Решение № 5 от 09.01.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Благоевград, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Гражданско дело № 20201200100742 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана пред ОС Благоевград, искова молба с вх.№ 2394/07.07.2020г., подадена от В. С. А., ЕГН **********, на адрес: гр.

П., ул. „***, действаща чрез своя баща и законен представител: С. В. А., ЕГН **********, чрез адв. Г. Й., срещу „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***, представлявано от К.С.В., Д.Н.М., М.Б., А.Я.Д.

Предявени се искове с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ и чл. 86 от ЗЗД.

Сочи се в исковата молба, че на 03.08.2015г. около 11.22 часа, на път ПП-1, Е-79, км. 390+ 600/посока от гр. Симитли, към гр. Кресна, в района на Кресненските ханчета/, е настъпило ПТП между лек автомобил м. „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № ***, управляван от М.Р.П- А. и лек автомобил м. „Опел“, модел „Корса“, с рег. № ***, управлявано от Г. К. Г..

Твърди се с исковата молба, че ищцата В. С. А., е пострадала в резултат на настъпилото ПТП, докато пътувала на предна дясна седалка на лек автомобил м. „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № ***, въпреки че е била с поставен обезопасителен колан.

Сочи се че за настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с № 21-00-16051/18.08.2015г. по описа на КАТ- ПП при ОД на МВР Благоевград, в който е посочено, че виновен за настъпилия пътен инцидент е водачът на лек автомобил м.

„Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № ***, която движейки се с превишена скорост, при десен завой, е навлязла в насрещната лента за движение и се е ударила в лек автомобил м.

„Опел“, модел „Корса“, с рег. № ***, като по този начин е реализирал ПТП.

По случая е образувано и ДП № 428/2015г., което е прекратено с Постановление за 1 прекратяване на наказателното производство от 14.01.2020г. по искане на пострадалото лице.

Сочи се с исковата молба, че след настъпилото на 03.08.2015г. ПТП, пострадалата В. С. А. е откарана по спешност в „МБАЛ- Рокфелер“- гр. П., където е хоспитализирана за лечение за периода от 03.08.2015г. до 06.08.2015г., като и е била поставена диагноза- Илеус адхезива/травматични чревни сраствания/бридове/ с непродохимост/. Поддържа се с исковата молба че в болничното заведение пострадалото дете изпитвало изключително силни болки в корема, като повърнала няколко пъти.

Сочи се в исковата молба, че след изписването от болничното заведение, пострадалото лице продължило лечението си в домашни условия, като в първите два месеца след настъпилото ПТП, В. С. А. изпитвала болки в корема, придружени с подуване, като трудно ходела до тоалетна. Болките били изключително силни, като обхващали целия корем. Това налагало за ищцата да се грижат постоянно близките и, които и помагали да се храни и да ходи до тоалетна.

Поддържа се с исковата молба, че процесния инцидент и получените от пострадалото лице травми, се отразили негативно и на психическото състояние на ищцата. В първите години след настъпилото ПТП, тя страдала от безсъние, станала подтисната, лесно раздразнителна и нервна. Към настоящия момент изпитва страх да се вози с автомобил. Психологическата и травма наложила многократно с нея да събеседва психолог в училището, където В. С. А. учи.

Сочи се с исковата молба, че виновния за настъпилото ПТП водач е сред лицата, чиято отговорност за причинени от ПТП вреди се покрива от застраховка „Гражданска отговорност“- полица № 15114002811864, валидна от 23.11.2014г. до 23.11.2015г., сключена с ЗАД „Виктория“ АД.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди „***“ АД, да заплати на В. С. А., застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 26 000лв., ведно с лихвите за забава върху претенцията за неимуществени вреди от датата на процесното ПТП/03.08.2015г./до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и направените разноски пред настоящата съдебна инстанция.

С отделно определение по настоящото дело, съдът на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК, е освободил В. С. А., ЕГН **********, на адрес: гр. П., ул. „***, действаща чрез своя баща и законен представител: С. В. А., ЕГН **********- ищца по настоящото гр.д. № 742/2020г. по описа на ОС Благоевград, от заплащане на държавна такса и разноски по делото във връзка с предявените искове за обезщетение за вреди срещу „***“ АД.

Съдът е постановил да бъде изпратен препис от исковата молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства на застрахователя ответник, с възможност за отговор в едномесечен срок и по реда на чл. 131 от ГПК.

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника- „***“ АД,чрез пълномощника му- юрк В.Т., с който се възразява че предявените исковете са 2 процесуално недопустими, тъй като не е спазена процедурата по чл. 498 ал. 3 от КЗ. Твърди се от ответната страна, че пред ответника застраховател не е предявявана претенция за доброволно изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП, както и, че съгласно § 22 от КЗ, за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ от 01.01.2016г., се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Тъй като в настоящия казус друго не е договрено, а уредбата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” е в част пета на отмененият КЗ, то в част четвърта липсва норма която да е идентична на нормата на чл. 498 ал. 3 от новия КЗ. Поддържа се от ответника по делото чрез неговия пълномщоник, че чл. 498 ал. 3 от КЗ е процесуална норма, която следва да има незабавно приложение, тъй като волята на законодателя никога не е била процедурата по чл.

