733 със „****“ ООД, по силата на който получил сумата от 300.00 лева, срещу което се съгласил да върне 7 броя вноски в по 84,00 в срок до 15.04.2020г., когато падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.Твърди, че с договора бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.

Ищецът твърди, че приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 356733/15.09.2019г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Твърди, че съгласно чл.10 ал.1 ЗПК договорът трябва да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички 1 негови елементи да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. Твърди, че процесният договор е действителен като сключен според изискванията на чл.10 чл.11 и чл.22 ЗПК.

Ищецът твърди, че съгласно чл.31 ал.3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Твърди, че съгласно чл.33 ал.2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит, „****“ ООД трябвало да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, които да се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит. Ищецът сочи, че договорът е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ и е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Посочва, съгласно чл.6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Твърди, че дори съдът да счете, че договорът не е сключен по електронен път, то следва да приеме, че Договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Твърди, че ответникът Н. О. Й., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

Твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. „****“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1404, бул. „****“ № 81В, ап.3, като вземането срещу длъжника 2 по настоящото производство е индивидуализирано на ред/стр. № 943 от Приложението към договора за цесия. Посочва, че длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и със СМС на посочения от него телефонен номер. Твърди, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Твърди, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. Твърди, че с цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Твърди, че връчването на уведомлението няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента и с оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99 ал.3 ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Моли съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението, връчването на исковата молба. (Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013г., I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014г. по т. д. № 2352/2013г., II т. о., ВКС). Ищецът твърди, че ответникът Н. О. Й., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено. Моли съда да приеме за установено, че ответникът Н. О. Й., ЕГН **********, дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК ****** парично вземане, конкретизирано в предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 4269/2024г., а именно сумата в общ размер от 435.69 лв., формирана както следва:

1) главница в размер на 300 лв.;

2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 50.72 лв. за периода от 15.09.2019г до 15.04.2020г.

3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 84.97 лв. за 3 период от 15.04.2019 - 27.06.2024г.,

4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Ищецът посочва, че претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014г. за просрочени парични задължения и се дължи от Длъжника по силата на чл.2, раздел X „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска

Посочва, че за периода от 13 март 2020г. до 13 юли 2020г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл.6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г.).

В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 435,69 лв., от които главница в размер на 300 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 50,72 лв. за периода от 15.09.2019г до 15.04.2020г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 84,97 лв. за период от 15.04.2019г. 27.06.2024г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендира разноски.

В едномесечния срок е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, с който оспорва предявената искова молба.

Твърди, че не е доказано твърденията за сключен между ответника и **** договор за заем. Оспорва твърденията че ответникът е ползвал електронна поща, липсват доказателства за сключен договор от разстояние. Прави възражение за нищожност на договора поради липса на съгласие. Сочи, че кредиторът не е предоставил информация на потребителя и не е получил съгласие за сключване на договора, а нито общите условия, нито договора носят подпис на ответника. Твърди, че липсват данни за комуникация 4 съобразно изискванията на ЗПФУР. Посочва, че няма данни ответникът да е получил сумата по договора за заем, като липсва разписка в този смисъл.

Твърди, че тъй като не е доказано твърденията, че ответникът е страна по договор за заем със ****, то не е възникнало и частно правоприемство по договора за цесия. Ответникът прави възражение за нищожност на договора за заем поради противоречие с императивните изисквания на ЗПК и ЗПФУР.

Прави възражение за неравноправност на клаузата по т.3.7 от договора поради противоречие с добрите нрави. Навежда доводи, че лихвения процент по кредита в размер на 40,05% противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава три пъти законната лихва. Твърди, че е нищожна и клаузата за неустойка. Навежда доводи, че е нарушена разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК тъй като не е посочено какви компоненти включва ГПР и заобикаля закона като не посочва всички разходи по кредита. Твърди, че посочения по този начин ГПР заблуждава потребителя, поради което моли съда да приеме, че в договора липсва ГПР, към което е приравнено неправилното му посочване. Навежда доводи, че това прави договора недействителен.

Оспорва, че ответникът е получил сумата, тъй като липсва разписка. Прави възражение за първите две вноски, тъй като са погасени по давност. Оспорва Общи условия, договор за кредит и документ за получена от ответника сума.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Не е спорно и се установява от приложеното ч.гр.д.№ 4269/2024г. по описа на РС Плевен, че е издадена Заповед за изпълнение №2452/24.07.2024г, връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.

С разпореждане №11521/03.10.2024г., съдът указал на заявителя, че може да предяви иск за вземанията си. Разпореждането е получено на 09.10.2024г. и в едномесечния срок, на 10.10.2024г. е образувано настоящето производство.

По делото е приложен договор за паричен заем кредирект № 356733/15.09.2019г., от който се установява, че между ответника- като заемател и „****“ ООД-като заемодател, е сключен договор за кредит със следните параметри: предоставен заем от 300 лева, за срок от 7 месеца, при ГПР 47,62 % и фиксиран ГЛП от 40,05%; общ размер на всички плащания350,72 лева, при месечна вноска от 66,14 лева и падеж на последната вноска – 15.04.2020г., по погасителен план. Видно от договора, в погасителния план има включена вноска за неустойка в общ размер на 237,28 лева, разпределена на две вноски в размер на по 73,99 лева и 5 вноски в размер на по 17,86 лева.

5

Представени са и Общите условия към договора, подписани, на всяка страница от страните по договора, съобразно изискванията на чл.11 ал.2 от ЗПК.

По делото се установява сключване на договор за цесия от 13.01.2022г. между ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ като цесионер и „****“ ООД като цедент. Видно от Приложение №1 към него, вземането против ответника е прехвърлено на ищеца. Установява се също, че цедентът е упълномощил цесионера /представено е пълномощно / да уведоми длъжниците за станалата цесия. По делото няма доказателства за връчване на уведомление за станалата цесия на ответника, но съдът приема, че същото е редовно връчено на особеният представителна ответника, с връчването на преписите от исковата молба и приложенията, едно от които е уведомлението.