Решение № 19 от 04.03.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Бургас, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Ив. П. Дакова

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Станка Ст. А.а в присъствието на прокурора Л. Г. П. като разгледа докладваното от Петя Ив. П. Дакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600182 по описа за 2024 година С присъда № 39/14.06.2024г. по НОХД № 397/2024г., Окръжен съд – Бургас е признал подсъдимия А. А. Д., ЕГН:**********, за виновен в това, че в периода 15.01.2024г.-19.01.2024г. в гр. Бургас, в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи на обща стойност 1049,50 лева, от владението на различни лица, с намерението противозаконно да ги присвои, употребявайки за това сила, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, както следва:

- на 15.01.2024г., около 19.20 ч., в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ - в парк „Славейков“, отнел чужди движими вещи - дамска чанта на стойност 107.00 лв., сумата от 70.00 лв., преносима външна батерия на стойност 22.00 лв., слушалки на стойност 110.00 лв., книга на стойност 17.00 лв., всичко на обща стойност 326.00 лв., от владението на В.С., род. на ...г., украинска гражданка, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила;

- на 18.01.2024г., около 12.46 ч., в гр. Бургас, до банкомат, находящ се пред банка „ОББ“ на бул. „Демокрация“ №7, отнел чужди движими вещи портфейл на стойност 15.00 лв. ведно със сумата от 130.00 лв., всичко на обща стойност 145.00 лв., от владението на С.Д.С., род. на .. год., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.

- на 19.01.2024 г., около 05.50 ч., в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, в парк „Славейков“, в близост до бл. 65, направил опит да отнеме чужди движими вещи: дамска чанта на стойност 30,00 лв. с включена цена на ремонта на 1 скъсана дръжка – 5,00 лева, портмоне на стойност 36.00 лв., парична сума от 50 лв., мобилен телефон „Самсунг Галакси А12“ ведно със зарядно устройство на стойност 172.00 лв., несесер на стойност 5.00 лв., канцеларска ножичка на стойност 0.50 лв., пила за нокти на стойност 0,50 лв., пинсета на стойност 7.20 лв., пластмасов канцеларски плик на стойност 0.50 лв. ведно със сумата от 114.00 лв., учителско тефтерче на стойност 1.40 лв., тетрадка формат А5 на стойност 1.20 лв., капки „Дулколакс“ на стойност 8.90 лв., диоптрични очила на стойност 121.00 лв., калъф за очила на стойност 10.50 лв., всичко на обща стойност 563,60 лв., от владението на П.А.С., род. на ...г., с намерение противозаконно да ги присвои, употребявайки за това сила, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини, както и отнел чужди движими вещи - найлонова торба, съдържаща ученически тестове на стойност 3.40 лв., метален термос за течности на стойност 9,00 лв. и пластмасова кутия на стойност 2.50 лв., всичко на обща стойност 14.90 лв. от владението на П.А.С., род. на ...г. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1 б. “а“, вр.чл.26, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от седем години и три месеца, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим, на основание чл.57 т.2 б.“а“ и б.“б“ от ЗИНЗС.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият А. А. Д. е бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по конкретното наказателно производство.

С присъдата съдът се е разпоредил и с веществените доказателства по делото /подробно изброени/, постановявайки връщането им на подсъдимия А.

А. Д..

На основание чл. 198, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия А. А. Д. да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД МВР-Бургас направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 3 101,40 лева.

В предвидения от закона срок присъдата е обжалвана от подсъдимия А.

А. Д. с оплакване, че отмереното му наказание от седем години и три месеца лишаване от свобода е явно несправедливо. Възразявайки срещу размера на санкцията, същият акцентира върху направеното признание по фактите на обвинението, като изтъква също, че по-голяма част от отнетите вещи са били възстановени на техните собственици. Твърди, че е имал желание за пълно възстановяване на вредите от престъплението, но по обективни причини – не получил обещана му помощ от познати, не е успял да осъществи намеренията си. Сочи, че е израснал по домове и няма роднини, на чиято помощ да разчита.

Моли съда, като вземе предвид горните обстоятелства, да измени присъдата на първоинстанционния съд и намали наложеното му наказание до минималния размер, предвиден за съответното престъпление.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас ангажира становище за неоснователност на 2 подадената жалба. Счита, че присъдата е постановена при съблюдаване на нормативната уредба на диференцираното производство по Глава 27 от НПК чл. 372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК, както и че същата е обоснована и законосъобразна. Отмереното на подс.Д. наказание намира за справедливо и съответно както на степента на обществена опасност на извършеното, така и на личността на дееца. Сочи, че в случая се касае за посегателство, отличаващо се с много висока степен на обществена опасност, извършено в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, като деецът е осъждан многократно, предимно за кражби, част от които осъществени в условията на опасен рецидив, както и с постановена предходна присъда за грабеж в условията на опасен рецидив. Изтъква, че въпреки постановените срещу Д. множество присъди и ефективно изтърпени наказания, същият не се е поправил, което обуславя и по-строгия подход към него с цел да му се въздейства предупредително и да му се отнеме възможността да върши други престъпления. Подчертава, че признанието на подсъдимия по фактите на обвинението, върху което същият акцентира в жалбата, не може да се отчита повторно като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като то е отчетено при прилагането на чл. 58а НК. С горните аргументи прокурорът пледира присъдата на ОС-Бургас да бъде потвърдена като правилна.

