Решение № 490 от 04.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 490 гр. Варна, 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20213100900529 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена от Д. Л. С., с ЕГН ********** и С. Л. С., с ЕГН **********, двете с постоянен адрес: *******, действащи чрез адв.П. Б., със съдебен адрес: гр.Варна, *******, против “ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, представлявано от К.Х.Ч., заедно с всеки един от Б.А.В., Е.Й.Б. и И.Д.Г., с която са предявени субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на всяка от ищците сумата от 50000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от смъртта на баба им-Б.Е. С., починала на 24.06.2019г. в следствие от ПТП, настъпило на 23.06.2019г., около 21.50ч., на пешеходна пътека, намираща се след кръстовището между бул.”Осми приморски полк” и ул.”Братя Миладинови” в гр.Варна, по вина на Л.В.С.-водач на лек автомобил ”Ауди А5”, с рег.

№******, който към датата на инцидента е бил застрахован при ответника по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, с Полица №*****, със срок на покритие от 01.06.2019г. до 11.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователно събитие26.06.2019г. до окончателното изплащане на обезщетенията.

В исковата молба се твърди, че на 23.06.2019г., около 21.50 ч. Л.В.С., при управление на лек автомобил ”Ауди А5”, с рег.№******, виновно и в нарушение на правилата на ЗДвП, предизвикала ПТП на пешеходната пътека, намираща се след кръстовището между бул.”Осми приморски полк” и ул.”Братя Миладинови” в гр.Варна, в резултат, от което 1 настъпила смъртта на пешеходките Л.Д.Б. и Б.Е. С.. Твърди се, че по отношения на процесното МПС към датата на описаният инцидент с ответника е имало сключена и валидна застраховка “Гражданска отговорност“, обективирана в Полица №******. Сочи се, че деянието, вината на Л.В.С. като водач на МПС и причинно-следствената връзка между деянието и причинените телесни увреждания, довели до смъртта на Б.Е. С., са установени с Присъда от 26.05.2021г. по НОХД №307/2021г. по описа на Окръжен съд Варна. Сочи се още, че ищците, са ищците са внучки по бащина линия на починалата Б.Е. С., както и че между тях е съществувала близка и силна емоционална връзка, до степен на симбиотичност и надхвърляща обичайната за този тип родствени отношения близост. Двете ищци са живели в едно домакинство със своята баба от раждането им, която ги е отглеждала и възпитавал по време на тяхното израстване, осигурявала е хармонична среда, осъществявала е физическите и материални грижи за тях, участвала е при формиране на техните морални ценности и виждания за живота. Починалата е изпълнявала спрямо внучките си родителски отговорности свързани с училищната им подготовка и приготвяне на храна, като предвид факта, че е била учителка по математика, тя изключително много ги е подпомогнала при обучението и при кандидатстването им в гимназия след 7 клас. Твърди се, че ищците нямат друга баба и дядо в гр.Варна, поради което отговорността за тях е била изцяло на починалата и на нея те дължат успехите си в училище. Сочи се, че поради това ищцата Д.

Л., е отишла да получи наградата си в Министерството на образованието в гр.София за спечелено 3 място на състезание по математика ”Европейско кенгуру” в категорията 3-4 клас, придружена само от баба си. Сочи се, че бабата е подпомагала и насърчавала й другата ищца-С. Л. в писането, като разказ на последната е включен в Алманаха на руското училище. Освен развитието в училище, бабата е била ангажирана и с всички извънкласни дейности на своите внучки-водела е децата на уроци по китара, на вокален педагог във вокално студио “Да“ и Общински детски център, на лека атлетика и др. Сочи се, че когато ищцата С. Л. е била по-малка, баба й като организатор на клуб на бабите в класа й, е организирала игри и разходки на децата от класа в свободното им време. Твърди се, че служебните ангажименти на родители на ищците са били свързани с непрекъснати и дългосрочни командировки в страната и чужбина, обучения и квалификационни курсове, което налагало честото им отсъствие от дома за продължително време. Ето защо починалата не само е поемала изцяло родителската отговорност за двете деца и полагала непосредствена грижа за тях, а е била и тяхна ежедневна морална опора и обединител на семейството, и в този смисъл фигурата й е била от основна важност за децата и за правилното им личностно формиране. Поддържа се, че честото отсъствие на родителите, е направило връзката между прародител и деца още по-силна и важна за тях, като децата от най-ранна детска възраст са споделяни всичко с баба си, били са много привързани към нея, доверявали са своите тайни, болки и притеснения, търсили са нейния съвет, водели са много сериозни и задълбочени разговори. Поддържа се още, че с годините тези отношения са се задълбочили, като ищците чувствали баба си като своя майка. Твърди се, че внезапното прекъсване на така изградените отношение на любов, обич, уважение, близост, подкрепа и взаимопомощ, се е отразило изключително негативно на психиката на двете момичета. Особено мъчително те са 2 изживели узнаването за пътния инцидент, трагичните обстоятелства по причиняването на травмите на баба им и очакване на кончината й в лечебното заведение. Сочи се, че след настъпилия трагичен инцидент характера на двете ищци рязко се е променил, като от жизнерадостни и общителни млади момичета, те са се затворили в себе си, ограничили рязко контактите си с приятелския си кръг, променили се, физически много отслабнали. Поддържа се, че загубата им е непреодолима, тъй като нелепата смърт на баба им завинаги отнела възможността да живеят в хармония, в топла семейна среда, загубили са своята опора и стожер в живота. Поради загуба на най-близкия си човек в живота, те чувстват състоянието на празнота и безпомощност, защото в бъдеще любимата баба няма да е до тях, няма да споделят с нея, загубата й е сложила край на получаваната морална и психологическа подкрепа. Невъзвратима е загубата на човек, върху който са били концентрирани както положителните спомени и признателност на деца, получили грижа и подкрепа при израстването им, така и очакване на взаимност и споделяне на вече самостоятелно натрупван житейски опит между възрастни, ползващи се с изключително взаимно доверие.

Твърди се, че и до днес двете ищци не са преодолели психическата и емоционална травма от преждевременната загуба на толкова близък за тях член от семейството. С оглед изложеното се поддържа, че освен формалната връзка на родство между ищците и починалата, е била установена трайна и дълбока емоционална връзка, сходна на тази между майка и деца, заради съдържанието на която ищците са претърпели морални болки и страдания от смъртта на своята баба, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на найблизките. Ето защо се твърди, че в случая са налице предпоставките на визираното в TP №1/21.06.2018г. изключение позволяващо присъждане на обезщетение на лице от разширения семеен кръг. На следващо място се сочи се, че на 26.06.2019г. ответния застраховател е бил уведомен от виновния водач за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ с Уведомление вх.№87/26.06.2019г. На 11.09.2020г. при условията на чл.380, ал.1 от КЗ към ответника е била отправена претенция за изплащане на обезщетение за нанесените на двете ищци неимуществени вреди в резултат на смъртта на баба им, за което е образува преписка по щета №43072951900156, но застрахователят е отказа изплащането на обезщетение. Сочат се банкови, по които евентуално да бъде преведено застрахователно обезщетение, а имено с IBAN ******** за ищцата Д. С. и с IBAN ***** за ищцата С. С..

С депозирания от ответникът в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор, се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Не се оспорва наличието на застрахователен договор покриващ отговорността на водача на процесният автомобил към датата на инцидента, както и причинно следствената връзка между деянието и смъртта на Б.Е. С.. Не се оспорва и уведомяването на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, извършено от застрахования с Уведомление с вх.

№87/26.06.2019г., както и че ищците са депозирали застрахователна претенция, по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, по повод която е била образувана Преписка №43072951900156, по която е постановен за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва наличието на 3

“особено близка връзка с починалия и действително претърпени вреди от смъртта му“ по смисъла заложен в т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Оспорва се наличието на въпросното изключение, което да е създало трайна и дълбока емоционална връзка, между ищците и починалата, като се твърди, че в отношенията им не е имало нищо изключително, а са налице традиционните за българското общество семейни отношения в близкия родствен и семеен кръг, каквито са бабата и внуците. В условията на евентуалност се поддържа, че в случая е налице нормативно регламентиран лимит на отговорността на застрахователя, почиващ на изменения в Кодекса за застраховането, направени със ЗИДКЗ, обнародван в ДВ бр.101 от 07.12.2018г., а именно в § 96, ал.1, според който до влизането в сила на Наредбата за утвърждаване на методиката по чл.493а, ал.2 от КЗ, обезщетението за претърпени неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 от КЗ се определя в размер до 5000лв.

Освен това се поддържа, че претендираните обезщетения от по 50000лв., са прекомерни и не отговарят на понесените от ищците болки и страдания, с оглед критерия за справедливост визиран в чл.52 от ЗЗД и на съдебната практика по аналогични случаи. Поддържа се, че претенциите се явяват завишени и с оглед икономическата обстановка в страната, преценена към датата на събитието. Оспорваме се претенцията за присъждане на законна лихва за забава, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ-26.06.2019г.

С подадената от ищцата допълнителна искова молба, се оспорват изложените в отговора на исковата молба възраженията на ответника за отсъствие на изключението предвидено в решението по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и за наличие на нормативно регламентиран лимит на застрахователното обезщетение. Поддържа се, че ищците са активно материалноправно легитимирани да получат обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба в резултат на ПТП, тъй като между тях и починалата им баба, е била установена трайна и дълбока емоционална връзка, респективно те са претърпели сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания от смъртта й. Оспорват се доводите на ответника за приложимост на разпоредбата на § 96, ал.1 ПЗР на ЗИДКЗ /обн. ДВ, бр.101/2018г./. тъй като същата противоречи на правото на ЕС, доколкото предвижда значително по-малка сума от лимитите посочените в чл.1, § 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. Поддържа се, че при наличие на противоречие между европейското и националното право, съдът следва, да приложи общностното право в неговата цялост, като остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната правна норма, без да е необходимо да изиска или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред. Сочи се относима задължителна съдебна практика постановена от СЕС преюдициално запитване.