Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 638 от 28.06.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 606/2023
Вид
Определение № 638
Подписан
28.06.2023
В сила
28.06.2023
Състав
Николай Грънчаров, Владимир Ковачев, Георги Янев

Цитирани разпоредби

  • чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 ал.1 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 441 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 442а ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 74 · Закон за частните съдебни изпълнители

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 638 гр. Благоевград, 27.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20231200500606 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 1 от ГПК във връзка с чл. 83 ал. 2 от ГПК.

Депозирана е частна жалба от И. И. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Г. Д., област Б., ул.„С. З.” № *, който като ищец по гр.д. № 261/2023г. по описа на РС Благоевград, моли въззивния съд да отмени Определение № 775/10.05.2023г. по гражданско дело № 261/2023г. по описа на РС Благоевград, с което съдът е оставил без уважение искането с правно основание чл. 83 ал. 2 от ГПК- за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса за разглеждане на делото и е оставена без движение исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 261/2023г. по описа на РС Благоевград.

С частната жалба са наведени оплаквания срещу обжалваното определение, които по своята същност са за неправилност на обжалвания съдебен акт. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че не са налице основанията на чл. 83 ал.2 от ГПК и че ищецът не разполага с достатъчно средства за да заплати дължимата държавна такса за разглеждане на делото. Поддържа се от жалбоподателят, че като ищец по гр.д. № 261/2023г. по описа на РС Благоевград, същият е представил пред първоинстанционния съд декларация от която е видно че към момента на сезиране на съда с исковата молба- ищецът не получава трудово доходи, няма участие в търговски дружества и не осъществява търговска дейност. Сочи се от ищеца, че макар да е регистриран като земеделски производител, в исковата молба И. И.

Ш. е посочил че не извършва селскостопанска дейност като земеделски производител, именно поради предприетите незаконосъобразни действия на ЧСИ А. Ц., по изпълнително дело № 1061/2021г. по неговия опис. Поддържа се от частния жалбоподател и пред настоящата въззивна съдебна инстанция, че през стопанската 2021-2022г., няма реализирани приходи от произведена и реализирана на пазара земеделска продукция.

1

С частната жалба се поддържа от жалбоподателят, че И. И. Ш. не разполага с имущество, от осребряването на което да реализира доходи за да може да плати определената от съда държавна такса по гр.д. № 261/2023г. по описа на РС Благоевград. Върху ППС, на които жалбоподателят е собственик, е наложен запор от ЧСИ, поради което той не може да са разпорежда с тях и да ги отчуждава възмездно, за да получи парични средства с които да внесе дължимата държавна такса.

Изложени са доводи от частният жалбоподател пред настоящата въззивна съдебна инстанция, че с ИМ пред РС Благоеград са наведени доводи и представени доказателства за това че ищецът е постъпил на 13.11.2021г. в Инфекционното отделение при МБАЛ „И. .“ Е.Б., с диагноза COVID 19, като е бил изписан от болницата на 03.12.2021г., след което е бил в карантина при домашни условия още 14 дни. Назначена е била на ищеца и амбулаторна терапия, като ищецът твърди че дълго се е възстановявал от тежкото заболяване.

С частната жалба са наведени от жалбоподателя и твърдения, че за заплащане на вноска към НАП, в размер на 399.86лв., преведена на 24.02.22г., частният жалбоподател е взел от приятел паричен заем в размер на 800лв., за което е представил по делото писмена разписка за получените пари, които се е задължил да върне на заемодателя в срок от 1 година.

Поддържа се с частната жалба от жалбоподателят, че в резултат на незаконосъобразните действия на ЧСИ А. Ц. и запориране на банковите сметки, съдебният изпълнител е теглил и част от превежданите на ищеца суми като земеделски субсидии, които съставляват несеквестируемо имущество, но това е поставило ищеца в пълна безизходица, като се наложило през този период битовите сметки и месечни разходи за ток, вода и др. консумативи, да бъдат погасявани от майката на ищеца, като тя закупувала храна и всички други стоки от първа необходимост.

