Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1087 от 22.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 898/2026
Вид
Определение № 1087
Подписан
22.04.2026
В сила
22.04.2026
Състав
Величка Белева, Надежда Дзивкова, Виделина Куршумова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1087 гр. Пловдив, 22.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Надежда Дзивкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300500898 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК .

Постъпила е частна жалба адв. К. П. Р., като пълномощник на Х. С. Б. против Определение № 2431/25.02.2025г., пост. по гр.д.№ 2417/25, ПРС, в частта в която е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 5278/01.12.2025г. в частта за разноските, като не е уважено искането му за присъждане на разноски над присъдените допълнително 122,71 € с ДДС/ наред с определените 1200лв.- 613,55 €/ до претендираните 1920лв. /981,68 €/.

Поддържа, че определеното възнаграждение не е съобразено с вида и обема на свършената работа. Твърди, че в случая не е налице дело с ниска фактическа и правна сложност, за да се присъжда адвокатско възнаграждение под установените минимуми в Наредбата. Посочва и че в случая са предявени искове по три отделни облигационни правоотношения, поради което и счита, че му се дължи възнаграждение от поне минимално възнаграждение по всеки един от исковете. Моли съда да му бъде присъдено възнаграждение в претендирания размер от 1920лв. /981,68 €/.

Ответната страна „Креди йес“ ООД е подала отговор на жалбата, в който поддържа нейната неоснователност. Счита че съгл. чл.78 от ГПК разноските на ответната страна се присъждат съобразно уважената/отхвърлената част от иска. В случая твърди, че исковата претенция е останала недоказана в пълния си размер, поради което и определянето на възнаграждение на неговия пълномощник следва да е пропорционално.

Отделно сочи липсата на фактическа и правна сложност на делото, като определеното възнаграждение е съобразено и с материалния интерес. Сочи и че липсва отклонение от обичайното развитие на гражданското производство.

По отношение на приложението на наредбата за адвокатските възнаграждения поддържа, че съдът следва да съобрази практиката на СЕАС досежно противоречието й с чл.101,§1 ДФЕС, като развива подробни съображения.

1

Моли за отхвърляне на жалбата.

Съдът като прегледа постановеното определение, както и обсъди възраженията и доводите на страната, изложени в подадената молба, констатира следното :

С Решение № 5278/01.12.2025., пост. по гр.д.№ 2417/2025, ПРС са уважени предявенияте от ищеца Х. Б. три установителни иска за обявяване на нищожност на три договора с „Креди йес“ ООД, както и предявения осъдителен иск за връщане на три недължимо платени суми по трите договора. На процесуалния представител на ищеца адв. Р. е определено и присъдено възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 1200лв. с ДДС.

С обжалваното определение частично е уважена молбата на адв. Р. за изменение на решението в частта му за разноските, чрез присъждане на още 122,71€ с ДДС. Преповторил е мотивите си, че присъжда възнаграждение само за трите установителни иска, но не и по осъдителния, който е последица от обявяването на недействителността на договорите.

Настоящата инстанция намира така обжалваното определение за правилно. Действително предметът на делото не се отличава с фактическа и правна сложност, производството е приключило в кратки срокове. Всъщност спора по настоящето дело се концентрира около въпроса за колко иска следва да бъде определено възнаграждение на представителя на ищеца.

Действително с исковата молба са предявени няколко обективно съединени иска – три установителни и един осъдителен. Установителните искове са с предмет обявяване на недействителност на три договора за потребителски заем, а осъдителният – връщане на даденото по тях без основание. Касае се за установяване на общи факти между установитените и осъдителния иск, при което уважаването на последния е резултат от доказване на първите три иска.

Трайна е практиката на съдилищата, че при предявяване на установителен иск за недействителност на потребителски договор за кредит съединен с осъдителен иск за връщане на даденото без основание се присъжда възнаграждение като за един иск именно поради факта, че се изследва едно правоотношение между страните. В този смисъл неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че е „наказан“ заради своята добросъвестност да обедини в един иск претенциите си по три отделни договора, т.к. дори и да беше предявил претенциите си поотделно резултата при определяне на разноските му би бил същия – присъждане на възнаграждение за процесуално представителство по спора по трите договора.

При тези пояснения, настоящата инстанция намира, че определеното възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА съответства на боя на исковете и на размера, приеман от практиката на съдилищата, като минимален на защита в исковия процес, като се отчита и ниската фактическа и правна сложност на делото. Съгл. чл.36 от ЗА адвокатите имат право на възнаграждение за своя труд и то следва да е адекватно на вида и обема на предоставената правна защита и съдействие. В случая този принцип е спазен, като са взети предвид както вида и сложността на самото дело, така и обема на свършената работа по него. Присъдени са общо 1200лв без ДДС или 1440лв. с ДДС / доколкото 2 пълномощникът е регистриран по ЗДДС/, който размер е в рамките на минимумите /3*400лв/, приемани от практиката за подобни дела. Ето защо постановеното определение по реда на чл.248 от ГПК се явява правилно и законосъобразно, а подадената частна жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частна жалба адв. К. П. Р., като пълномощник на Х. С. Б., ЕГН **********, против Определение № 2431/25.02.2025г., пост. по гр.д.№ 2417/25, ПРС, в частта, в която е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 5278/01.12.2025г. в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3