Определение № 523 от 04.10.2019, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 672/2019
- Вид
- Определение № 523
- Подписан
- 04.10.2019
- В сила
- 05.11.2019
- Състав
- МИНКА ПЕТКОВА ТРЪНДЖИЕВА, ВЕНЦИСЛАВ СТОЯНОВ МАРАТИЛОВ, ДИМИТЪР ПАНДАЛИЕВ БОЗАДЖИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.250 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260, т.2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260, т.2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.34 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523 , гр.Пазарджик, 04.10.2019 г.
Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия, въззивен състав, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Мина Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В ч. гр. д. №672 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и следващи от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А.Г.А. чрез адв.Д. против разпореждане №5859/25.04.2019г. постановено по гр.д.№2161/2017г. по описа на РС – Пазарджик, с което е върната въззивна жалба против решение №754/08.06.2018г. в частта, в която няма характер на искане по чл.250 ГПК.
В жалбата се твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено с всички произтичащи от това последици. Твърди се, че с нарочна молба са уточнили порочността на обжалваното решение и правния интерес от обжалването му, поради което отразеното твърдение в мотивите на обжалваното разпореждане, че такива обстоятелства не са изложени, не отговаряло на истината. Твърди, че с въззивната жалба не са правили искане за допълване на решението по реда на чл.250 ГПК. Счита, че допълването на обжалваното решение не правело въззивната жалба безпредметна, тъй като в резултат на допълването само на диспозитива, решението към настоящия момент било с диспозитив, който бил в противоречие с констатациите и правните изводи в мотивите на съда.
В законният срок не е депозиран писмен отговор на жалбата.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди направените доводи и прецени данните по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Районен съд - Пазарджик е сезиран с иск с правно основание чл.34 ЗС от Е.И. против Г. М., А. А. и Б. А..
С решение
№754/08.06.2018г. по гр.д.№2161/2017г. на РС – Пазарджик е допуснато да се извърши съдебна делба между Е.И.И. и Г.И.М. на следните недвижими имоти:
- имот с идентификатор ***, представляващ дворно място с площ от 982 кв.м.
- имот с идентификатор ***, представляващ жилище с площ от 126,13 кв.м. – втори етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в имот с идентификатор ***, ведно с прилежащите таван, стълбище и ½ ид.ч. от общите части на сградата .
- имот с идентификатор ***, представляващ склад с площ от 41,99 кв.м., построен в имот с идентификатор ***.
- имот с идентификатор ***, представляващ селскостопанска сграда с площ от 23 кв.м., построена в имот с идентификатор ***.
Определени са правата на страните – по ½ ид.ч.
Отхвърлен е иска за делба по отношение на имот с идентификатор *** по КККР на гр.Б. - жилище с площ от 66,38 кв.м., представляващо първи жилищен етаж от двуетажна жилищна, сграда построена в имот с идентификатор *** по КККР на гр.Б..
Срещу така постановеното решение в срок е постъпила въззивна жалба от А. Б. чрез адв.Д., при което е образувано в.гр.д.№693/2018г. по описа на ПзОС, производството по което е прекратено с определение №532/31.10.2018г.
В мотивите на своето определение съдът е посочил, че жалбата не е достатъчно ясна, но е видно, че всъщност не се обжалва решението в частта му, с която е допусната делба на имоти между ищцата Е.И. и ответницата Г. М.. Не се обжалва решението и в частта, с която е отхвърлен иска за делба, тъй като съдът е зачел възражението на жалбоподателката, че имота е съсобствен само между нея и сестра й Б. А.. От изложените доводи в жалбата става ясно, че жалбоподателката възразява по-скоро по мотивите на съда, като иска „допълване“ на решението, както в частта, с която е допусната делба, така и в частта, с която е отхвърлен иска за делба и то относно обстоятелството, че към самостоятелните обекти на собственост в жилищната сграда има и прилежащи общи части, поради което делото е върнато на първоинстанционния съд за проверка редовността на въззивната жалба от гледна точка нормата на чл.260, т.2 и 3 ГПК, вкл. уточняване предмета на обжалване и още по-съществения въпрос за наличие на правен интерес от обжалването.
След дадени указания от районния съд, с молба вх.№28228/19.12.2018г. жалбоподателката излага подробни доводи за порочността на обжалваното решение, които най-общо се свеждат до това, че в мотивите съдът е изложил неправилни изводи относно идентификацията на някои от процесните обекти, което водело до нарушаване на нейните права.
С решение №224/25.02.2019г., постановено по реда на чл.250 ГПК е допълнено обжалваното решение №754/08.06.2018г, като въззивна жалба срещу допълнителното решение не е постъпила.
С обжалваното разпореждане
№5859/25.04.2019г. е върната въззивната жалба на А.А. против решение №754/08.06.2018г. по гр.д.№2161/2017г. на РС – Пазарджик, в частта, в която няма характер на искане по чл.250 ГПК.
Изводите на първоинстанционният съд, че въззивната жалба следва да бъде върната, макар и лаконични, като краен резултат са правилни.
Видно е от първоначалната жалба и от молбата, постъпила в изпълнение указанията на съда, че за имота, идентифициран като склад от 41,99 кв.м. с идентификатор *** и допуснат до делба, жалбоподателката няма претенции. Тя всъщност възразява против мотивите на съда и то по-скоро за логиката на разсъжденията му.
Този имот е допуснат до делба между други лица и жалбоподателката няма претенции.
Интереса си от обжалване на решенето тя обосновава с това ,че именно поради погрешното идентифициране от съда на склад и мазе са засегнати нейни права, като е отхвърлен иска за делба на съсобствения между нея и сестра и имот, но не и за прилежащото му мазе и по този начин са засегнати правата й. Но и това не е така, защото по реда на чл.250 ГПК съдът е допълнил решението си, както в частта, с която е допуснал делба, така и в отхвърлителната част, като се е произнесъл и по отношение на общите части, по-конкретно за мазето.
Следователно жалбоподателката няма правен интерес да обжалва решението.
Възникването на правото за обжалване и надлежното му упражняване са обусловени от наличието на правен интерес за страната. Макар да не е изрично указано в закона, извършваната от администриращия съд проверка на допустимостта на жалбата по необходимост включва и преценка относно наличието на правен интерес от същата, тъй като правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на всяко съдебно производство и само при наличието на такъв за съда възниква задължението да провери спазването на предвидените в закона изисквания за редовност на сезиращата го жалба /в т.см. опр.№668/13.07.2012г. на ВКС по ч.т.д.№483/2012г./
Ето защо, като е разпоредил връщане на въззивната жалба в частта в която няма характер на искане по реда на чл.250 ГПК, първоинстанционният съд е постановил едно правилно разпореждане, което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Пазарджишкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №5859/25.04.2019г. постановено по гр.д.№2161/2017г. по описа на РС – Пазарджик.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: Членове: