Решение № 44 от 10.02.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. К., 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЯН Г. ИЛИЕВ при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно наказателно дело № 20245510201063 по описа за 2024 година Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0284-001263 от 11.06.2024 г. на Началник Сектор в ОДМВР-С.З., РУМВР-К.. Жалбоподателят Е. В. А., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършеното нарушение.

Счита, че е приложим чл. 162, ал. 1 от ЗДВП, а НП било издадено без спазване на изискуемата от закона форма.

В с.з. редовно призован, не се явява. В писмена защита на адв. В. Д. се иска отмяната на НП.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител. В писмено становище на гл. юрисконсулт А. се излагат доводи за неоснователност на жалбата и се иска потвърждаване на НП. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Административнонаказващият орган (АНО) е приел за установено, че на 27.05.2024 г. в 23.14 часа в с. П. на кръстовището на ул. „Ш.“ и ул. „М.“ жалбоподателят е управлява л.а. „М. Г.***“ с рег. № ****** без да е правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП.

1

Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № 1095904 от 27.05.2024 г.; СУМПС, издадено от Кралство В.; справка за нарушител/водач и показанията на св. Р. П., които кореспондират помежду си.

От СУМПС, издадено от Кралство В. се установява, че водачът притежава категория В към която категория спада управляваното от него МПС-во.

От показанията на св. П. се установява, че е съставил акт, защото жалбоподателя бил непълнолетен.

Съдът констатира, че жалбоподателят е бил роден на 13.06.2006 г. и към момента на деянието 27.05.2024 г. е бил на 17 години.

В жалбата и в писменото становище се възразява, че съгласно чл. 161 и чл. 162 от ЗДвП в Република България се признават СУМПС, издадени от държави членки на ЕС, по Женевската конвенция от 1968 г., по споразумението за ЕИП и по споразумението на страните от НАТО, както и възможността да ги ползват в срок до три месеца.

Въззиваемата страна от своя страна в производството не оспорва валидността на свидетелството за управление и обстоятелството за ползване на СУМПС в срока по чл. 162 от ЗДвП.

Съгласно чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.

Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

Но ЗДвП не свързва правоспособността на водача само с притежаването на СУМПС, валидно за категорията на управляваното МПС, но и с минималната възраст за управление на това МПС-во.

Съгласно чл. 151, ал. 1, т. 6 от ЗДвП минималната възраст на водача за управление на моторно превозно средство от категории В и ВЕ е осемнадесет години, а в случая към момента на извършване на деянието водачът е бил на 17 години.

Съгласно чл. 151а от ЗДвП лицата, притежаващи свидетелство за управление, издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, могат да управляват моторно превозно средство на територията на Република България при спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория, определени в чл. 151 от ЗДвП.

Следователно по арг. на противното на чл. 151а от ЗДвП жалбоподателят не е 2 имал право да управлява МПС-во въпреки наличието на валидно СУМПС, издадено от държава страна по посочените международни актове.

Следователно правилно АНО е приел, че жалбоподателят е бил неправоспособен водач и правилно е наложил наказание обществено порицание по съответната санкционна норма на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и след прилагане на редукцията по чл. 15, ал. 2 от ЗАНН за замяна на глобата.

Съдът не приема възражението, че НП е било издадено в нарушение на изискуемата от закона форма. Приложеното по делото копие на НП заверено с гриф „Вярно с оригинала“ е надлежно подписано и подпечатано от АНО.

При извършената служебна проверка съдът не установи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП и съставяне на акта, поради което НП следва да се потвърди като законосъобразно и обосновано.

На осн. чл. 84 от ЗАНН във вр. чл. 189, ал. 3 от НПК направените по делото разноски за явяване на св. П. в с.з. в размер на 30,88 лв. следва да се заплатят от жалбоподателя по сметка на РС-К..

Основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и такова следва да бъде присъдено в минимален размер от 80 лв. за изготвяне на становище съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0284-001263 от 11.06.2024 г. на Началник Сектор в ОДМВР-С.З., РУМВР-К., с което на жалбоподателя Е. В. А. ЕГН ********** е било наложено административно наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.

ОСЪЖДА жалбоподателя ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-К. направените по делото разноски в размер на 30,88 лв.

ОСЪЖДА жалбоподателя ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР-С.З., ЕИК 1290009952 - BG30UNCR76303100115626 сумата от 80 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд - С.З..

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

3