Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 739 от 02.06.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1636/2024
Вид
Решение № 739
Подписан
02.06.2025
В сила
19.07.2025
Състав
Камелия Първанова, Димитър Мирчев, Георги Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.73 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.73, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.74 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 739 гр. София, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20241000501636 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 267/24.12.2023г, постановено по гр.д.№ 234/2023г по описа на ОСВраца, е прекратено производството по предявения от П. Т. Б., ЕГН **********, срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, /като правоприемник на „Юробанк и Еф Джи България” АД/, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 вр. с чл. 124, ал.

1 ГПК за недължимост на сумата 48 840,14 лв. - главница по договор за банков кредит № BL21784 от 15.09.2008 г., за която са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 749 от 27.01.2011 г. и изпълнителен лист от 27.01.2011 г. по ч. гр. д. № 20101210102585 по описа на PC – Благоевград, поради недопустимост и е признато за установено, че П. Т. Б., ЕГН **********, не дължи на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, /като правоприемник на „Юробанк и Еф Джи България” АД/, поради погасяване чрез плащане, извършено от "Българска банка за развитие" АД с ЕИК 121856059, сумата 3341,40 лева разноски по ч.гр.д. № 2585/2010 г. на РС-Благоевград и присъдената законна лихва върху главницата от 48840, 14 лева за периода от 03.11.2010 г. до 31.12.2022 г., обективирани в изпълнителен лист, издаден на 27.01.2011 г. по ч.гр.д. № 2585/2010 г. на РС-Благоевград, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20117020400715 по описа на ЧСИ Г. Н. Ц. с рег. № ***, с район на действие - района на ОС - Благоевград. Отхвърлен е предявеният от П. Т. Б., с ЕГН **********, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено спрямо „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, /като правоприемник на „Юробанк и Еф Джи България” АД/, че не дължи поради погасяване чрез плащане, извършено от "Българска банка за развитие" АД с ЕИК 121856059, сумата 2557,69 лева договорна лихва за периода от 21.02.2010 г. до 16.08.2010 г., обективирана в изпълнителен лист, издаден на 27.01.2011 г. по ч.гр.д. № 2585/2010 г. на РС-Благоевград, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20117020400715 по описа на ЧСИ Г. Н. Ц. с рег. № 1

***, с район на действие - района на ОС - Благоевград, като неоснователен.

Осъдена е „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, да заплати по съразмерност на П. Т. Б., с ЕГН **********, направените по делото разноски за държавна такса от 133, 66 лева. Осъдена е „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, да заплати на адвокат М. Д. от АК-Враца на основание чл.38, ал.2 вр. с ал. 1, т.3 от ЗА сумата 307,00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие за осъщественото процесуално представителство на П. Т. Б., с ЕГН **********, по гр. д. № 234/2023 г. по описа на ОС-Враца.

Решението е обжалвано от „Юробанк България“ АД, чрез адв.Г.В. от САК, в частта му, с която съдът е признал за установено, че П. Т. Б. не дължи сумата от 3 341.40лв. за разноски по ч.гр.д.№ 2585/2010г описа на РС-Благоевград и присъдената законна лихва върху главницата за периода 3.11.2010г до 31.12.2022г поради погасяване чрез плащане, извършено от „Българска банка за развитие“ ЕАД, както и в частта, с която „Юробанк България“ АД е осъдено да заплати държавна такса в размер на 133.66лв. и 307лв. адвокатско възнаграждение, с доводи, че е неправилно поради противоречие на материалния и процесуалния закон. Сочи, че и двете плащания са извършени на 3.11.2010г и на 25.09.2012г преди влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение, която е била връчена на 15.01.2016г, независимо, че изпълнителното дело е било образувано през 2011г, поради което тези факти не са основание за иск по чл.439, ал.2 ГПК и предявените отрицателни установителни искове, основани на плащания, извършени преди влизане в сила на заповедта за изпълнение, са процесуално недопустими, а и със сключване на договора за банков кредит страните са били уведомени, че съответният кредит е сключен въз основа на договореностите по Рамков договор за реда и условията за предоставяне на обезпечаване на кредити по проект „Гаранционен фонд за микрокредитиране“, сключен между „Юробанк България“ АД и Министерство на труда и социалната политика на РБългария от 4.04.2007г. и че е обезпечен от МТСП. Фактите за плащанията по гаранцията на банковия кредит № BL 1784 са известни на задължените лица още с подписването на договора и са се осъществили преди влизане в сила на изпълнителното основание, поради което за тях не съществува възможност за подаване на иск по чл.439, ал.2 ГПК, тъй като е преклудирана. Поддържа, че целта на плащането на сумата по гаранцията не е да погаси или да намали дългът на клиента, а само да гарантира вземането на кредитора, като целта на банковата гаранция е гарантът да престира на бенефициера паричен еквивалент при неизпълнение на обезпеченото договорно задължение на длъжника наредител, което води до право на регрес.

