Решение № 145 от 02.04.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Стара Загора, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветислава Стайкова при участието на секретаря Анна-Венелина Г. Москова като разгледа докладваното от Цветислава Стайкова Административно наказателно дело № 20265530200315 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на *, подадена чрез адв. Д. К. от АК – Стара Загора, срещу Наказателно постановление № 24-2500293/08.12.2025 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция на основание чл.

416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ в размер на 1500 лева за нарушение на чл.

160, ал. 1 от КТ.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения и че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Излагат се съображения за това, че е нарушена процедурата по извършване на административната проверка, в т.ч. съставянето на АУАН и издаване на процесното НП. Оспорват се направените в АУАН констатации и се твърди, че е нарушено правото на защита на санкционираното лице. Сочи се наличие на основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. По изложените в жалбата аргументи се отправя искане към съда за отмяна на обжалваното НП. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведеното по делото съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, се представлява от пълномощника си адв. К., която в дадения ход по същество пледира за отмяна на издаденото НП по подробно развитите в жалбата съображения. Акцентира, че извършената проверка е била по сигнал на работник, трудовото правоотношение с когото е било прекратено преди подаване на сигнала. Счита, че извършената проверка на дейности на дружеството, извън посочените в сигнала, надхвърля правомощията на Инспекцията по труда. Твърди се, че ползването на неплатен 1 отпуск през м. февруари 2025 г. е било със съгласието на лицето, тъй като същото не се е противопоставило на това. Намира, че са налице нарушения в процедурата по връчване на АУАН и на НП, тъй като не са връчени на адреса на дружеството, посочен в Търговския регистър. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление, алтернативно да приложи чл. 415в от КТ, като квалифицира случая като маловажен. Претендира присъждане на направените разноски по делото, за които са представени писмени доказателства.

Административно-наказващият орган, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Лекина, в дадения ход по същество пледира за неоснователност на жалбата. Намира, че нарушението е безспорно установено, а процедурата е спазена, поради което моли съда да се произнесе с решение, с което да потвърди, като правилно и законосъобразно обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С ъ д ъ т , след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с постъпил сигнал в ДИТ - гр. Стара Загора за нарушение на трудовото законодателство, била извършена проверка на *.

Проверката била извършена по документи, представени на 26.09.2025 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Стара Загора от лице, което не е надлежно упълномощено да представлява *, след като с призовка на осн. чл.

45, ал. 1 от АПК, получена от работодателя (чрез пълномощник) на 25.09.2025 г. последният е поканен да представи документи, необходими за извършване и приключване на образувано административно производство.

След преглед на изисканите и представени от дружеството документи се установило, че * в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ е разрешил ползването на 10 дни неплатен отпуск на * – монтьор промишлено оборудване от 03.02.2025 г. до 14.02.2025 г. и 9 дни неплатен отпуск от 18.02.2025 г. до 28.02.2025 г. без да са налице искания от страна на работника.

В представената отчетна форма за явяване на работа за месец февруари 2025 г. било отразено ползването на неплатен отпуск от страна на работника, започнало на 03.02.2025 г. и на 18.02.2025 г., но работодателят не представил доказателства, от които да е видно искане от страна на работника за ползването на неплатения отпуск. До приключване на проверката, а и към момента на приключване на съдебното следствие пред първата инстанция, не били представени молби за искане и съответно заповеди за разрешаване от работодателя на неплатен отпуск на работника *.

За констатираното при проверката нарушение, свидетелят *на длъжност главен инспектор при Дирекция – „Инспекция по труда“ – Стара Загора, съставил срещу* Акт за установяване на административно нарушение № 242500293/14.11.2025 г. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.

160, ал. 1 от КТ. Актът е съставен в присъствието на представителя на дружеството *, като екземпляр от същия бил предявен и връчен на последния срещу подпис, който след като се запознал със съдържанието му, подписал акта без възражения.

