Решение № 320 от 06.06.2024, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 100/2024
- Вид
- Решение № 320
- Подписан
- 06.06.2024
- Състав
- Евгения Георгиева Симеонова, Калин Трифонов Тодоров, Катя Николова Гердова
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 30, ал. 3 · Закон за собствеността
- чл. 31, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 320 гр. Враца, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Евгения Г. Симеонова
Членове:
Калин Тр. Тодоров
Катя Н. Гердова при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20241400500100 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260037 от 02.11.2023 г., постановено по гр. дело № 573/2015г. на Районен съд - Мездра е приключена ІІ фаза на делбено производство, като съдът е поставил в дял и собственост, на основание чл.
349, ал. 2 ГПК, на съделителите З. Д. Д. с ЕГН **********, и И. И. Д. с ЕГН **********, втория етаж от двуетажната жилищна сграда и пристройката на второ ниво, находящи се в УПИ IX, пл. № 260 в кв. 3 по плана на гр. Мездра, на обща стойност 90630 лв.; за уравнение на дяловете е осъдил З. Д. Д. и И. И.
Д. да заплатят на Х. Н. С., ЕГН **********, и С. И. И., ЕГН **********, сумата 30095 лв., на Г. Х. Д. - С.а с ЕГН **********, сумата 30267.50 лв., на Д. И. Д. с ЕГН **********, сумата 7566.88 лв. и на Е. И. Д. с ЕГН **********, сумата 7566.88 лв.; изнесъл е на публична продан следните имоти, предмет на делбата: Дворно място от 530 кв. м., представляващо УПИ IX - 260 в кв. 3 по плана на гр. Мездра, и построената в него пристройка на първия етаж със самостоятелен вход от югозападната фасада на двуетажната жилищна сграда, като след извършване на публичната продан постъпилите суми да бъдат разпределени от съдебния изпълнител между съделителите, съобразно квотите им при допускане на делбата; отхвърлил е искането за сметки, предявено от Х. Н. С., С. И. и Г. Д., против З. и И. Д., за заплащане на обезщетение за ползване в размер на месечния пазарен наем на имота - по 300 1 лв., за периода от 15.06.2015 г. до момента на изготвяне на заключението по съдебно оценителната експертиза, като неоснователно и недоказано; по претенцията за подобрения е осъдил Х. Н. С. и С. И. И. общо да заплатят на З.
Д. Д. и И. И. Д. сумата 1661.04 лв., осъдил е Х. Н. С. да заплати на З. Д. Д. и И. И. Д. сумата 900.00 лв., осъдил е Г. Х. Д. - С.а да заплати на З. Д. Д. и И. И.
Д. сумата 4312.08 лв., осъдил е Д. И. Д. да заплати на З. Д. Д. и И. И. Д. сумата 1573.05 лв., осъдил е Е. И. Д. да заплати на З. Д. Д. и И. И. Д. сумата 1573.05 лв.; за държавна такса върху стойността на дяловете на страните е осъдил Х. Н. С. и С. И. И. общо да заплатят държавна такса в полза на МзРС в размер 2062.27 лв., осъдил е Г. Х. Д. - С.а да заплати държавна такса в полза на МзРС в размер 1256.33 лв., осъдил е Х. Н. С. да заплати държавна такса в полза на МзРС в размер 228.12 лв., осъдил е З. Д. Д. да заплати държавна такса в полза на МзРС в размер 482.47 лв., осъдил е И. И. Д. да заплати държавна такса в полза на МзРС в размер 482.47 лв., осъдил е Д. И. Д. да заплати държавна такса в полза на МзРС в размер 482.47 лв., осъдил е Е. И. Д. да заплати държавна такса в полза на МзРС в размер 482.47 лв.
