Решение № 6 от 21.01.2026, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Котел, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария В. Грунова при участието на секретаря Христина Д. Джондрова като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Гражданско дело № 20252210100151 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени осъдителни искове от „Д.

ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД с ЕИК 206828609 със седалище и адрес на управление: с. Веселиново, общ. Тунджа, обл. Ямбол, ул. „Хан Аспарух"24 срещу „БИЙФ ЕКСГ ЕООД с ЕИК: 202921681 със седалище и адрес на управление: Област Сливен, общ. Котел, гр. Котел, ул.ИЗВОРСКА 92.

Ищецът твърди, че в качеството си на търговец, а именно „Д.

ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД с ЕИК 206828609 е продало на „БИЙФ ЕКО” ЕООД дизелово гориво на стойност 1150.03 лв., за което е издадена фактура № 2000000290/26.05.2024 год. Излагат се твърдения, че уговорката между търговците е била периодично ответното дружество да зарежда леки и товарни автомобили в експолатирания от ищеца търговски обект бензиностанция в с. Градец, като след издаване и получаване на фактура, и в седмдневен срок същата да се заплаща. Твърди се, че в продължение на девет месеца ответника не е изпълнил задължението си към ищеца, поради което и на 19.02.2025 год. в полза на „Д. ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД е издадена обезпечителна заповед, като вземането на ищеца е обезпечено посредством налагането на запор върху банкови сметки на ответника. Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да заплати сумите от 1150.03 лв., представляваща главница по фактура № 2000000290/26.05.2024 год., сумата от 114.22 лв. мораторна лихва считано от 03.06.2024 год. до 19.02.2025 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски в обезпечителното и в исковото производство, в т.ч. държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Ответникът е подал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Моли за отхвърляне на предявените срещу него искове, като неоснователни и недоказани. Молят за 1 присъждане на разноски, а по отношение на доказателствените искания, молят да им бъде даден разумен срок, с което да уточнят същите, след като ищецът уточни кои факти и обстоятелства ще доказва с искането си за допускане на разпит за двама свидетели.

Преди да пристъпи по реда на чл. 140 от ГПК, съдът с Разпореждане с рег. № 846/19.06.2025 г., е дал указания на ищеца да посочи кои факти и обстоятелства ще доказва чрез събирането на гласни доказателства, чрез разпит за двама свидетели при режим на довеждане.

В указаният от съда срок е постъпила молба от ищеца с вх. № СД-0208- 1771/16.07.2025 г., в която ищецът заявява, че сумата обективирана в процесната фактура са заплатени от ответника, като дружеството разполага с банкови извлечения в подкрепа на твърденията си. Счита, че ответника с плащането си е направил признание на иска, но до този момент не е заплатил разноските, както в обезпечителното, така и в гражданското производство, поради което моли съда да му даде срок за становище, с оглед развитието на процеса.

Съдът с Разпореждане с рег. № 966/17.07.2025 г. е представил молбата, с която ищецът уточнява кои факти и обстоятелства ще доказва, както и е дал възможност на ответника да представи становище, но такова не е постъпило по делото.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява лично, представлява се от своя пълномощник, чрез депозиране на писмено становище.

Ответното дружество, редовно призовано, изпраща представител по пълномощие.

Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 286 от ТЗ за осъждане на ответника да заплати сумите, а именно: по фактура № 2000000290/26.05.2024 г., гориво по договора за продажба на стойност 1153,03 лв, представляващи главница по посочената фактура, както и мораторна лихва в размер на 114,22 лв., считано от 03.06.2024 г. до 19.02.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата.

Предявените осъдителни искове са процесуално допустими.

Не се спори между страните по делото, а се установява и от приетите по делото писмени доказателства, че между страните бил сключен договор за търговска продажба, който е абсолютна (обективна търговска сделка), за който се прилагат разпоредбите на ТЗ. Извършена е продажба на дизелово гориво от страна на ищеца към ответното дружество, за което е издадена и фактура № 2000000290/26.05.2024 г. Не се спори и че към момента на завеждане на 2 исковата претенция, цитираната фактура не е заплатена от страна на ответното дружество.

В хода на процеса още в първото проведено поред открито съдебно заседание, представителят по пълномощие на ответното дружество заявява, че ответникът е направил плащане по фактурата, а именно, че главницата на стойност 1153,03 лв. е заплатена.

Ищецът признава направеното от ответника заплащане на дължимата главница по процесната фактура, като не посочва точната дата на изпълнение.

Следователно няма спор, че процесната главница е платена в хода на процеса.

Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът съобрази извършеното погасяване на задължението чрез плащане, поради което предявения осъдителен иск за сумата представляваща главница следва да се отхвърли.

По претенцията за мораторна лихва в размер на 114,22 лв., считано от 03.06.2024 г. до 19.02.2025 г.:

Съдът намира претенцията на ищцовото дружество за основателна, поради което следва да бъде уважена.

Вземането произтичащо от издадената процесната фактура, макар и същата да е заплатена в хода на процеса, мораторна лихва се дължи, тъй като същата компенсира забавата и вредата от неплащането в срок. Съгласно чл.