Пред въззивния съд подсъдимият А. Д. се явява лично и със служебно назначения му защитник – адвокат В. К. от АК-Бургас.

В съдебно заседание адвокат К. поддържа оплакването за явна несправедливост на наказанието, наложено на подсъдимия. Позовавайки се на заявено пред нея желание на подс.Д. да репарира вредите от престъплението, както и намерението му да промени начина си на живот, започвайки да работи и да спазва закона, защитникът обосновава необходимост от редуциране на наложеното му наказание под средния размер, предвиден за съответното престъпление, което след приложение на чл.58а, ал.1 от НК да доведе до отмерване на размер, близък до минималния. По този начин счита, че ще бъдат постигнати целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК. В този смисъл и пледира за изменяване на присъдата на първостепенния съд.

В личната си защита пред съда подсъдимият Д. изразява съжаление за извършеното. Твърди, че си е взел поука и повече няма да върши престъпления. Моли наложеното му наказание лишаване от свобода да бъде намалено с две години.

Въззивната жалба, изходяща от подсъдимия Д., като подадена от лице с право на жалба съгласно чл.318, ал.3 от НПК, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира жалбата за 3 неоснователна.

Производството пред окръжния съд е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК при условията на чл. 371, т. 2 НПК. Окръжен съд-Бургас е приложил стриктно установените правила на диференцираната процедура по НПК.

Въззивната инстанция не констатира допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение от категорията на съществените, което да е основание за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане.

В рамките на проведеното по инициатива на служебния защитник на подс.Д. и на самия подсъдим предварително изслушване на страните, последният е признал пред съда изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 НПК, съдът в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното от подсъдимия самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. А. Д. е роден на .. г. в гр. Бургас. Същият е български гражданин, със завършено средно образование, неженен, безработен, осъждан многократно, включително за тежки умишлени престъпления, с налагани наказания лишаване от свобода, последното от които в размер на шест години по НОХД №808/2017г. на ОС-Бургас, което изтърпял на 30.12.2021г. /спр. л.2328 от НОХД № 397/24г. на БОС/.

На 15.01.2024 г. около 19.00 ч., свид. В.С. - украинска гражданка, временно пребиваваща на територията на Р България, живуща със своето семейство в гр. Бургас, к/с „Славейков“, след като излязла от зала по шахмат, находяща се в непосредствена близост до стадион „Лазур“ , тръгнала да се прибира към жилището си в к/с „Славейков“. Заедно със свидетелката били и двете й деца, като всички вървели пеша, преминавайки през парка, намиращ се срещу УМБАЛ гр. Бургас. Навън било тъмно и в парка нямало хора.

Семейството се придвижвало покрай паметника в посока пешеходната пътека срещу бл. 2 на к/с „Славейков“. Свид.С. държала в дясната си ръка найлонова торба с покупки, с лявата си ръка същата държала сина си, а от дясната им страна вървяла дъщеря й. На лявата ръка на свидетелката, малко над китката, била преметната и дамската й чанта. Когато свид.С. и децата й се намирали на около 20 метра преди пешеходната пътека, същата била нападната от подс.Д., който хванал дамската й чанта и започнал да я дърпа назад. В следствие на силата, която подсъдимият приложил, за да издърпа чантата, свидетелката се обърнала назад. В същото време подсъдимият блъснал в гърба сина на С., при което детето изпуснало ръката на майка си. В този момент подсъдимият, дърпайки отново дамската чанта, която била преметната върху лявата ръка на С., успял да я отнеме от нея, след което побягнал в посока паметника в парка.

Последвали викове за помощ от страна на С. и сина й, на които обаче нямало 4 кой да откликне, предвид че по същото време в парка нямало други хора.

Веднага след това пострадалата позвънила по телефона на съпруга си, а след това и в полицията. На мястото пристигнали полицейски служители, пред които свид. С. разказала за случилото се и посочила мястото, на което и е била отнета дамската чанта, в която се намирали сумата от 70.00 лв., преносима външна батерия, чифт слушалки и книга.

На 18.01.2024 г., около 13.00 часа, свидетелят С.Д.С. паркирал личният си автомобил на булевард „Демокрация“ пред банка „ОББ“ в гр. Бургас.

Слизайки от автомобила си, свидетелят се насочил към намиращия се в близост банкомат, като междувременно извадил портмонето си и поставената в него банкова карта. След като изтеглил от банкомата сумата от 400 лева, свид. С. ги задържал в дясната си ръка, като в същото време в лявата ръка държал портмонето си, в което имал налична сума в размер на 130 лева. В този момент същият усетил силен натиск откъм гърба, в близост до лявата ръка, в следствие на което залитнал към банкомата. Натискът върху тялото на пострадалия бил упражнен от подс.Д., който виждайки го, че залита, започнал да дърпа с всички сили портмонето от ръката му. След като успял със сила да издърпа портмонето от ръката на свид.С., подсъдимият побягнал по ул.