Решение № 66 от 06.08.2026, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Момчилград, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕТ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно наказателно дело № 20265150200105 по описа за 2026 година Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К № 11147435, издаден от ОДМВР- Кърджали, с който на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, на Х.

С. Ч. с ЕГН- **********, е било наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева , за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.

В жалбата на лицето се посочва, че така обжалваният ел.фиш е незаконосъобразен и издаден при допуснати нарушения на процесулните правила, както и е бил неправилен, като развива подробни доводи в тази насока. Иска да се отмени ел.фиш, като претендира разноски.

В с.з. не се явява, като е постъпило становище от пълномощник, с което се поддържа жалбата и се иска отмяна на ел.фиш. Претендира разноски.

Ответната страна- административно- наказващият орган- ОДМВРКърджали, не се представлява, като е постъпила молба от гл.ю.к. с която се иска потвърждаване на ел.фиш /неупоменат/, и се претендира ю.к. възнаграждение и респ. се оспорва адв.възнаграждение като размер.

От РУ-Момчилград към ОДМВР- Кърджали, е постъпило писмено становище, в което се развиват доводи за неоснователност на жалбата, и респ.

1 за правилност и законосъобразност на издаденият ел.фиш. Иска се потвърждаването на атакуваният ел.фиш.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С издаденият ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К № 11147435, на ОДМВР- Кърджали, и на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, на Х. С. Ч. с ЕГН- **********, е било наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева , за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП-- за това, че на 22.06.2025г. в 17,27 часа, на път І-5 /Първокласен път № 5/, км.350+50, разклон Балабаново, общ.Момчилград, в посока на движение от „ГКПП- Маказа“ към гр.Кърджали, при ограничение на скоростта от 60 км./ч, въведено с пътен знак „В-26“, с МПС- товарен автомобил „ХОНДА РИДЖЛАЙН“, с рег.№ Х 40 82 КМ, извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1- № 120 cd 00. Разрешената скорост е 60 км/ч, а установената скорост– 84 км/ч, а превишението е с 24 км/ч, което представлява нарушение на чл.21 ал.2 във вр.с чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Към електронния фиш е приложена снимка, от която е видно, че се касае за МПС с рег.№ Х 40 82 КМ, към снимката има и пояснителна бележка, че снимката е от 22.06.2025г. от 17,27ч., като е имало ограничение на скоростта от 60 км/ч. Посочено е и мястото на нарушението- на път І-5, км.350+50, разклон Балабаново. Посочен е също регистрационния номер на автомобила, като от съдържащите се снимки се установява, че се отнася до описаният в ел.фиш автомобил с посоченият по-горе рег.номер.

Представена е справка за собствеността на заснетият на приложения клип АВТОМОБИЛ, от която се установява, че същият е собственост на Х. С.

Ч. с ЕГН- **********, като към процесната дата е именно негова собственост.

Не се установи по делото жалбоподателят в срока на чл.189 ал.5 от ЗДвП да е подал декларация, че друго лице е извършило нарушението- както и да посочи неговите имена и СУМПС.

От протокол № 098- СГ-ИСИС-/09.07.2024г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол № ARH CAM S1 се установява, че същото преминало проверка. Представено е Удостоверение за одобрен тип устройство № 17.09.5126 от 07.09.2017г. на Български институт по метрология.

2

С ъ с Протокол за използване на АТСС от 23.06.2025г. е видно, че техническо средство № ARH CAM S1 е използвано на 22.06.2025г. за времето от 15,00 до 19,00 часа, в път І-5, км.350+50, разклон Балабаново, общ.Момчилград, в посока на движение от ГКПП- Маказа към Кърджали, при ограничение на скоростта 60 км./ч, въведено с пътен знак „В-26“. От този протокол е видно, че за това време са били направени 174 клипа. В протокола се сочи разстоянието пътният знак, с който е въведено ограничението на скоростта до АТСС- 200 метра, посоката на движение и други необходими атрибути.

Не е приложена схема/скица на разположението на самата мобилна система за видеоконтрол, и това и не е необходимо, защото разположението е описано в клипа, както и в протокола за използване на АТСС. Налице е клипснимка на използваното АТСС.

От писмо на ОПУ- Кърджали са видни участъците по път- 5 /Е-85/ „Кърджали- п.к. Момчилград- Кирково- Маказа“, в които са въведени ограничения на скоростта с пътен знак В-26, в т.ч. и за процесният участък, представляващ място на констатиране на нарушението, предмет на настоящото производство.

От горното е видно, че процесният АВТОМОБИЛ е собственост на жалбоподателят по делото, поради и което правилно АНО е насочил административното наказание срещу това лице, и съответно съдът приема, че го обжалва като лице, имащо правен интерес от това- глобата е наложена на него, той е собственик на МПС, предмет на ел.фиш, и с което е допуснато нарушението за скорост.

По делото се установи, че жалбоподателят не е подал на осн.чл.189 ал.5 от ЗДвП съответната декларация, с която да посочи лицето, на което е предоставено за ползване МПС- процесното.