286 и чл. 287 от ТЗ, след подаване на исковата молба за всяка неплатена сума се дължат лихви. Именно в настоящият случай ищцовото дружество се е снабдило с обезпечителна заповед в производство по обезпечение на бъдещ иск, след което депозира исковата си молба пред РС Котел преди да бъде извършено плащане, ето защо се дължи и мораторна лихва върху главното вземане.

Аналогично, съдът следва да се произнесе и по исковата претенция за осъждане ответника да заплати законна лихва от момента на депозиране на исковата молба, а именно 18.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

В случая върху главницата 1153,03 лв. се дължи обезпечение в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до датата на погасяване на главното вземане чрез плащане в хода на процеса.

Относно разноските:

В хода на процеса от страна на ищцовото дружество се претендират разноски, както в обезпечителното, така и в исковото производство, с оглед на което настоящият съдебен състав дължи произнасяне. ЧГД № 469/2025 г. по описа на РС Ямбол е приложено за послужване към настоящото производство и в действителност се констатира, че при издаване на обезпечителната заповед е ищцовото дружество е сторило разноски. При това положение се налага извод, че задължителните разяснения, дадени в т. 5 от Тълкувателно Решение № 6/2013 г., ОСГТК са приложими. В посоченото Тълкувателно Решение е прието, че отговорността за разноски за обезпечаване на иска се реализира при 3 постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като при временно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. В случая както бе посочено обезпечителната мярка е послужила за разглеждане на настоящото производство, следователно претенцията за присъждане на разноски в обезпечителния процес се явява основателна и следва да бъде уважена. По отношение на разноските направени в исковия процес, такива са сторени и е представен списък по чл. 80 от ГПК. Съдът следва да се произнесе и по направеното възражение от страна на ответното дружество за прекомернсот на адвокатското възнаграждение. В настоящия случай, не следва да се редуцират сторените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като същите са близко до определения в НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА

(ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 14 ОТ 2025 Г.) размер.

С Тълкувателно Решение № 118/01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по ГД № 112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди. Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца.

В настоящият случай сумата представляваща главница предмет на предявените искове безспорно е изплатена след датата на подаване на исковата молба, а имено в хода на процеса. Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил дълга си изцяло преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящия случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като извършеното окончателно плащане е едва след получаване препис от исковата молба, поради което не освобождава ответника от задължението му за заплащане на разноски по делото.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски, както в обезпечителното производство, така и в исковото. В това число са включени държавни такси и адвокатско възнаграждание. По обезпечителното производство ответника дължи разноски в размер на 540.00 лева., представляващи възнаграждение за един адвокат и ДТ. По исковото производство ответника дължи разноски в размер на 740.00 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат и ДТ.

Предвид на официалната дата /01.01.2026г./ за въвеждане на еврото, съдът следва да посочи сумите в евро и тяхната равностойност в лева/, съгласно Закона за въвеждане на еврото в РБ.

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д. ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД с ЕИК

206828609 със седалище и адрес на управление: с. Веселиново, общ. Тунджа, обл. Ямбол, ул. „Хан Аспарух"24 срещу „БИЙФ ЕКСГ ЕООД с ЕИК:

202921681 със седалище и адрес на управление: Област Сливен, общ. Котел, гр. Котел, ул.ИЗВОРСКА 92, иск с правна квалификация чл. 327 вр. чл. 318 от ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 11153,03 лв., представляващи главница по незаплатена фактура № 2000000290/26.05.2024 г., поради плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА „БИЙФ ЕКСГ ЕООД с ЕИК: 202921681 със седалище и адрес на управление: Област Сливен, общ. Котел, гр. Котел, ул.ИЗВОРСКА 92 да заплати на „Д. ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД с ЕИК 206828609 със седалище и адрес на управление: с. Веселиново, общ. Тунджа, обл. Ямбол, ул. „Хан Аспарух"24, сумата от 58,40 евро / петдесет и осем евро и четиридесет евроцента/ равностойни на 114,22 лв., считано от 03.06.2024 г. до 19.02.2025 г., представляваща мораторна лихва.

ОСЪЖДА „БИЙФ ЕКСГ ЕООД с ЕИК: 202921681 със седалище и адрес на управление: Област Сливен, общ. Котел, гр. Котел, ул.ИЗВОРСКА 92 да заплати на „Д. ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД с ЕИК 206828609 със седалище и адрес на управление: с. Веселиново, общ. Тунджа, обл. Ямбол, ул. „Хан Аспарух"24, законна лихва върху сумата от 11153,03 лв., представляващи главница, от датата на подаване на исковата молба 18.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението/сторено в хода на процеса/.

ОСЪЖДА „БИЙФ ЕКСГ ЕООД с ЕИК: 202921681 със седалище и адрес на управление: Област Сливен, общ. Котел, гр. Котел, ул.ИЗВОРСКА 92 да заплати на „Д. ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД с ЕИК 206828609 със седалище и адрес на управление: с. Веселиново, общ. Тунджа, обл. Ямбол, ул. „Хан Аспарух"24, сумата от 276,10 евро/двеста седемдесет и шест вро и десет евроцента/ равностойни на 540.00 лева, представляващи разноски по ЧГД № 469/2025 г. по описа на РС Ямбол.