Решение № 260005 от 27.08.2020, Районен съд - Казанлък

Р Е

Ш Е Н

И Е №...... гр. Казанлък – 27.08.2020 год.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Казанлъшки районен съд, наказателна колегия, трети наказателен състав в публичното си съдебно заседание на двадесет и осми юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател ; Тодор Тодоров при. Секретаря Марийка Иванова, разгледа докладваното от съдията Тодоров гр.дело

№ 2476 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.245 вр. с чл.128, ал.1 от КТ.

Производството е образувано по искова молба от Х.Н.С., ЕГН **********, с адрес: *** против „С.С.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Е. И. Б. – Управител. Ищецът твърди, че работел в ответното дружество до 25.07.2019 г., по силата на трудов договор, като заемал длъжността „Охранител“ с място на работа „Автопатрул 2 Казанлък“. Със Заповед № 3352/25.07.2019 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено, поради забавяне изплащането на уговореното трудово възнаграждение на работника. Ищецът твърди, че не бил получавал трудово възнаграждение за месеците 01.2019 г., 02.2019 г., 03.2019 г., 04.2019 г., 05.2019 г., 06.2019 г. и 07.2019 г. В заповедта за прекратяване било отразено, че му се дължи обезщетение с пр. осн. чл. 224 от КТ за 10 дни от 2019 г. в размер на 280 лв. До настоящия момент сумата не била заплатена на ищеца, поради което предявявал настоящите обективно съединени искове против ответното дружество. Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен да заплаща трудовото възнаграждение на работника в уговорените срокове. В трудовия договор бил упоменат срока, в който следва да се заплати трудовото възнаграждение, като в случая същия срок не бил спазен от страна на ответното дружество. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. На ищеца до настоящия момент не му били заплатени от работодателя общо седем нетни трудови възнаграждения, като разпределени по месеци и сумите били както следва: за месец 01.2019 г. претендира трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв., ведно с лихва за забава от 01.04.2019 г. до 16.09.2019 г. в размер на 22,54 лв.; за месец 02.2019 г. претендира трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв., ведно с лихва за забава от 01.05.2019 г. до 16.09.2019 г. в размер на 18,53 лв.; за месец 03.2019 г. претендира трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв., ведно с лихва за забава от 01.06.2019 г. до 16.09.2019 г. в размер на 14,40 лв.; за месец 04.2019 г. претендира трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв., ведно с лихва за забава от 01.07. 2019 г. до 16.09.2019 г. в размер на 10,40 лв.; за месец 05.2019 г. претендира трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв., ведно с лихва за забава от 01.08.2019 г. до 16.09.2019 г. в размер на 6,27 лв.; за месец 06.2019 г. претендира трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв.; за месец 07.2019 г. претендира трудово възнаграждение в нетен размер от 400 лв.

В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят отразил, че се дължи на работника обезщетение по чл. 224 от КТ за 10 дни, в размер на 280 лв. Същата сума не била изплатена на работника до настоящия момент, поради което претендира сумата от 280 лв., представляваща обезщетение с правно основание чл. 224 от КТ за общо 10 дни неползван платен годишен отпуск през 2019 г. Претендира и обезщетение с пр. осн. чл. 224 от КТ - 10 дни ПГО от 2018 г. в размер на 280 лв.

Поради гореизложеното и след като съдът се убеди в основателността на предявените искове моли да бъде осъдено ответното дружество „С.С.“ ООД, ЕИК *********, да заплати на ищеца Х.Н.С., ЕГН **********, сумата от общо 3840 лева (три хиляди осемстотин и четиридесет лева) - главница, както и сумата от общо 72,14 (седемдесет и два лева и четиринадесет стотинки) - лихва за забава, като дължимите суми са разпределени, както следва:

За месец 01.2019 г. претендира трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв., ведно с лихва за забава от 01.04.2019 г. до 16.09.2019 г. в размер на 22,54 лв.

За месец 02.2019 г. претендира трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв., ведно с лихва за забава от 01.05.2019 г. до 16.09.2019 г. в размер на 18,53 лв.

За месец 03.2019 г. претендира трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв., ведно с лихва за забава от 01.06.2019 г. до 16.09.2019 г. в размер на 14,40 лв.

За месец 04.2019 г. претендира трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв., ведно с лихва за забава от 01.07. 2019 г. до 16.09.2019 г. в размер на 10,40 лв.

За месец 05.2019 г. претендира трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв., ведно с лихва за забава от 01.08.2019 г. до 16.09.2019 г. в размер на 6,27 лв.

За месец 06.2019 г. претендира трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв.

За месец 07.2019 г. претендира трудово възнаграждение в нетен размер от 400 лв.

Претендира сумата от 280 лв., представляваща обезщетение с правно основание чл. 224 от КТ за общо 10 дни неползван платен годишен отпуск през 2019 г.

Претендира и обезщетение по чл.

224 от КТ за 10 дни от 2018 г. в размер на 280 лв.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да заплати претендираните суми, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане, както и да осъди дружеството да възстанови (заплати) сторените от ищеца разноски по съдебно-деловодното производство, за което представя адвокатско пълномощно, ведно с договор за правна защита и съдействие и списък за разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

Предявени са искове с правно основание чл. 128 от КТ във вр. чл. 242 от КТ; чл. 86 от ЗЗД и чл. 224, ал.1 от КТ.

По иска с правно основание чл. 128 от КТ във вр. чл. 242 от КТ – в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е бил в трудово правоотношение с работодателя в посочения от него период, че е полагал труд през посочения период, както и размера на неизплатените работни заплати.

По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД – в доказателствена тежест на ищеца е да установи кога е настъпила забавата, изискуемост и размер на мораторната лихва.

По иска с правно основание чл.

224, ал.1 от КТ в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че за периода, за който претендира заплащане обезщетение за неползван платен годишен отпуск, е било налице трудово правоотношение между него и ответника; да установи и дължимостта на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при наличие на валидно прекратен трудов договор.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Не е спорно между страните, а и от представения трудов договор № 3352 от 26.01.2016 г. се установява, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество на длъжност „охранител“. В т.6 на трудовия договор е уговорено, че месечното трудово възнаграждение за съответния месец се изплаща ежемесечно до края на втория месец след месеца, за който се отнася, но не по-късно от последния ден на третия месец след месеца, който е изработен.

Не се спори,че със допълнително споразумение от

13.09.2016г. към трудов договор № 3352/26.01.2016г. ищецът е преминал на длъжност охранител за неопределено време.

Не се спори,че ищеца от 01.01.2019г. 19.07.2019 г. е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжност „охранител“ и е изпълнявал трудовите си задължения, при пълно работно време и сумирано месечно отчитане. За престирания труд работодателя е начислявал ежемесечно трудово възнаграждение, чиито размери са установени от заключението на ССЕ и неоспорените извлечения от разплащателни ведомости /фишове за заплати/.

Не се спори и че със заявление от 18.07.2019 г., получено от работодателя на 19.07.2019 г., ищецът е прекратил трудовия си договор на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Последвала е Заповед за освобождаване № 3352/19.07.2019 г., връчена на ищеца на 25.07.2019 г..

Приети по делото са заверени копия на извлечения от разплащателни ведомости /фишове за заплати/ за периода от м.01.2019 г. до м.07.2019г., неподписани от ищеца.

По делото е назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. Съгласно заключението за претендирания период /м.01.2019 г.- м.07.2019 г./ начисленото трудово възнаграждение на ищеца е в общ брутен размер от 3719.36 лв., а в нетен размер- 2888.55 лв..