В договора е било уговорено, че бенефициерът ще предприеме всички необходими действия за събиране на задължението по договор за банков кредит от задължилите се лица вместо гаранта, като е без значение дали молбата за конституиране на „Българска банка за развитие „ ЕАД е била уважена от съдебния изпълнител, тъй като това не променя задължението на кредитодателя.

Поддържа, че дългът на основния кредитополучател ЕТ „Р. Ц.-И.-Ц“ и на поръчителите във връзка с договора за банков кредит не е погасен изцяло поради извършеното плащане от гарантиращата банка, като задължението на длъжниците по отпуснатия банков кредит остава дължим от тяхна страна. Изпълнението от трето лице не освобождава длъжника от задължението за погасяване, а създава облигационни взаимоотношения между платилия чуждото задължение и длъжника.

Претендира да се отмени решението в обжалваната му част, да се отхвърлят предявените искове от ищцата и да се присъдят направените разноски.

Ответната страна-П. Т. Б., чрез адв.М.Д. от АК-Враца, е оспорила въззивната жалба с доводи, че е неоснователна. В представени писмени бележки е посочила, че банката кредитодател е удовлетворена по отношение на дължимия кредит още преди образуване на изпълнителното дело. Сочи, че съгласно чл.73, ал.1 ЗЗД всяко задължение може да бъде 2 изпълнено от трето лице, дори против волята на кредитора, освен ако той няма интерес от личното изпълнение на длъжника. Изпълнението от трето лице погасява вземането на кредитора и освобождава длъжника така, както ако самият длъжник е изпълнил, облигационната връзка престава да съществува и се погасява със самото изпълнение, като се създават облигационни отношения между платилия чуждото задължение и длъжника.

Съгласно чл.74 ЗЗД третото лице се суброгира в правата на удовлетворения кредитор, ако е имал интерес да изпълни или пък има иск за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД, ако е изпълнил без да има интерес от това.

Поддържа доводи, че твърденията на банката за овластяване за събиране на сумите със споразумение е ирелевантно по спора, няма характер на цесия, тъй като не е изрична.

Позовава се и на представено удостоверение от ББР, че няма да събира и да търси изплатените от нея към банката суми.

Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди решението в обжалваната му част.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Ищцата по делото-П. Т. Б. е посочила в исковата молба, че с изпълнителен лист от 23.08.2010 г. и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 6191 от същата дата по ч.гр.д. № 2585/2010 г. по описа на Благоевградски районен съд е била осъдена да заплати на ответника "Юробанк България" АД, с предишно наименование „Юробанк и Еф Джи България" АД, ЕИК 000694749, солидарно сумите:

48840,14 лв. - главница по кредит, 2557,69 лв. - договорна лихва за периода от 21.02.2010 г. до 16.08.2010 г., ведно със законна лихва от 20.08.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 3341,40 лева разноски по делото - за държавна такса и възнаграждение за адвокат, или обща сума 54 739,23 лв., които вземания произтичат от договор за банков кредит от 15.09.2008 г., извлечение от счетоводни книги на банката от 16.08.2010 г., договори за поръчителство от 2008г. и от 2009 г. и договор за правна услуга. За нея задължението произтича от договор за поръчителство по този кредит, сключен с договора за банков кредит от 15.09.2008 г. - Продукт „Бизнес кредит ГФМК”, сключен съгласно договорености на Рамков договор за реда и условията за предоставяне и обезпечаване на кредити по проект „Гаранционен фонд за микро-кредитиране”, между банката и Министерство на труда и социалната политика, в полза на ЕТ "Р. Ц. И.-Ц” с ЕИК 816076185.

