Определение № 531 от 25.06.2025, Районен съд - Тетевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 531 гр. Тетевен, 25.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20254330100070 по описа за 2025 година

Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по молба вх. № 3382 от 09.05.2025 г. на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, с която моли съда на основание чл. 248 от ГПК да измени решението си, в частта с разноските, като присъди на адв. Е. И. адвокатски хонорар в понисък размер за осъщественото процесуално представителство.

На тези основания молят да бъде постановено определение, с което да се измени решението в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК с писмен отговор вх. № 4207 от 06.06.2025 г. насрещната страна Еднолично Адвокатско дружество Е. И., в качеството й на процесуален представител на ищецът в производството М. П. В. е изразила становище, че искането следва да бъде оставено без уважение. Твърди се, че първоинстанционният съдебен състав правилно е определил размера на присъдените разноски, съгласно практиката на Върховния касационен съд.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

В конкретния случай, в хода на производството са претендирани съдебни разноски, сред които и за адвокатско възнаграждение от адв. Е. И. по предявени от М. П. В. два отделни иска – установителен иск за прогласяване на нищожност на договор за кредит срещу на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, както е осъществено и процесуално представителство и по осъдителен иск срещу дружеството за връщане на неоснователно извършени плащания на нищожно основание, или общото представителство е осъществено по двата иска. Съда приема, че претенцията за разноски за осъществено процесуално представителство на два отделни иска, макар и същите да са уговорени в един договор сключен между страните е основателна. Разпоредбата на чл. 2. ал. 5 от Наредба № 1 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в случая е приложима, тъй като в производството е налице съединяване на два или повече отделни искове. Ето защо, съдът, намира, че в случая присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС, за всеки един от исковете, или общо 720 лева с ДДС за двата иска е законосъобразно.

От значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединение на искове, се определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не в сбор.

Съобразно чл. 68 ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове. Според чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор. Под материален интерес се има предвид цената на всеки иск поотделно и се определя за всеки иск минимално възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски. Определение № 50 от 17.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4735/2022 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов.

Отделно от изложеното в настоящото производство ищцовата страна е представлявана от адвокат, при условията на безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), видно от представения договор за правна защита и съдействие. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда. Доколкото по делото са ангажирани доказателства, че адвокатът е регистриран по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), дължимото възнаграждение, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, следва да включва и данък върху добавената стойност (ДДС). При определяне на размера на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде заплатено от ответника, съдът съобрази задължителния характер на тълкуването на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, дадено с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, като е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на опредЕ.та минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“ и води до нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици.

Въз основа на тези и други съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл.

101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че не са задължителни за съда, определените с 2 приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от 09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл са Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д.

№ 1990/2023 г. на II т. о. на ВКС и Определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч. т. д. № 75/2024 г. на II т. о. на ВКС. По настоящото дело, предвид конкретната фактическа и правна сложност на същото, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА, в полза на адв. Е. И.-М. съдът е определил адвокатско възнаграждение в размер от 600 лева без ДДС по двата иска общо или по 300 лева без ДДС за всеки от исковете, което е в границите за съответния вид дейност. С оглед изложеното и предвид представените доказателства за регистрация по ЗДДС от страна на адв. Е. И.-М., съдебният състав е присъдил адвокатско възнаграждение с дължимия се ДДС, което в случая ще рече общ размер на адвокатското възнаграждение, в размер на 720 лева с ДДС за двата предявени иска. Като ориентир за определяне на адвокатското възнаграждение съдът е взел предвид размерите, определени в Наредба № 1/2004 г. на ВАС за Възнагражденията за адвокатска работа, /съгласно Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по ч.т.д. № 1908/2022 г., на ВКС II т.о, Определение № 638 от 18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023 г. на ВКС, I т.о., Определение № 474 от 28.02.2024 г. по ч.т.д. № 961/2023 г. на ВКС, I т.о. и др. на ВКС/, но тъй като последната е приета от съсловна организация, което съгласно цитираното решение на СЕС, национална правна уредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, затова и съдебният състав не следва да се съобразява с определеното в нея, а същата следва да служи единствено като ориентир, при определяне на размер на адвокатското възнаграждение.

Предвид разпоредбата на чл. 633 от ГПК решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, затова и настоящия съдебен състав се е съобразил с цитираното решение на СЕС, в подкрепа на което са и Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т.д. № 1908/2023 г., Определение № 211/10.05.2024 г., постановено по ч.т.д. № 1378/2023 г., Определение № 174/26.04.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 560/2021 г. на ІІІ ГО на ВКС.

В тази връзка, настоящият съдебен състав, намира за правилен и справедлив определения размер на присъдените съдебни разноски на М. В. за осъществено от адв. Е. И. процесуално представителство по делото, в размер на 360 лева с ДДС за всеки отделен иск, или общо за двата иска в размер на 720 лева с ДДС.

Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, за изменение на Решение № 96 от 28.04.2025 г. по гр. дело 70/2025 г. по описа на РС - Тетевен в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Определението е неразделна част от Решение № 96 от 28.04.2025 г. по настоящото дело.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

3