Определение № 18045 от 13.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18045 гр. София, 13.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20261110108465 по описа за 2026 година

Произнасяне на съда по реда на чл.312 вр.чл.140 и чл.146 ГПК, по насрочване на бързо производство за разглеждане в открито съдебно заседание/о.с.з./с призоваване на страните.

Производството е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ вх.№ 100387/30.03.2026г. от В. Т. П. (ищец), ЕГН **********, чрез упълномощен за делото адвокат, срещу Т.С. ЕАД (ответник), ЕИК ****, чрез упълномощен за делото юр.консулт, която удовлетворява изискванията за редовност по чл.127 и чл.128 ГПК, въвеждайки допустими за разглеждане искове, родово и местно подсъдни на СРС с правно основание чл.344, ал. 1, т.1 и т.2 КТ.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор/ОИМ/ от ответника по делото вх.№ 136186/29.04.2026г.

С оглед горната констатация съдът намира, че са налице предпоставките за изпълнение на процедурата по чл.312 ГПК по насрочване на производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание/о.с.з./, изготвяне на доклад и произнасяне по доказателствените искания на страните, като се вземе предвид, че настоящото производство се развива по глава 25 на ГПК-Бързо производство/чл.310-317 ГПК. Доколкото с ОИМ е предявен насрещен паричен иск, съдът с Определение № 16826/04.05.2026г. го е отделил за разглеждане в самостоятелно производство с изложени мотиви, защо не следва да се разглежда в настоящото производство, като определението е окончателно и влязло в сила в деня на постановяване.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание/о.с.з./, което ще се 1 проведе на 15.6.2026г. от 14,30 часа, за която дата и час се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от писмен ОИМ на ответник вх.№ 136186/29.4.2026г.

СЪОБЩАВА на страните ДОКЛАДА по делото, в следния смисъл:

Производството по делото е образувано по предявени от ищеца срещу ответника обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, както следва :

1/ за признаване на уволнението за незаконосъобразно и отмяна Заповед № ЧР-ЗРД46/06.02.2026г. издадена от ответник, с която ТПО е прекратено на основание чл.187, ал.1, т.1, т.3, т.7 и т.10 и чл.188, т.3 вр.чл.190, ал.1, т.2 КТ и чл.330, ал.2, т.6 КТ и вр.чл.41, ал.1, т.4 и т.5 от Устава на Т.С. ЕАД – наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ - не се е явила на работа в три последователни работни дни в периода 01.12.2025г.-03.12.2025г.;

2 / за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител, компютърно обслужване“ на звено „Информационни и управляващи микропроцесорни системи“ към ТР „Люлин“ при ответника Т.С. ЕАД.

Ищецът в ИМ твърди, че страните са били в трудово правоотношение, което е било прекратено от работодателя с оспорената заповед. Твърди се, че страните са били сключили трудов договор/ТД/ № 530/01.04.1994г. Твърди се, че по време на сключване на договора и полагането на труд по него ищеца е бил изправна страна при изпълнение на задълженията си по него и не му е налагано дисциплинарно наказание.

Не се оспорва, че са искани писмени обяснения от ищеца във връзка с налагане на наказанието. Ищецът е дал писмени обяснения, в които подробно е посочил, че още през юни със съпругата си е организирал екскурзия за Италия в период 30.11.2025г.-03.12.2025г.

Седмица по-рано подал молба за отпуск до прекия си ръководител Е.М.И., който отказал да съгласува молбата. Потърсил директора на ТР „Люлин“ - Н.П.К., но не успял да се срещне и говори с него, за да разреши платения отпуск на ищеца. Въпреки това осъществил пътуването до Италия, тъй като имало и други такива случаи на отказ да се разписват молби за отпуск, не само към него, а и към други служители, но работниците/служители си ползвали заплануваните дни и впоследствие ги отработвали или си пускали молби за неплатен отпуск.

След като се върнали от пътуването ищецът разговарял с прекия си ръководител Е.М.И., като го помолил да му позволи/да му съгласува/ неплатен отпуск или отпуск за други дати през месеца и да отработи трите дни отсъствие, като отново не било потвърдено писмено от ръководителя. Няколко пъти търсил в работно време и директора на ТР „Люлин“ - Н.П.К. за разрешаване на случая, като винаги съобщавал устно за излизането си на прекия ръководител. Осъществил разговор с директора на ТР „Люлин“, но той казал, че ще реши случая след Нова година. Проблеми по функционалността на информационно управляващите микропроцесорни системи поддържани от ищеца на територията на ТР „Люлин“ по време на отсъствието му, както и през работните и почивните дни не е имало до 2

12.01.2026г., нито са регистрирани в книгата за регистриране на проблеми във функционалността на съоръженията, по поддържаните от него информационно управляващи микропроцесорни системи.

Оспорва се, че издадената Заповед № ЧР-ЗРД-46/06.02.2026г. не е мотивирана, а също като незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се, че неправилно е приложен материалния закон, както и че е нарушен принципа на съразмерност на наложеното наказание с допуснатото нарушение. Оспорва се, че Заповедта е издадена извън срока по чл.194, ал.1 КТ и при липса на доказателства, както и че не отговаря на изискванията на чл.195 КТ, като при определяне на наказанието работодателя не е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника преди, по-време и след извършване на нарушението.

Твърди се, че уволнението е незаконно, защото нарушението е открито на 04.12.2025г., а процесната Заповед е издадена на 06.02.2026г., т.е. два месеца и два дни след откриването на нарушението, като не е спазен срока за издаването по чл.194, ал.1 КТ.