Въз основа на постъпило на 21.10.2010 г. искане, поради неплащане от длъжника ЕТ „Р. Ц. И.-Ц”, „Българска банка за развитие” АД, ЕИК 121856059, гр. София като гарант, е изплатила на „Юробанк България” сумата 48806,94 лв. по предоставена в нейна полза банкова гаранция с реф. № 590/760/089 от 05.02.2009г. в обезпечение на отпуснати на длъжника в рамките на проект „Гаранционен фонд за микро-кредитиране” суми. Въпреки заплащането на сумата по главницата от гаранта „Българска банка за развитие”, на 03.11.2010 г. и на 02.05.2011 г., отпусналата банковия кредит институция „Юробанк България” АД, въз основа на издадения изпълнителен лист от 23.08.2010 г., е образувала изпълнително дело № 715/2011 г. по описа на ЧСИ Г. Ц., вписан в камарата на ЧСИ на РБългария под № ***, по което тя е съдлъжник.

След направено искане до гаранта – „ББР”, на 25.09.2012 г. същият възстановил на „Юробанк България” АД и сумата 3356,51 лв., представляваща разноски и адвокатски хонорар, както и сумата 1196,52 лв. По образуваното изпълнително дело № 715/2011 г. ЧСИ е извършил изпълнителни действия: наложил е два запора върху трудовото й възнаграждение на 16.08.2011 г., изх. № 10810 и изх. № 10811, и е наложил възбрана с Постановление за налагане на възбрана вх. рег. № 4276/19.07.2016 г. по описа на Службата 3 по вписвания - Враца върху 1/2 идеална част от недвижим имот, собственост на другата поръчителка С. Г. Ц.; на 26.10.2022 г. е наложил запор на сметката й в „Райфайзен банк” АД със запорно съобщение № 17124/26.10.2022 г.; също е наложил запори на сметките на поръчителката Ц. в „Банка ДСК” ЕАД и „Алианц банк България” АД, както и на трудовото й възнаграждение. С извършването на всички посочени изпълнителни действия се начисляват такси и разноски за нея и че към 30.01.2023 г. задължението по изпълнителното дело, съгласно представената сметка за размера на дълга от ЧСИ, е 125 977,41 лв.

На 18.11.2014 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „Българска банка за развитие” АД за суброгиране в правата на вече удовлетворената „Юробанк България” АД, поради извършено плащане в нейна полза, която не е уважена от ЧСИ с протокол от 19.11.2014 г., поради което по висящото изпълнително дело взискател продължава да е „Юробанк България” АД. Позовавайки се на чл. 73, ал.1 и чл.74 от ЗЗД ищцата е изложила доводи, че задължението й към „Юробанк България” АД е погасено изцяло поради извършено плащане от гаранта „Българска банка за развитие”; като дългът е бил погасен към момента на образуване на изпълнителното дело, предвид извършеното плащане от страна на гаранта, което обуславя правния й интерес да предяви отрицателен установителен иск за недължимост на претендираните суми.

Претендирала е да се признае за установено спрямо „Юробанк България" АД, ЕИК 000694749, че не дължи сумата 48840,14 лева - главница по усвоен кредит, 2557,69 лева договорна лихва за периода от 21.02.2010 г. до 16.08.2010 г., ведно със законна лихва от 20.08.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 3341,40 лева разноски по делото, представляващи държавна такса и възнаграждение за адвокат по издаден изпълнителен лист от 23.08.2010 г. по ч.гр.д. № 2585/2010 г. по описа на РСБлагоевград, поради осъществено плащане в полза на „Юробанк България" АД от „Българска банка за развитие” АД, гр. София, по образуваното изпълнително дело № 715/2011 г. на ЧСИ Г. Ц., вписан под № *** при КЧСИ на Република България.