Срещу решението съделителите-ищци Х. Н. С., С. И. С. и Г. Х. Д. - С.а са подали въззивна жалба вх. № 260245/22.11.2023 г. по описа на РС-Мездра, в частта, в която е отхвърлено предявеното от тях против З. и И. Д. искане за заплащане на обезщетение за ползване в размер на месечния пазарен наем на имота - по 300 лв. за периода 15.06.2015 г. до момента на изготвяне на заключението по съдебно оценителната експертиза като неоснователно и недоказано, и в частта, в която са осъдени да заплатят на З. и И. Д. съответна част от стойността на извършен ремонт в съсобствения имот.
Жалбоподателите твърдят, че изключително голословно първоинстанционния съд се е задоволил да констатира, че разпитаните свидетели С. и Н. С. са в близки роднински връзки и е направил погрешния извод, че други доказателства в тази насока не са представени. Поддържат, че така събраните доказателства, макар и да изхождат от близки роднини, не са преценени от съда в контекста всички останали доказателства по делото, тъй като по делото съществуват категорични доказателства, че за процесния период са били възпрепятствани да ползват имота, чрез подмяна на входна врата на жилищната сграда, без да са им предоставени ключове от новата поставена такава, сменени са патронника на входна улична врата, както и патронник и ключ на преградната врата на втория жилищен етаж, което положение съществува и до настоящия момент. Посочват, че показанията на двамата свидетели били на лица, присъствали на конкретни събития, а именно - при констатирани сменени патронници и заключване са извикали органите 2 на МВР, за да бъде осигурен достъп до имота, което кореспондира и със съдържанието на показанията на св. Й. А. /дъщеря на З. Д./, че действително са сменени патронниците и не са допускани до имота. По отношение на признатите извършени подобрения от З. и И. Д. жалбоподателите изтъкват, че никъде в производството не ставало ясно дали това са необходими, полезни или луксозни подобрения и дали с тях се повишава стойността на общия имот. Твърдят, че състоянието на дограмата и на сменената врата не е било необходимо, и по същността си съставлява един луксозен ремонт, за извършването на който не е търсено съгласие на останалите съсобственици, което се отнася и за повечето от останалите строителни дейности от твърдени подобрения. Поради това считат, че не следва да бъдат присъждани никакви суми поради липса на правно основание. Молят съда, да отмени обжалваното решение и да постанови решение по съществото на спора, с което уважи изцяло претенцията им за обезщетение за исковия период, съобразно заключението на вещото лице по депозираната ССЕ, съответно отхвърли изцяло претенциите на З. и И. Д. за извършени подобрения с всички законни последици.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемите З. Д. и И. Д., чрез пълномощника им адв. С. А., в който изразяват становище за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение.
Твърдят, че разпитаните за претенцията за подобрения свидетели в хода на производството пред първа инстанция сочат, че тези ремонти са за необходими разноски, и съдът правилно е осъдил останалите съделители.
Поддържат, че показанията на свидетелите, ангажирани от ищците, са оспорени и не са преки, тъй като не са установили, че те ползват лично и изцяло делбения имот, нито че възпрепятстват ищците; доказано е обратното – че те не ползват лично и изцяло имота, нито пречат и не са възпрепятствали ползването му от тримата съделители – въззивници, поради което правилно са осъдени да заплатят сумите, съобразно дела си. Считат, че първоинстанционният съд правилно е анализирал и възприел в тяхната цялост и взаимосвързаност всички доказателства по делото и че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, както и обосновано. Молят съда, да потвърди решението, а депозираната въззивна жалба срещу него да остави без уважение, като претендират направените по делото разноски пред въззивната инстанция, в това число за адвокатско възнаграждение.
Съделителите Д. И. Д. и Е. И. Д. не са подали отговори на въззивната жалба.
С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не 3 правят доказателствени искания.
В съдебното заседание въззивницата Г. Х. Д. - С.а, чрез пълномощника си, поддържа въззивната жалба и моли съда да отмени решението в обжалваните части. Останалите съделители не се явяват и не се представляват.