Така АНО предвид тези писмени доказателства /и липсата на декларация по смисъла на чл.189 ал.5 от ЗДвП/ е издал ел.фиш /обжалваният/ срещу жалбоподателя, като собственик на МПС, с което е допуснато нарушението, сиреч, по делото няма данни последният да се е възползвал от възможностите по чл.189 ал.5 и ал.6 от ЗДвП да посочи лице, който е управлявал процесният автомобил и по този начин да се освободи от отговорност.

3

При така приетата фактическа обстановка от права страна съдът съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима, т.к. изхожда от легитимирана страна в процеса, а именно от лице, което има съответният правен интерес от обжалването, като съдът приема, че въпреки липсата на яснота за датата на връчване на електронният фиш на жалбоподателя, жалбата е подадена в срок. За последното обстоятелство административно-наказващият орган не е ангажирал доказателства, поради и което не следва да се ограничи правото на жалбоподателят да обжалва атакувания акт, заради и което съда приема, че жалбата е подадена в срок, поради и което следва да се разгледа по същество.

Съдът, като се запозна със съдържанието на обжалваният Електронен фиш, намери, че същият съдържа всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП, както следва; на първо място е посочена териториалната структура на МВР, където нарушението е установено /и това е ОДМВР- Кърджали/. Следва да се подчертае, че няма законово изискване да се посочва конкретно кой е неговия издател, а така също и по какъв ред следва да се обжалва, както и същият да съдържа подпис и печат на издателя му, посочване на мястото и датата на издаването му.

Съобразно трайната и еднопосочна съдебна практика по този вид дела настоящият съдебен състав счита, че не може по аналогия да се прилагат правилата на ЗАНН, относно съдържанието на АУАН и НП, тъй като такова препращане не е предвидено. Нещо повече, като допълнителен аргумент следва да се посочи също и обстоятелството, че конкретният случай е използван утвърден от Министъра на вътрешните работи образец на ел.фиш.

Снимката, касаеща процесното МПС, с което е допуснато нарушението, съдържа описание на времето, мястото и установената скорост, при които е установено нарушението, които са задължителен реквизит на клиповете към съответният електронен фиш, като снимковият материал /освен изображение на МПС/ посочва коректно с текстово описание и координатите индивидуализиращи точно определено място и време на извършване на нарушението. Снимката, към обжалваният ел.фиш съдържа факти за това, в какво се изразява самото нарушение- посочена е стойността до която е въведено ограничението.

4

Сиреч, към ел.фиш е придружен със снимка на МПС, и тази снимка сочи времето, мястото и и съответната скорост, както и дали това е сторено със посоченото АТСС, като връзка между представената снимка на МПС и протокола за използване на АТСС, поради и което може да се направи, т.к. в снимката се съдържат данни, да могат да послужат за доказване на описаното нарушение, и въз основа тях да се приеме, че същите съставляват основание за носене на административно-наказателна отговорност.

Съдът приема, че от съдържанието на приложеният снимков материал е установено времето и мястото, на което е извършено нарушението, както и в какво собствено се изразява нарушението, т.к. смисълът за издаване на ел.фиш е именно това; да се установи нарушение за скорост, а в снимковият материал към обжалваният ел. фиш тези елементи са налице- т.е. налице са елементите от обективната страна на деянието по чл.21 от ЗДвП.

В същото време и освен горното, с представените доказателства се установява, че и МПС, предмет на ел.фиш, е регистрирано на името на жалбоподателят. С други думи казано, субектът на нарушението е установен п о безспорен начин, което води до извода, ел.фиш е законосъобразен и обоснован.

Следва да се подчертае, че п ри така посоченото място– на територията на общ.Момчилград, безспорна е компетентността на ОД на МВР-Кърджали да издаде ЕФ, както и компетентността на настоящият съд да се произнесе по спора.

От събраните по делото доказателства се стига до извода, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП /в която норма се посочва различието от разрешената скорост на движение в извън населено място за съответният вид МПС, регламентирано със съответен пътен знак/ е било заснето с автоматизирано техническо средство- посочено по-горе по вид и №, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение от одобрен тип, преминала последваща проверка.

Съгл. ТР № 1 от 26.02.2014г. по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им /чл.165 ал.2 т.6 5 и т.7 от ЗДвП/, същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. В същото време със изменението на ЗДвП /с ДВ от 13.03.2015г/., ел.фишове могат да се издават и от АТСС, съответно стационарни или монтирани на автомобил, при спазване на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Съгласно § 65. /Нова– ДВ, бр.19/ 2015 г./ от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат два вида, както следва; 1/стационарни– прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; и 2/ мобилни– прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работният процес. Не следва да се пропусне, че с последното изменение н а чл.189 ал.4 от ЗДвП /ДВ бр.54/2017г., в сила от 09.07.2017г./, и която редакция е в сила и към момента на извършване на процесното нарушение, се предвижда издаването на ЕФ да става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, при наличието на предпоставки за това, а именно- Нарушението да е установено и заснето с АТС или система, както и за него да не се предвижда наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ или „отнемане на контролни точки“. Или казано иначе, отсъствието на контролният орган и нарушителят е меродавно към момента на издаването на ЕФ, а не на установяването на административното нарушение.