Решение № 4893 от 01.12.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 5308/2023
- Вид
- Решение № 4893
- Подписан
- 01.12.2023
- Състав
- Владимир Руменов Руменов
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55 ал. 1 предл. второ · Закон за задълженията и договорите
- чл. 271 ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 4893 гр. Пловдив, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20235330105308 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Делото е образувано по молба на „Тета „ ООД, ЕИК 115830832, със седалище и адрес на управление в Пловдив, бул. „Пещерско шосе „ № 200, против Д. К. Ч., ЕГН **********, от **************** и искане по чл. 55 ал. 1 предл. второ от ЗЗД да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 217.51 лева неоснователно получено трудово възнаграждение.
Твърди се , че с ответната страна са имали сключен трудов договор, прекратен през февруари 2020 г., като през април същата година Ч. получил без основание трудово възнаграждение по него от 217.51 лева, и се моли да бъде осъден да го върне на ищеца , ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба - 13.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и 66.05 лева обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 15.04.2020г. до 12.04.2023г., и разноските по спора.
Ответника не се ангажира с участие по делото.
Искът е допустим .
Съдът приема за доказани фактите на трудовото правоотношение между страните , възникнало на дата 14.11.2019г. , като приложения за целта трудов договор го доказва при пълно главно доказване; приема за осъществен факт прекратяването на това трудово правоотношение, настъпило без предизвестие –по взаимно съгласие на страните , считано от дата 17.02.2020г. ( заповед на л. 4 от делото ) , както и плащането на сумата от 217.51 лева от ищеца в полза на ответника , извършено на 15.04 същата година.
1
При тези факти и с оглед ангажираните от ищеца доказателства , по същество иска се явява изначално неоснователен.
Няма спор, че до 17.02.2020 г. страните са били в трудово правоотношение, по което се дължи възнаграждение в размер на 615 лева месечно. Установява се от приложеното по делото копие от платежно нареждане , че сумата от 217.51 лева представлява, според наредителя, „заплата за месец 02.2020г“ тоест, за същия месец февруари, каквато се дължи по силата на договора.
Не се твърди от ищеца , за периода от 01.02.2020г. до 17.02.2020г. ответника да не е полагал труд по трудовото правоотношение, при което възнаграждението е дължимо.
Това , че възнаграждението е платено почти месец след датата на изискуемостта си , не води по извод, че е недължимо. По силата на договора , то е било дължимо „ най – късно“ до 20-то число на месеца , следващ текущия , тоест до 20.03.2020г. но не е платено; работодателя не може да черпи права от собствената си забава.
На следващо място , по делото няма и данни за това , Ч. да е знаел , че му е платена недължима сума; добросъвестността му за получаването на сумата като страна по трудовия договор не е отречена от ищеца , а по силата на чл. 271 ал. 1 от Кодекса на труда , работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно.
Или , основанието за получаването на сумата от ищеца не може да бъде отречено , и искът е неоснователен .
Разноските остават така , както са направени – за сметка на ищеца ; ответника не е направил собствени разноски и такива няма да му бъдат присъдени.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля исковете на „Тета „ ООД, ЕИК 115830832, със седалище и адрес на управление в Пловдив, бул. „Пещерско шосе „ № 200 , да бъда осъден Д. К. Ч., ЕГН **********, от **************** да заплати на ищеца сумата от 217.51 лева неоснователно получено трудово възнаграждение за месец февруари 2020г, и 66 .05 лева обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 15.04.2020г. до 12.04.2023г., като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред състав на Окръжен съд гр. Пловдив, в срок от две седмици от датата на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2