Приети като доказателства са заверени копия на 12 бр. разходни касови ордери: РКО № 23657/18.09.2019г. за сумата от 243,30лв., РКО № 24815/16.09.2019г. за сумата от 254,25 лв., РКО № 22289/12.09.2019г. за сумата от 246,11 лв., РКО № 22302/21.08.2019г. за сумата от 244,74,РКО № 20269/06.08.2019г. за сумата от 194,74 лв., РКО № 22299/31.07.2019г. за сумата от 244,74 лв.,РКО № 19448/24.07.2019г. за сумата от 196,11 лв., ,РКО № 24439/24.06.2019г. за сумата от 243,40 лв., РКО № 18981/04.06.2019г. за сумата от 244,74 лв.,РКО № 17124/23.05.2019г. за сумата от 244,74 лв.,РКО № 22289/20.05.2019г. за сумата от 246,11 лв., и РКО №

16283/15.04.2019г. за сумата от 194,74 лв., всички с основание частично плащане или доплащане на заплата оспорени от ищеца .

По делото е назначена съдебно-почеркова експертиза, от заключението на която се установява следното;

- РКО № 23657 датиран от 18.09.2019г.. Под изписаната дата с помощта на коректор се наблюдава заличаване /фото 2,3/. При изследване на заличаването с помощта стереомикроскоп с помощта на преминаваща светлина се очертали контурите на текста месец октомври 2018г.- фото 25,26,27.

- РКО № 24815 датиран от 16.09.2019г.. под изписаната дата с помощта на коректор се наблюдава заличаване. При изследване на заличаването с помощта стереомикроскоп с помощта на преминаваща светлина се очертали контурите на текста месец декември и 2018г.- фото 29,30.

- РКО № 22289 датиран от 12.09.2019г.. Под дата е изписано за месец юни 2019г. но цифрата

„9“ е изписана с химикална паста върху заличаването с коректор. С помощта на преминаваща светлина се очертава текста се очертали контурите на цифрата „ 8“ което означава,че първоначално е било изписано 2018г. фото 31,32,33.

- РКО № 22302 е датиран от 21.08.2019г.. Под датата се наблюдава заличаване с коректор /фото 8,9/ . С помощта на преминаваща светлина се очертал текста „за месец Август 2018“ фото 34,35,36.

- РКО № 20269 е датиран от 16.08.2019г.. Под датата е изписано за месец май 2019г., но цифрата „9“ е изписана с химикална паста върху заличаване с коректор. С помощта на преминаваща светлина се очертали контурите на цифрата „ 8“ което означава,че първоначално е било изписано 2018г. фото 37,38,39.

- РКО № 22299 е датиран от 31.07.2019г..Под датата се наблюдава заличаване с коректор /фото 12,13/. С помощта на преминаваща светлина се очертал текста „за месец Юли 2018“ фото 40,41,42.

- РКО № 19448 е датиран от 24.07.2019г..Под датата е изписано „за месец април 2910“ / фото 14,15/,а цифрата „9“ е изписана с химикална паста върху заличаване с коректор. За да се установи съдържанието под коректора помощта на преминаваща светлина било извършено изследване при което се установило,че под цифрата „9“ се очертали контурите на цифрата „8“ което означава,че първоначално е било изписано „2018“- фото 43,44,45 .

- РКО № 24439 е датиран от 24.06.2019г..Под дата се наблюдава заличаване с коректор / фото 16,17/.С помощта на премиваща светлина е било извършено изследване след което се очертал текст „ за месец Ноември.2018“, фото 46,47,48.

- РКО № 18981 е датиран от 04.06.2019г..Под датата е изписано „за месец Март. 2019“ / фото 18,19/.Цифрата „9“ е изписана с химикална паста върху заличаване с коректор. С помощта на преминаваща светлина било извършено изследване при което се установило,че под цифрата „9“ се очертали контурите на цифрата „ 8“ което означава,че първо е било изписано „2018“ – фото 49,50,51.

- РКО № 17124 е датиран от 23.05.2019г..След наблюдение под увеличение се установило,че след цифрата „2“ е нанесен коректор . Под датата е изписано за

„месец Февруари.2019“/фото 20,21/, но цифрата „9“ е изписана с химикална паста върху заличаване с коректор.С помощта на преминаваща светлина било извършено изследване при което се установило,че след „1712“ прозира цифрата „4“ а под цифрата „ 9“ се очертали контурите на цифрата „ 8“ което означавало,че първоначално е бил изписан № 17124 и годината „2018“ – фото 5253,54.