498 ал. 3 от КЗ, която се явява логично обоснована и житейски оправдана, да не намира своето пълно приложение четири години след приемането й. Предвид горното и тъй като исковете са заведени при действието на КЗ, в сила от 01.01.2016г., застъпва се от ответната страна становището за процесуална недопустимост на предявените искове.

С писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК, предявените исковете се оспорват изцяло като недоказани и неоснователни.

Навадени са доводи с отговора на ИМ, че за да е налице деликтна отговорност, следва да има виновно извършено противоправно деяние /действие или бездействие/ от страна на водача на застрахования автомобил, в пряка причинно следствена връзка с което ищцата да търпи претендираните вреди. Поддържа се от ответната страна че по делото не са ангажирани доказателства, доказващи по безспорен начин извършено противоправно деяние от страна на застрахован в „***“ АД водач, в пряка причинно следствена връзка, с което ищцата да е претърпяла всички посочени в исковата молба вреди.

Възразява се че от представения препис от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, не стават видни причините и обстоятелствата за навлизане в насрещното платно за движение от страна на соченият за виновен в исковата молба водач. Наказателното производство водено във връзка с процесното ПТП е приключило с Постановление на прокуратурата, с което се прекратява производството на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК и чл. 199 от НПК. Прокурорското постановление не е сред актовете по чл. 300 от ГПК, като изводите изложени в него не обвързват страните и съда по настоящото дело. Същевременно сочи се с писмения отговор на ИМ, че многократно ВКС се е произнасял в свойте решения, че констативният протокол, издаден от органите на КАТ, е официален свидетелстващ документ на основание чл. 179, ал. 1 от ГПК и има обвързваща доказателствена сила само относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Тъй като в случая ПТП не е реализирано в присъствието на длъжностното лице и протокола не е подписан от водача, чиято отговорност за причинине вреди се покрива от застрахователя, то съставения протокол за ПТП няма обвързваща съда и страните по настоящото дело доказателствена сила, досежно механизма на настъпване на ПТП и ваната на водачите на МПС участвали в него.

3

Поддържа се в писмения отговор на ИМ, че в случай, че съдът допусне САТЕ и се докаже фактическата обстановка по настъпването на ПТП, пресъздадена в Постановлението за прекратяване на НП, то ще има съпричиняване на ПТП-то от двамата водача участвали в него, тъй като и двамата са управлявали МПС-тата си с много над максимално допустимата скорост за съответният пътен участък от пътното платно, а имено, 97 км/ч за Участник № 1 по Протокола за ПТП /майката на ищеца/ и 90 км/ч за Участник № 2 по Протокола за ПТП, при максимално разрешена скорост от 60 км/ч. Приноса на Участник № 2 в този случай ще се изразява в това, че управлението с 90 км/ч при максимално разрешени за процесният пътен участък 60 км/ч е обусловило много по - малко време за реакция на посочения като виновен водач на застрахования при ответника автомобил, много по - голяма опасана зона и много по - силен челен удар, съответно и много по - големи щети за участниците в ПТП.

Пояснява се, че в случая наказателната отговорност на майката на ищеца във връзка с процесното ПТП, като водач на лек автомобил м. „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № *** не е реализирана, тъй като нейният съпруг и представящ ищеца в настоящото производство, както и другият участник в ПТП, са пожелали производството да бъде прекратено.

Сочи се с писмения отговор, че съгласно разпоредбата на чл. 127 ал. 4 от ГПК е предоставена банкова сметка не на ищеца, а на представляващият го в производството родител. Съгласно разпоредбата на чл. 17 от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност" на авто.мобичистите и ,,Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз, съгласно която, когато увреденото лице не е навършило пълнолетие, застрахователното обезщетение се заплаща от застрахователя по банкова сметка с титуляр това лице. С оглед горното иска се от съда да укаже на ищеца да предостави банкова сметка на свое име. Това скане е направено и с оглед гарантиране изпълнението на разпоредбата на чл. 130 от Семейният кодекс.

Сочи се с писмения отговор по делото, че представения с исковата молба Констативният протокол за ПТП, е официален свидетелстващ документ на основание чл. 179 ал. 1 от ГПК и има обвързваща доказателствена сила относно фактите, осъществени от/или в присъствието на длъжностното лице, като длъжностното лице е следвало да посочи в съставения протокол всички участници в ПТП, които са установени на място, както и всички пострадали лица.

Сочи се в писмения отговор на ответната страна по настоящото дело, че ищецът не е сред описаните в Констативният протокол пострадали лица, което означава, че съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с № 21-00-16051/18.08.2015г. по описа на КАТ- ПП при ОД на МВР Благоевград, няма доказателствена сила относно факта, че ищеца към момента на ПТП е пътувал в процесното МПС и/или да е претърпял вреди от процесното ПТП. Нещо повече, твърденията в исковата молба в обратна насока са в пряко противоречие с официално установеното в съставения констативен протокол.

Акцентира се с писмения отговор на ИМ, че ищеца не е посочен като увредено лице и в хода на приключилото досъдебно производство водено във връзка с процесното ПТП.

4

Предвид гореизложеното, оспорват се писмения отговор, подаден по реда на чл. 131 от ГПК пред съда, твърдените в исковата молба причини, обстоятелства и механизъм на настъпване на процесното ПТП. както и че за настъпването на същото отговорност носи водача застрахован в „***“ АД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Изрично се оспорва и твърдението, че ищеца е бил пътник в процесното МПС към момента на ПТП, както и. че е претърпял вреди, като последица от това ПТП.