Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2347 от 01.12.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 10205/2021
Вид
Решение № 2347
Подписан
01.12.2021
В сила
01.12.2021
Състав
Христо Георгиев Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2347 гр. Пловдив, 01.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20215330110205 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Лайт Кредит“ ООД срещу „Валфрукт“ ЕООД и И. С. Д., с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца солидарно сума в размер на 12 370, 21 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № ****/***** г., сключен между ищеца в качеството му на заемодател, ответникът „Валфрукт“ ЕООД в качеството му на заемател и ответникът И. С.

Д. в качеството му на солидарен длъжник, и сумата в размер на 690,73 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 07.11.2020 г. – 26.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – ******* г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат съображения, че на ****** г. между ищеца в качеството му на заемодател, ответникът „Валфрукт“ ЕООД в качеството му на заемател и ответникът И.С. Д. в качеството му на солидарен длъжник бил сключен Договор за паричен заем № ****/****** г., по силата на който заемодателя предоставил в поза на заемателя сумата в размер на 15 000 лева, която последният следвало да върне, заедно с договорената лихва в срок до **** г. Със сключване на договора за заем, ответникът И. Д. се задължил да отговоря солидарно за изпълнението на всички задължения по него. За обезпечаване на задълженията за главница и лихва по сключения договор бил издаден и запис на заповед от ответника „Валфрукт“ ЕООД, който бил 1 авалиран от ответника И. Д.. Между страните бил сключен и Анекс № */*******г., с който същите договорили фиксирана годишна лихва от 18 %, бил договорен и нов погасителен план с краен падеж за изпълнение на задълженията – ***** г. От момента на сключване на договора за паричен заем до датата на депозиране на исковата молба, ответниците не изпълни всички задължения по сключените договор и анекс към него. След извършени частични плащания от същите, останала дължима главница в размер на 12 370,21 лева, както и обезщетение за забава върху същата. Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответниците „Валфрукт“ ЕООД и И.С. Д.

Ответната страна, макар и редовно уведомена, не е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на исковата молба. Представител на ответното дружество не се явява в откритото съдебно заседание. Не е направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие.

Ответното дружество е уведомено за последиците на чл. 238 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, счита следното:

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищеца в проведено открито съдебно заседание от ****г. отправя изрично искане за постановяване на неприсъствено решение.

Книжата по делото са редовно връчени на ответниците. Допълнително, ответниците са редовно призовани за датата на първото открито съдебно заседание.

Макар и редовно призовани и уведомени за последиците по чл. 238 ГПК ответниците не са проявили процесуална активност под каквото и да било форма.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, макар и редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства, се извежда заключение за вероятната основателност на предявения иск ( ангажирана е работна справка, подписана от представители на възложителя и изпълнителя и е налице издадена фактура за осъществената услуга ).

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане да бъдат уважени изцяло.

2

Върху присъдената сума за главница се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / *******г./ до окончателното й погашение.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Такива следва да бъдат присъдени в размер на 1444,44 лева, от които 522,44 лв. внесена държавна такса и 922 лв. – адвокатско възнаграждение, като за реалното му договаряне и заплащане е представен оправдателен документ

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Валфрукт“ ЕООД, ЕИК*****и И. С. Д., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „Лайт Кредит“ ООД , ЕИК ****** на основание чл.

240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД , сума в размер от 12 370, 21 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № ******/******* г., сключен между ищеца в качеството му на заемодател, ответникът „Валфрукт“ ЕООД в качеството му на заемател и ответникът И. С. Д. в качеството му на солидарен длъжник, и сумата в размер на 690,73 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 07.11.2020 г. – 26.05.2021 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /*******/ до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „ Валфрукт“ ЕООД, ЕИК*****и И.

С. Д., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Лайт Кредит“ ООД , ЕИК *******, сума в размер на 1444,44 лева, представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд- Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/

3