Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 424 от 19.08.2025, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Гражданско дело 2038/2025
Вид
Решение № 424
Подписан
19.08.2025
В сила
19.08.2025
Състав
КАЛИН ИВАНОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. МонтА., 19.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТА., ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИН ИВАНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № 20251630102038 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.330 от ГПК, вр. чл.50 от Семейния кодекс.

Съпрузите: С. А. А., ЕГН ********** с адрес: с.Слащен, обл.Благоевград, ул.,,Свобода‘‘ № 7 и А. А. А., ЕГН ********** с адрес: гр.МонтА., ж.к.,,Пъстрина‘‘ бл.6, вх.Д, ет.5, ап.60 са подали молба за развод и са постигнали споразумение по чл. 51, ал.1 от СК. Отправя се искане до МРС, да прекрати брака с развод, като утвърди постигнатото от страните споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, с което окончателно уреждат последиците на развода помежду си.

Съпрузите са постигнали са сериозно и непоколебимо съгласие за развод.

Постигнали са споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, което прилагат, с което окончателно уреждат помежду си всички последици на развода. По делото са приложени относими писмени доказателства, надлежно приети от съда.

Страните в о.с.з. потвърдиха пред съда своето сериозно и непоколебимо взаимно намерение да извършат развод по взаимно съгласие, като заявиха и, че доброволно са подписали споразумението и са съгласни с неговите последици.

Съдът, на осн. чл. 235, ал.2 от ГПК, въз основа на закона и на доказателствата по делото, намира следното:

1

Молбата за развод е процесуално допустима, тъй като между страните е налице валиден граждански брак и съпрузите имат правен интерес от прекратяването му. РазгледА. по същество, съдът намира молбата за основателна.

Съдът се убеди, че съгласието на молителите да прекратят брака си с развод е сериозно и непоколебимо, което те потвърдиха и в проведеното открито съдебно заседание. Бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, като не може да се заздрави и тяхното решение да се разведат е сериозно и добре обмислено, като не е плод на лекомислие или внезапно хрумване.

Съгласно чл. 5 от Семейния кодекс: ,,бракът се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние‘‘. След като взаимното съгласие на съпрузите да са в граждански брак вече не е налице, което е задължително условие за съществуването на брака, съдът намира, че брачната връзка между страните е лишена от своето съдържание и нито в полза на съпрузите, нито в полза на обществото е този брак да продължи своето съществуване.

Предвид изложеното и на основание чл. 330, ал.3 от ГПК, вр.чл.50 от СК, съдът намира, че бракът между молителите следва да бъде прекратен с развод по взаимно съгласие, а постигнатото от тях споразумение – утвърдено, като непротиворечащо на закона и морала.

Съдът определя окончателна държавна такса за допускане на развода от 40лв., която страните следва да заплатят поравно. Държавната такса е изцяло внесена от молителите при завеждане на делото, предвид което е недължима.

Така мотивиран съдът, на осн. чл. 330, ал.3 от ГПК, вр. чл. 50 от СК РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ гражданския брак между: С. А. А., ЕГН ********** с адрес: с.Слащен, обл.Благоевград, ул.,,Свобода‘‘ № 7 и А. А. А., ЕГН ********** с адрес: гр.МонтА., ж.к.,,Пъстрина‘‘ бл.6, вх.Д, ет.5, ап.60, сключен на 14.03.2014 г. в гр.Мадрид, Испания, за което е издаден акт за граждански брак № 0005/08.04.2014 г., съставен в село Сатовча, община Сатовча, област Благоевград.

УТВЪРЖДАВА постигнатото от молителите споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, както следва:

1./ Упражняването на родителските права, личните отношения и 2 издръжката на децата: Съпрузите нямат родени от брака деца.

2./ Издръжка между съпрузите: Съпрузите не си дължат издръжка.

3./ Ползване на семейното жилище: Съпрузите не притежават семейно жилище по смисъла на Семейния кодекс.

4./ Фамилното име: След развода А. А. А. ще продължи да носи брачното си фамилно име А..

5./ Имуществени отношения: Съпрузите нямат придобито пред време на брака имущество и нямат претенции един спрямо друг.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.330, ал.5 от ГПК.

Съдия при Районен съд – МонтА.: _______________________ 3