При изложените съображения, иска се от въззивния съд да отмени определението на РС Благоеврад в обжалваната му част, като освободи ищеца от заплащането на дължимата държавна такса по гр.д. № 261/2023г. по описа на РС Благоевград.

С частната жалба са представени пред настоящия състав на ОС Благоевград- епикриза, справка от Министерството на земеделието за дейността на жалбоподателя като земеделски производител; договор за паричен заем и ГДД, подадена от И. И. Ш. пред НАП.

За да се произнесе по оплакванията на частния жалбоподател, настоящият състав на ОС Благоевград, съобрази следното от фактическа страна:

Производството по гр.д. № 261/2023г. по описа на РС Благоевград е образувано въз основа на искова молба от И. И. Ш., с ЕГН **********, с адрес гр. Г. Д., ул. „С. З.“ № *, срещу Частен съдебен изпълнител А. Ц., рег. № 701, район на действие Окръжен съд Благоевград, ЕИК *, с адрес: гр.Б., ул. „Д-р Х. Т.“ № *, ет. *.

Исковата претенция срещу ЧСИ е с правно основание чл. 441 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.

74 от ЗЧСИ, във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, като се претендират имуществени вреди в размер на 5 694.54лв. и обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5000лв., като се поддържа че ЧСИ А. Ц. е увредил ищеца, тъй като е наложил запори върху 2 банковите сметки на длъжника, притежаваните от И. И. Ш.- ППС, както и насочил изпълнение върху несеквестируеми суми от банковите сметки на длъжника, получени като преводи за земеделски субсидии.

Исковата претенция се основана на правни доводи за несъразмерност на наложените от съдебният изпълнител обезпечения по изпълнително дело № 1061/2021г. по описа на ЧСИ А. Ц., по смисъла на чл. 442а ал.2 от ГПК, доколкото са наложени запори върху банковите сметки и движими вещи, на значително по- висока стойност от задължението на длъжника по изпълнително дело № 1061/2021г. по описа на ЧСИ А. Ц..

С Разпореждане № 646/04.04.2023г., първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение, поради констатирани нередовности по смисъла на чл. 127 и чл. 128 ГПК, за което е дал на ищеца срок за тяхното отстраняване.

С молба от 09.05.2023г. по образуваното пред първоинстанционния съд гр.д. № 261/2023г. по описа на РС Благоевград, ищецът И. И. Ш. е отстранил посочените от съда нередовности на исковата молба и е поискал от съда, на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК, да бъде освободена от предварителното заплащане на сумата от 450.00лв., дължима като държавна такса във връзка с предявените пред съда за разглеждане искове, както и от заплащането на разноски по делото, тъй като не разполага с достатъчно парични средства за това.

С обжалваното Определение № 775/10.05.2023г. по гражданско дело № 261/2023г. по описа на РС Благоевград, първоинстанционният съд след като е съобразил представените с ИМ писмени доказателства за семейно и имотно състояние на ищеца по делото, включително представената от него декларация срещу която ищецът е ангажирал наказателната си отгворност, е оставил без уважение искането на ищеца И. И. Ш. да бъде освободен от заплащането на държавна такса по делото, поради липса на парични средства за нейното заплащане.

Във връзка с искането си по реда на чл. 83 ал.2 от ГПК, ищецът е представил Декларация за семейно положение, гражданско и материално състояние, както и имотно състояние пред РС Благоевгред. От нея се установява, че ищецът И. И. Ш. не е женен и няма семейство, собственик е на 1/ 4 идеална част от първи жилищен етаж на къща, построена в УПИ- *, имот с пл. № *, в кв. * по ЗРП на гр. Г. Д., където живее сам. Ищецът е декларирал че не притежава акции и дялове в дружества, няма здравословни проблеми от хронично естество.

Декларирал е че е собственик на 5 бр. ППС. Не притежава влогове по сметки в банки на негово име. Деклараторът е декларирал и получаването на малки по размер месечни суми като земеделски субсидии по банковата си сметка, за периода април. 2022г. до 02.2023г.