Въз основа на АУАН срещу дружеството жалбоподател е издадено атакуваното в настоящото съдебно производство наказателно постановление № 24-2500293/08.12.2025 г., от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ 2 гр. Стара Загора, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация чл. 160, ал. 1 от КТ, на дружеството-работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ. Препис от наказателното постановление било връчено на 14.01.2026 г. по пощата, с препоръчано писмо с обратна разписка, на управителя на дружеството * който в законоустановения срок подал жалба срещу същото, която инициирала настоящото съдебно производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите *; писмените доказателства: АУАН № 242500293/14.11.2025 г., Призовка на осн. чл. 45, ал. 1 от АПК, трудов договор № 210/10.10.2024 г., Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, Заповед № 4/31.07.2025 г.; сигнал от *, Заповед № 12/31.07.2000 г., Заповед № 159/27.01.2005 г., Заповед № ЧР-249/29.03.2010 г., Заповед № 30864/17.10.2022 г.; Длъжностна характеристика за длъжност „Главен инспектор“ от 01.04.2020 г.; Справка Търговски регистър – Актуално състояние; копие от пощенски плик и останалите писмени доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите * като ги намира за обективни, непротиворечиви и съответстващи на приложените писмени доказателства. От тях се установяват обстоятелствата, свързани с извършването на проверката на дружеството-жалбоподател и съставянето на АУАН.

Съдът кредитира и останалите събрани по делото доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, като относими към предмета на доказване по делото, съгласно разпоредбата на чл. 102 от НПК.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

59, ал.2 от ЗАНН, изхожда от легитимирано лице и е срещу административнонаказателен акт, който подлежи на въззивно съдебно обжалване.

Разгледана по същество, същата е основателна.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното НП са издадени от компетентни органи и в сроковете, предвидени в ЗАНН. АУАН и НП са подписани от съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени за запознаване със съдържанието им лично на управителя на дружеството, а АУАН е съставен в негово присъствие. В тази връзка съдът намира за неоснователни изложените от жалбоподателя доводи, касаещи нарушения в процедурата по връчване на АУАН и НП.

Съдът констатира, че АУАН и НП не съдържат всички задължителни реквизити съобразно разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. По аргумент от разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН датата на извършването на нарушението е задължителен реквизит на АУАН и на наказателното постановление, който следва изрично да намери обективен израз в тяхното съдържание. Датата на извършване на нарушението е съществена характеристика на всяко административно нарушение и е 3 посочена от законодателя като самостоятелен елемент от съдържанието на АУАН и на наказателното постановление. В случая нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него наказателно постановление, е посочена дата на извършване на нарушението, а е посочена единствено датата, на която в Дирекция „ Инспекция по труда“ са представени необходимите за извършване на проверката документи. В действителност е възможно датата на нарушението да бъде определена въз основа на приложените към административнонаказателната преписка доказателства, доколкото е описано, че работодателят е разрешил ползването на неплатен отпуск от 03.02.2025 г. до 14.02.2025 г. и от 18.02.2025 г. до 28.02.2025 г. Липсата обаче на посочена в наказателното постановление дата на нарушението не подлежи на саниране чрез тълкуване или по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, поради което въззивният съд намира, че в случая е допуснато съществено нарушение на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания, изразяващо се в липса на задължителен реквизит на АУАН и издаденото въз основа на него НП.

Освен това настоящият състав намира, че вмененото на санкционираното лице нарушение на трудовото законодателство не е установено по несъмнен и безспорен начин. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че в качеството си на работодател е разрешил ползване на неплатен отпуск на работника, без съответното искане за това. Същевременно в направеното в АУАН и НП описание на нарушението са изложени обстоятелства за това, че дружеството е обективирало посочения по-горе период като ползване на неплатен отпуск, без съответното искане за това. Така описаното нарушение не съответства на състава на нарушението по чл. 160, ал. 1 от КТ. В случая не се установява действително дадено такова разрешение в законоустановената форма, а и не са изложени факти за това. Няма основание отчетните форми за явяване на работа, включително приложените в административнонаказателната преписка такива книжа, да се третират като волеизявление на работодателя по разрешаване, визирано в чл. 160, ал. 1 от КТ, а не само като изявления по отразяване на някакво твърдяно фактическо и/или правно положение, т. е. с тях нито изрично, нито конклудентно се разрешава ползването на какъвто и да било отпуск. Неправилното отразяване в съответните ведомости и присъствена форма на ползването на неплатен отпуск и представянето на недостоверни данни в тази връзка на органите на НОИ може да бъде от естество евентуално да ангажира наказателна, административнонаказателна, гражданска или дисциплинарна отговорност на конкретно физическо лице, но не и отговорността на дружеството – работодател за неправомерно разрешаване на отпуск по смисъла на чл. 160, ал. 1 от КТ.

При тези изводи на съда, ненужно е да се обсъжда приложението на чл.

28 от ЗАНН.

Предвид изхода на спора съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Същият е доказал заплащането на 500 евро адвокатски хонорар (л. 5 от делото), който предвид липсата на възражение от процесуалния представител на АНО за прекомерност на претендираните разноски, следва да се присъди в полза на дружеството-жалбоподател.