Във въззивното производство е прието като писмено доказателство писмо вх. № 7271/2022г. на РП-Враца, ТО-Мездра с приложена към него докладна записка относно извършена проверка на 06.10.2022г.
Врачанският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и от легитимирани лица и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.
При извършената служебна проверка по чл. 269 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо; същото не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
С оглед оплакванията във въззивната жалба съдът намира, че предмет на въззивна проверка е решението на първоинстанционния съд в частта му относно съединените във втората фаза на делбеното производство искове по сметки. В частта досежно способа за извършване на делбата първостепенният съдебен акт не е обжалван и е влязъл в законна сила, поради което е недопустимо въззивният съд да преразгледа начина на извършването й, като последица от зададения с въззивната жалба ограничен предмет на произнасяне, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК.
За да се произнесе по правилността на обжалваното решение в обжалваните части, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
По исканията на съделителите З. Д. и И. Д. за заплащане на разноски:
С молба вх. № 260929/17.09.2022г. съделителите З. Д. и И. Д. са предявили срещу Х. Н. С., С. И. С., Г. Х. Д. – С.а, Д. И. Д. и Е. И. Д. претенции по сметки за сумата общо 15 500,00 лева - обезщетение за направени подобрения в делбения имот и необходими ремонти за запазването му за 4 периода октомври 2007г. – 27.09.2022г. В молбата в 11 пункта са посочени вида на СМР, стойността на същите и времето на извършването им. В изпълнение на указанията, дадени им с определение № 128/05.03.2024г. на въззивния съд, с молба вх. № 2608/04.04.2024г. съделителите З. Д. и И. Д., чрез адв. Св. А., с а отстранили нередовностите в исканията по сметки, предявени с молба вх. № 260929/17.09.2022г., депозирана в първоинстанционното производство.
В молбата съделителите твърдят, че всички извършени в делбените имоти строително-ремонтни работи са били необходими, уместни и са предприети в интерес на всички съсобственици, управлявани са добре с грижата на добър стопанин, извършени са по възлагане от тях и са заплатени от тях, както и че останалите съсобственици са били уведомени за извършените работи и са знаели за извършването им и не са отправили изрични възражения или друга форма на противопоставяне.
Поддържат, че покрива, втория етаж и пристройката на второ ниво са били изключително увредени, износени и овехтели до степен, че са създавали опасност при използването им по предназначение - имало е течове от покрива, който е бил стар, със счупени и липсващи керемиди, изгнили елементи, което е компрометирало помещенията на целия втори етаж основна част и пристройката (тавани, стени, под); имало е влага, изронени части, подкожурени и компрометирани мазилки, изгнил и разрушен под, което е създало необходимост от подмяна и на съществуващата, но крайно износена и опасна електрическа инсталация; оградата в общия поземлен недвижим имот е била частично порутена, което създавало опасност за преминаващите около нея отвътре и отвън на имота. Изтъкват, че входната врата е била изключително износена, прогнила и разпадаща се, частично и пропаднала до степен, че е било почти невъзможно да се влиза нормално, спокойно и сигурно в имота, а поради липсата на навес/стреха над нея и течовете се е ронила и е била паднала мазилката на къщата, която външна стена е трябвало да се възстанови и облицова, както и да се направи навес над входната врата, за да се предотврати това в бъдеще. Подмяната на старата дървена дограма също е било необходимо, тъй като е била изгнила, имало е течове през нея при проливен дъжд с вятър, била е с износени уплътнения към стените и стъклата, създавала е опасност от пропадане, зеела е, духало е между различните й елементи. Необходимо е било да се подменят и крановете за вода и смесител на дворната мивка, тъй като не е било възможно използването й преди това поради корозия, износване и ръжда. Извършеното почистване на дворните шахти и изработване на метален капак и конструкция, са били също необходими, тъй като шахтата е била частично разрушена с времето и компрометирана, а старият дървен капак е изгнил.
Разпечатката съдържа 33 от 198 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d2ef455e-b012-4be0-803d-f260b41ee9c2