Ищецът И. И. Ш. не е декларирал пред първоинстанционния съд да получава постоянни месечни доходи от заплати, наеми, ренти от земеделска земя и др., като сочи че не е работи по трудов договор и не получава месечна заплата по трудово правоотношение.

Ищецът не е представил с ИМ пред РС Благоевград, медицински документи от които е видно че страда от хронични заболявания и има здравословни проблеми, изискващи постоянно медикаментозно лечение.

3

По образуваното гр.д. № 261/2023г. по описа на РС Благоевград, представени са още относими към искането по чл. 83 ал. 2 от ГПК писмени доказателства, от което е видно че срещу И. И. Ш. е започнато принудителното изпълнение за събиране на сумата от 934.50лв., съставляваща разноски по изпълнително производство и публични вземания в полза на държавата, такси и разноски по изпълнителното дело.

С обжалваното Определение № 775/10.05.2023г. по гражданско дело № 261/2023г. по описа на РС Благоевград, съдът е оставил без уважение искането на ищеца- Х. С. Б., за освобождаване от заплащането на дължимата такса за разглеждането на делото, като неоснователно. Изложени са доводи, че твърдението на ищцата че не разполага с достатъчно средства за заплащане на държавна такса, не се подкрепят от представените с искането доказателства, тъй като от събраните доказателства се установява, че ищецът притежава недвижими вещи, както и 5 бр. ППС. Излагат се доводи, че ищецът е декларирал че не получава месечни възнаграждения като трудови доходи, но същевременно е декларирал че е регистриран като земеделски производител и може да осъществява дейност като земеделски производител. Изложени са доводи от състава на първоинстанционния съд, че от представените писмени доказателства се установява, че ищецът- И. И. Ш. е човек в трудоспособна възраст и липсват доказателства за наличието на здравословни проблеми, които да налагат допълнителни средства за лечение. Поради тези съображения, първоинстанционният съд е намерил, че молбата на ищеца следва да бъде оставена без уважение.

С частната жалба пред настоящата съдебна инстанция са представени от въззивника И. И.

Ш. допълнителни писмени доказателства за неговото имуществено състояние.

Така представена е с частната жалба медицинска епикриза, издадена от лекуващият лекар и Началника на Инфекционното отделение при МБАЛ „И. .“ Е.- Б., с която се удостоверява че за периода от 13.11.2021г. до 03.12.2021г., И. И. Ш. е бил хоспитализиран и настанен за лечение, с диагноза COVID 19. След проведеното лечение и подобряване на състоянието му, ищецът е бил изписан за лечение и е останал под карантина при домашни условия за 14 дни, съобразно дадените му здравни предписания. За лечението му в къщи му е назначена амбулаторна терапия.

Пред настоящата въззивна инстанция, представено е с частната жалба и удостоверение от Министерството на земеделието, с което е дадена справка за дейността на И. И. Ш., регистриран като земеделски производител, в собственото му стопанство, за периода 2021г.2022г., с което се удостоверява пред съда, че от общо използваните ниви за производство на земеделска продукция- 0.200дка са засадени с овощни дървета- сливи, а останалите 1.4336дка, съставляват угар, която е изорана но не е засадена.

От представената по делото пред ОС Благоевград Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДВДФЛ, на името на И. И. Ш., ЕГН **********, от гр. Г. Д., установява се че същият е декларирал че получава доходи само от друга стопанска дейност/регистриран е като ФЛ като земеделски производител/, но от данъчната декларация установява се още, че същият не е реализирал доходи от селскостопанска дейност и реализация на стопанска продукция на 4 пазара за периода 2021-2022г., като не е декларирал да е реализирал доходи от селскостопанска дейност.

Представен е пред въззивната инстанция и писмен договар за заем, от който е видно, че на 24.02.2022г., заемателят И. И. Ш. е получил от заемодателя- К. И. К., сумата 800лв., представляваща паричен заем, със срок на погасяване 1 година. Получената сума по неформалния договор за продажба, според твърденията на частния жалбоподател е послужила за заплащане на публични задължения към НАП в размер на 399.86лв., която е платена по сметка на НАП на 25.02.2022г.