Оспорва се, че не е връчена по установения в чл.195, ал.2 КТ, защото след отказа на ищеца да я получи, е следвало ответника да е връчи с изпращане на препоръчано писмо с обратна разписка, а не с двама свидетели при отказ.

Оспорва се, че има разлика между правното основание и изложените фактически обстоятелства, което всякога е основание за отмяна на Заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Нормативно установени нарушения на трудовата дисциплина са регламентирани в чл.190, ал.1, т.3 КТ, а не както твърди работодателя в чл.190, ал.1, т.2 КТ.

Преплитането на изброявани нарушения, които не попадат под обхвата на нормата, за която обвиняват ищеца, че е нарушил.

Оспорва се, че изложените правни основания по чл.187, т.1 КТ има няколко предложения и не става ясно кое от всичките е относимо към конкретния случай. Не става ясно изброените основания на чл.187, ал.1, т.3, т.7 и т.10 КТ в каква връзка са с неявяването на ищеца на работа, както е цитирано в диспозитива на заповедта. Не става ясно и в каква връзка са с изложеното в обстоятелствената част на процесната Заповед.

Оспорва се, че основанието за уволнение е за неявяване на работа в три последователни дни, като следва да се отбележи, че такъв състав на основание няма в КТ.

Основанието по чл.190, ал.1, т.2 КТ е „неявяване на работа в два последователни дни“, т.е. на третия ден нарушението на чл.187, ал.1, т.1 КТ е извършено. Разликата между състава на основанието в цифрово и текстово изписване е всякога нарушение водещо до отмяна на процесната Заповед. И тук вече следва да се определи тежестта на нарушението - естествено, че ще има разлика ако е отсъствал три дни или десет дни, затова се оспорва, че работодателяответник не се е съобразил правилно с тежестта на извършеното нарушение и определяне на наказание.

Оспорва се, че при издаване на Заповедта не са спазени изискванията на чл.333, ал.3 КТ, а именно в случаите по чл.328, ал.1, т.2, т.3, т.5 и т.11 и чл.330, ал.2, т.6 КТ 3 работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация.

Въпреки оспорването не е посочено кога ищецът е бил под закрилата на разпоредбата, нито е посочено на коя синдикална организация същия е бил в ръководството и кога, в кой период от време.

Оспорва се, че при определяне на наложеното наказание работодателят-ответник не е взел предвид, че ищецът не е имал в предходни моменти дисциплинарни нарушения и наказания, както и че винаги е идвал на време на работа и е изпълнявал съвестно задълженията си, а също така, че е уведомил освен седмица преди отсъствието си и в предходни моменти прекия си ръководител за организираната от него екскурзия, за която му е бил необходим отпуска и времето за отпуск, като период. Също така ищецът е отсъствал е само три дни, както и че е отсъствал е без да е уведомил официално за отпуската си, поради това, че има практика след отсъствие без разписана отпуск, да се отработват дните на отсъствие. По време на отсъствието на ищеца не са установени проблеми по функционалността на информационно управляващите микропроцесорни системи поддържани от ищеца на територията на ТР „Люлин“. Липсват настъпили реални вреди за работодателя. Ищецът се е явил на работа веднага след връщането си от екскурзия, като е проверил е управляваните от него микропроцесорни системи и е установил, че са в изправност, както че след тридневното отсъствие е изпълнявал съвестно трудовите си задължения, а също така е полагал труд в празнични и почивни дни през декември 2025г., включително и на Коледа, и е изпълнявал и други поставени задачи. Не са взети предвид липсата на други нарушения след отсъствието му, а също добрата му подготовка и специализацията му през годините, за което има и издадени сертификати.

С оглед изложеното се моли да се уважат предявените искове и да се присъдят сторените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ в депозирания писмен ОИМ вх.№ 136186/29.4.2026г., застъпва становище за неоснователност на исковите претенции и моли за отхвърлянето им. Оспорва всичко изложено в ИМ като факти и ги опровергава с възраженията си. Поддържа, че уволнението е извършено при съблюдаване на изискванията за законосъобразност.

Твърди се, че моментът на „откриване на нарушението“ по смисъла на закона е моментът на узнаване от Изпълнителния директор, а не датата на първоначалния доклад до друг отдел. Узнаването на обстоятелства от други лица, различни от субекта на дисциплинарната власт, е ирелевантно за началото на двумесечния срок. Изпълнителният директор на дружеството г-н П.П., който е субектът на дисциплинарната власт по смисъла на чл.192, ал.1 от Кодекса на труда/КТ/, е уведомен за нарушението чрез последващия доклад от А.М., ръководител отдел „Подбор и администриране“. В настоящия случай, нарушението /неявяване на работа/ е извършено в периода 01.12.2025г.-03.12.2025г. Дори и 4 да се приеме най-консервативният и неправилен подход, че датата на откриване е 04.12.2025г., то периодът до издаването на заповедта на 06.02.2026 г. е по-малко от два пълни календарни месеца и срокът е спазен. Работодателят е изискал писмени обяснения на 07.01.2026г., които са дадени на 13.01.2026г., като всички тези действия са в рамките на законово установения срок.

Оспорват се и всички други оспорвания направени от ищец с ИМ.

Поради изложеното се моли съдът да отхвърли предявените искове и да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 200 евро за юр.к.възнаграждение.

БЕЗСПОРНО Е МЕЖДУ СТРАНИТЕ, че са били във валидно трудово правоотношение, което е прекратено с процесната Заповед на ответника с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца, което е оспорено в настоящото производство. Искани са писмени обяснения по чл.193 КТ, като такива са дадени. Ищецът е отказал да получи оспорената Заповед, като същата е връчена при отказ с двама свидетели.